Битката при Нови Картаген се провежда в началото на 209 г. пр. н. е., когато римска армия под командването на Публий Корнелий Сципион Африкански провежда успешно блестяща маневра под носа на армиите под командването на братята на Ханибал – Хасдрубал и Магон – и превзема сърцето на иберийските владения на Картаген с внезапен пристъп. Realpolitik.bg представя пространен материал за изгряването на звездата на младия Сципион Африкански, който се завръща в Испания, за да отмъсти за смъртта на баща си и дядо си (Публий Корнелий Сципион и Луций Корнелий Сципион) при поражения от пунийските войски през 211 пр.н.е.
През 211 г. пр.н.е. римляните в Иберия (съвременна Испания и Португалия) претърпяват тежко поражение в битката при Горен Баетис. Подкрепления пристигат в началото на 210 г. пр. н. е. и Сципион довежда още легиони, когато поема командването в края на годината. Сципион решава да не влиза в битка с която и да е от трите силни картагенски армии на полуострова и решава да удари сърцето на картагенската сила в Иберия: нейната столица, Нови Картаген. Той пристига изненадващо пред града в началото на 209 г. пр. н. е. и започва атаката си на следващия ден. След като победждава картагенска сила пред стените, той атакува източната порта. Едновременно с това легионери от римските кораби се опитват да издигнат стената на юг от района на пристанището. И двете атаки са отблъснати.
Следобед Сципион подновява щурма. Притиснат, братят на Ханибал Магон изтегля хората от северната стена, която гледа към широка, плитка лагуна. Очаквайки точно този момент, Сципион изпраща една кохорта (480 души) през лагуната, които да завземат северната стена, което те правят без съпротива. След това си пробива път до източната порта, отварят я отвътре и пускат другарите си. Нови Картаген пада и е разграбен, а Магон предава цитаделата и последните си войски. Иззети са огромни количества благороден метал и военно оборудване. Нови Картаген се превръща в логистичен център на римските военни операции в Иберия и до 206 г. пр.н.е. картагенците са изгонени от полуострова.
Предистория
Когато избухва Втората пуническа война между Рим и Картаген през 218 г. пр.н.е., голяма част от Иберия (съвременна Испания и Португалия) е контролирана от Картаген или неговите съюзници. Едно от първите действия на Рим по време на войната е да изпрати армия в североизточна Иберия. След седем години на разменено надмощие, римляните наемат 20 000 келтиберийски наемници, за да подсилят редовната си армия и напредват в Южна Иберия. Там те разделят силите си на две армии. Когато келтиберийците дезертират, римляните са тежко победени в две отделни битки през 211 г. пр. н. е., когато загиват бащата и дядото на Сципион.
Римският генерал, а по-късно консул, Гай Клавдий Нерон довежда подкрепления през 210 г. пр. н. е. и стабилизира ситуацията, задържайки римския плацдарм в североизточна Иберия. Към края на 210 г. пр. н. е. Публий Корнелий Сципион пристига с допълнителни римски подкрепления, за да замени Нерон в командването на всички римски сили в Иберия. Сципион е изключително млад според римските стандарти за такова командване: той е в средата на двадесетте и е смятан за безпрецедентно неопитен да заема такава позиция според римските стандарти на времето, тъй като никога не е заемал висши длъжности.
Сципион командва общо 31 000 мъже: 28 000 пехота и 3 000 конница. В Иберия има три отделни картагенски армии, всяка голяма колкото или по-голяма от римската сила. Картагенските армии са разположени далеч от римските позиции на север от река Ибер: една е в централна Иберия, водена от генералния картагенски командир в Иберия, Хасдрубал Барка; една близо до Гадес (съвременен Кадис); и третатав Лузитания (приблизително съвременна Португалия). Това разделение на картагенските сили затруднява взаимното им подпомагане. Това би позволило на Сципион лесно да тръгне с армията си от римската база в Тарако (съвременна Тарагона), за да се изправи срещу само една от тези армии; вероятно най-близката, тази на Хасдрубал в централна Иберия.
По това време е изключително трудно да се принуди нежелаещ противник да даде битка. Схватките обикновено се предхождат от разполагане на лагерите на двете армии на 2–12 километра една от друга за дни или седмици; понякога се строяват в боен ред всеки ден. Ако някой от командирите се почувства в неизгодно положение, той може да се изтегли или да откаже да напусне укрепения си лагер. Подобна тактика би могла да доведе до безрезултатна кампания, в края на която римляните ще трябва да се оттеглят, което би деморализирало иберийските им съюзници и вероятно би довело до дезертьорство сред тях. Като алтернатива една от другите картагенски армии може да се притече на помощ на Хасдрубал, което би повишило вероятността римляните да претърпят поражение, подобно на това от 211 г. пр. н. е. Пораженията от 211 г. пр. н. е. навреждат сериозно на авторитета на Рим сред иберийските племена. Една бърза римска победа ще втвърди морала на тези племена, които са останали верни на Рим и ще насърчи други да се присъединят. Ако римляните продължат да показват слабост, обаче, това би насърчило нови дезертьорства.
Начало на кампанията
Когато пристига в Иберия, Сципион иска веднага да предприеме агресивни действия и решава, че вместо да търси битка с една от картагенските армии, той ще удари материалния център на картагенската сила в Иберия: нейната столица, Нови Картаген. Градът, известен на римляните като Carthago Nova, е основан около 217 г. пр. н. е. от тогавашния владетел на пунийска Иберия, Хасдрубал Хубавия. Мястото има голямо естествено дълбоководно пристанище с добри места за постройка на съоръжения и е добре позициониран за пътуване до и от Картаген. В близките планини има огромни сребърни мини.Градското пристанище е в залив с южно изложение, с вход широк само около 600 метра; градът е на северния му бряг. Хълмист нос отделя залива от голяма, плитка, приливна лагуна на север. Градