Realpolitik.bg представя втора част от поредицата за Публий Корнелий Сципион Африкански – смятан за един от най-великите пълководци в историята – в която той на своя глава организира кампания в сърцето на Картагенската държава, за да сложи край на Втората пуническа война. Там той побеждава всички изпратени срещу него пунийски армии, а накрая побеждава в решителното сражение при Зама дори непобедимия Ханбиал.
През 206 г. пр. н. е. Сципион напуска Иберия след четири години и се завръща в Италия.Но му е отказан триумф, който нормално би получил, на основание, че не е заемал нито една от магистратурите на cursus honorum, последователната комбинация от военни и политически административни длъжности, заемани от амбициозни римски политици. Той е избран за консул в началото на 205 г., въпреки че не отговаря на изискването за възраст. Сципион замисля инвазията в Северна Африка още докато е в Испания и преговаря с нумидийските вождове Масиниса и Сифакс. Той не успява да спечели втория, но прави съюзник първия.
В римските политически кръгове мненията относно това дали нахлуването в Северна Африка е прекалено рисковано са разделени. Ханибал все още е на италианска земя; има вероятност и от нови картагенски нашествия, което скоро се реализира, когато Магон Барка, братът на Ханибал, акостира в Лигурия. Практическите трудности на един голям десант и неговата логистична подкрепа са значителни. Освен това, когато римляните нахлуват в Северна Африка през 256 г. пр. н. е. по време на Първата пуническа война, те са отхвърлени с тежки загуби, което връща силите за борба на картагенците. В крайна сметка е договорен компромис: Сципион получава Сицилия като негова консулска провинция, което е най-доброто място за римляните да започнат инвазия в родината на Картаген и след това да я подкрепят логистично. Ангажиментът на правителството в Рим не е голям, Сципион не може да набира легионери за своята консулска армия и може само да използва доброволци.
През 216 г. оцелелите от римското поражение при Кана са формирани в два легиона и изпратени в Сицилия за наказание. Те все още формират основната част от гарнизона на Сицилия и Сципион използва своите доброволци, за да увеличи силата на всеки един от тях до безпрецедентните 6500 души. Общият брой на мъжете, с които разполага Сципион и колко от тях са пътували до Африка, не е ясен; Ливий дава обща сума за силата на нашествието от 12 200, 17 600 или 35 000. Съвременните историци оценяват бойната сила на 25 000-30 000, от които повече от 90% са пехота.Тъй като до половината от състава на легионите му са нови доброволци, Сципион въвежда строг режим на обучение. Ученията са провеждани не по центурии – основната маневрена единица на римската армия от 80 мъже – а от цялата армия. Те продължават около година. В същото време Сципион събира огромно количество храна и оборудване, търговски кораби, за да транспортира това и неговите войски, както и военни кораби, които да ескортират транспортите.
Също през 205 г. пр. н. е. тридесет римски кораба под командването на втория командир на Сципион, Гай Лелий, нахлуватв Северна Африка около Хипо Региус, събирайки големи количества плячка и голям брой пленници. Първоначално в Картаген вярвали, че това е очакваното нахлуване на Сципион и неговата пълна сила; те набързо заздравяват укрепленията и набират войски – включително някои части, съставени от картагенски граждани. Изпратени са подкрепления и на Магон, за да отвлекат вниманието на римляните в Италия. Междувременно в Нумидия избухва война за наследство между Масиниса, подкрепящ римляните, и настроения към Картаген Сифакс. Лелий възстановява контакта с Масиниса по време на нападението си. Нумидиецът изразява тревога относно това колко време е отнело на римляните да завършат подготовката си за десанта в Африка.
Десант в Африка
През 204 г. пр. н. е., вероятно през юни или юли, римската армия напуска Сицилия с 400 транспортни кораба, ескортирани от 40 галери. Три дни по-късно те слизат на нос Фарина на 20 километра северно от голямото картагенско пристанище Утика. Местните жители бягат и незабавният отговор на Картаген, разузнавателна група от 500 кавалеристи, е победен със загубата на своя командир и генерала, отговарящ за отговора на нашествието. Районът е ограбен и 8000 пленници са изпратени обратно в Сицилия като роби. Масиниса се присъединява към римляните с 200 или 2000 души, източниците се различават. Голям укрепен лагер е създаден в Гар ел-Мел , който е известен като Кастра Корнелия. Масиниса скоро е победен от своя нумидийски съперник Сифакс. Сифакс е убеден да предприеме решителни действия от картагенския генерал Хасдрубал Гискон и от новата му напориста нова съпруга: дъщерята на Хасдрубал Сафонисба.
Картаген изпраща по-голяма групировка да изследва римската позиция, около 4000 войници под командването на генерал на име Ханон. Неговото командване от смесени нумидийци и картагенски граждани се базира в Салаека, на 24 километра от римляните, и не успява да проведе добро разузнаване. Следвайки стратегия, съгласувана със Сципион, кавалерията на Масиниса нападна силата на Ханон, която ги прогонва и след това ги преследва, за да попадне в римска засада. Ханон и 1000 от хората му са убити или пленени. Оцелелите на свой ред са преследвани в продължение на 50 километра, само 1000 успяват да избягат. Римляните ограбват все по-широка област, изпращайки плячката и пленниците си в Сицилия.
Обсадата на Утика
Желаейки по-постоянна база и пристанище, което да е по-устойчиво на лошото време, което може да се очаква, когато дойде зимата, Сципион обсажда Утика. Обсадата се проточва през зимата и картагенска армия под командването на Хасдрубал създава укрепен лагер на 11 километра от римляните със съобщени 33 000 души. Сифакс се присъединява към него, установявайки свой собствен лагер на около два километра с докладвани 60 000 войници. Големият размер на двете армии, както се съобщава от древните историци, е поставен под въпрос от съвременните изследователи. Въпреки това се приема, че римляните са били значително превъзхождани, особено по отношение на кавалерията. Римляните обсаждат Утика, но самите те сега са блокирани откъм сушата. Картагенският лагер е солидно построен, с дървени бараки; нумидийският обаче е хаотичен, като жилищата за войниците са до голяма степен изградени от и покрити с тръстика. Сципион изпраща емисари до Сифакс, за да се опитат да го убедят да дезертира. Нумидиецът, на свой ред, предлага да посредничи при условията на мир. Последва поредица от размени на преговарящи страни. С делегациите си Сципион изпраща младши офицери, преоблечени като роби, за да докладват за плана и разположението на нумидийския лагер.
Битката при Утика
Сципион протака преговорите със Сифакс, заявявайки, че е съгласен с предложението, но че неговите висши офицери все още не са убедени. С наближаването на по-доброто време през пролетта Сципион обявява на войските си, че скоро ще се опита да щурмува защитата на Утика и започна подготовка за това. Едновременно той планира нощна атака срещу двата лагера. Познанията върху местността и внимателното разузнаване идентифицират маршрутите, за които е най-малко вероятно да създадат проблеми през нощта, и Сципион внимателно информира своите старши офицери. В нощта на атаката тръгват две колони: едната се командва от Гай Лелий, легат и втори командир на римската армия, който има дългогодишен опит в операциите при Сципион. Тази сила се състои от около половината римляни и е придружена от нумидийците. Целта е лагерът на Сифакс. Сципион ръководи резерва на римската армия срещу картагенския лагер.
Благодарение на внимателното предварително разузнаване и двете формации достигат позициите, от които трябва да започнат своите атаки без проблем, докато нумидийската кавалерия на Масиниса се разполага на малки групи, така че да покрие всеки път за бягство от двата вражески лагера. Колоната на Лелий атакува първа, щурмувайки лагера на нумидийците на Сифакс и се концентрира върху подпалването на възможно най-много тръстикови колиби. Лагерът изпада в хаос, като много от неговите нумидийци забравят за римската атака и мислят, че бараките са се подпалили случайно. Картагенците чуват суматохата и виждат пламъците и някои от тях тръгват да помогнат в гасенето на огъня. След това с предварително планирана координация контингентът на Сципион атакува. Те посичат пуницийте, тръгнали към лагера на техния съюзник, нахлуват в лагера на Хасдрубал и се опитват да подпалят дървените постройки. Огънят се разпространява между близките бараки. Картагенците се втурват в тъмнината и объркването, без брони и оръжия, опитвайки се да избягат от пламъците или да се борят с огъня. Организираните и подготвени римляни ги посичат. Полибий пише, че Хасдрубал е избягал от горящия си лагер само с 2500 души. Нумидийските загуби не са записани.
Според дипломатическите стандарти на времето Сципион да предприеме изненадваща атака, докато е в разгара на мирните преговори, е етично съмнително. Без картагенска полева армия, която да ги заплашва, римляните продължават обсадата на Утика и ограбват обширна област от Северна Африка с големи и далечни набези. Освен злато и роби, римляните натрупват големи количества хранителни продукти. Това е добавено към вече натрупаните запаси от транспортиране на зърно от Сицилия.
Битката на Великите равнини
Когато новината за поражението достигна до Картаген, в града се разразява паника, като някои искат да подновят мирните преговори. В Сената на Картаген също се появяват искания армията на Ханибал да бъде отзована. В крайна сметка обаче е взето решение борбата да бъде продължена с наличните ресурси. Сила от 4000 иберийски воини пристига в Картаген; тяхната сила е преувеличена до 10 000, за да поддържат морала. Хасдрубал набира допълнителни местни войски, с които да подсили оцелелите от Утика. Сифакс остава лоялен и се присъединява към Хасдрубал с това, което е останало от армията му. Обединените сили се оценяват на 30 000 и те установяват силен лагер край река Баградас в местност, известна като Големите равнини, в рамките на 30-50 дни след поражението при Утика. Това е близо до съвременния Сук ел Кремис и на около 120 километра от Утика.
Чувайки за това, Сципион незабавно изпраща повечето от хората си към новия театър на бойните действия. Размерът на армията му не е известен, но се приема, че е била числено превъзхождана от картагенците. Оставени са достатъчно сили, за да задържат римските лагери и да продължат обсадата на Утика. След няколко дни на малки схватки, двете армии се впускат в ожесточена битка. След като получават бърз удар от римляните и нумидийците на Масиниса, голяма част от пунийците бягат от бойното поле. Те са обгърнати от добре обучените римски легиони и унищожени.] Хасдрубал бяга в Картаген, където е понижен и заточен.
По-голямата част от римляните остават в района под заповедите на Сципион, опустошавайки провинцията и превземайки и разграбвайки много градове. След това те се местят в Тунет (Тунис), който е изоставен от пунийците и е само на 24 километра от град Картаген. Това отрязва картагенската столица от африканския континент.
Битката при Цирта
След битката при Големите равнини нумидийците на Масиниса преследват своите победени сънародници под Сифакс, придружен от част от римската сила под командването на Гай Лелий. Сифакс се оттегля до столицата си Цирта, където набира още войски, за да допълни онези оцелели, които са останали с него при отстъплението от Големите равнини. Тази сила започва интензивен режим на обучение. На хората на Масиниса и Лелий им трябват 15 дни, за да стигнат до земите на предците на Масиниса, тези на Масили. Историкът Питър Едуел коментира, че навлизането толкова далеч във вътрешността е било предприятие с висок риск. Масиниса обаче е провъзгласен за цар, а администраторите и гарнизоните на Сифакс са изгонени. Тъй като не искат да позволят на Сифакс да обучава новите си войски, Масиниса и Лелий тръгват в ускорен марш към Цирта.
Сифакс е решен незабавно да се противопостави на съюзническата армия. Те се срещат в битката при Цирта, която започва като масов кавалерийски бой, като всяка страна изпраща отряди, за да хвърлят копия по другата и след това да се оттеглят. Разполагайки с повече кавалерия, армията на Сифакс печели надмощие. След това Лаелий вмъква групи от римска лека пехота между кавалерийските отряди на Масиниса. Тези мъже успяват да задържат вражеската кавалерия и да образуват приблизителна бойна линия. След това римската тежка пехота успява да напредне. Виждайки тези легионери да напредват, за да се присъединят към битката, войските на Сифакс изпадат в ужас и бягат. Нумидийският военачалник се опита да събере хората си, но конят му е ранен и той е хвърлен и заловен от римляните.
Много от победените и деморализирани войски на Сифакс бягат обратно в Цирта. Масиниса ги преследва с кавалерията, Лелий го последва с пехотата. След като Сифакс е представен под градските стени във вериги, Цирта се предава на Масиниса, който след това поема голяма част от царството на Сифакс и го присъедини към своето. Самият Сифакс е отведен като пленник в Италия, където умира.
Морска битка
През зимата картагенците са увеличили броя на оборудваните бойни галери и сега се чувстват готови да предизвикат римляните в морето. По някое време, докато римската армия е в Тунет, картагенският флот напуска пристанището и отплава за Утика, възнамерявайки да вдигне обсадата и се надява да унищожи римската флота, докато го прави. Въпреки че Утика е само на 56 километра северно от Картаген, пунийските кораби не пристигат до следващата сутрин, когато римляните вече са събрали цялата си флота в строй заедно с няколко редици транспортни кораби пред специализираните военни галери. В най-предната редица от транспорти имаше 1000 войници с голям запас от копия.
Пунийският флот атакува малко след изгрев слънце, но импровизираната римска формация ги отблъсква. Те се изправят пред плътно заключена стена от транспортни съдове, чийто по-висок надводен борд означава, че картагенците трябва да импровизират куки за захващане или стълби, за да се качат на борда им. Междувременно римските морски пехотинци могат да хвърлят копия върху откритите палуби на пунийските галери от относително защитени позиции. До края на деня картагенците успели да заловят, откачат и изтеглят 60 римски транспорта. Те се връщат в Картаген със своите пленници, оставяйки по-голямата част от транспортите и всички римски военни галери невредими.
Примирие и завръщане на Ханибал в Африка
Картагенският сенат отзовава Ханибал и Магон от Италияи влиза в мирни преговори със Сципион за прекратяване на войната. Пунийците смятат, че са в отчаяна ситуация и приемат тежките условия, предложени от Сципион, без много опити за пазарене. Римският сенат ратифицира проектодоговор, но поради недоверие и скок в бойния дух, когато Ханибал пристига от Италия, Картаген го отхвърли в началото на 202 г. пр. н. е.
Ханибал е назначен да командва друга армия, формирана от неговите и на Магон ветерани от Италия и новонабрани войски от Африка, с 80 бойни слона, но малко кавалерия.
Битката при Зама
Решителната битка при Зама следва през октомври 202 г. пр. н. е. Ханибал е подкрепен от 2000 нумидийска конница, командвана от роднината на Сифакс, Тихей. Масиниса се сражава рамо до рамо с римляните с 6000 пехотинци и 4000 конници.
Ханибал се опитва да използва слоновете, за да пробие формацията на римската пехота, но римляните им противодействаха ефективно и те се връщат обратно, тъпчейки през картагенските редици. След това римската и съюзническата нумидийска конница атакуват картагенската конница, като ги прогонват от полето и ги преследват. Пехотата на двете страни се сражава ожесточено, но безрезултатно, докато римската и нумидийската кавалерия се завръщат и удрят картагенския тил. Пунийската формация се разпада; Ханибал е един от малцината, които успяват да избягат.
След като римляните се завръщат в Утика, Сципион получава съобщение, че нумидийска армия под командването на сина на Сифакс Вермина тръгва на помощ на Картаген. Тя е пресрещната и обкръжена от римска сила, съставена до голяма степен от кавалерия, и победена. Броят на участващите нумидийци не е известен, но Ливий записва, че повече от 16 000 са били убити или пленени. Това е последната битка от Втората пуническа война.
Мирен договор
Мирният договор, който римляните впоследствие налагат на Картаген, го лишава от всичките му отвъдморски територии и някои от африкански територии. Обезщетение от 10 000 сребърни таланта трябва да бъде изплатено за 50 години. Взети са заложници. На Картаген е забранено да притежава бойни слонове и флотата му е ограничена до 10 военни кораба. На пунийците е забранено да водят война извън Африка, а в Африка само с изричното разрешение на Рим. Много висши картагенци искаха да го отхвърлят, но Ханибал се изказва силно в негова полза и той е приет през пролетта на 201 г. пр.н.е. Отсега нататък става ясно, че Картаген е политически подчинен на Рим. Сципион е удостоен с триумф и получава агномена Africanus. Масиниса се утвърждава като владетел на Нумидия.
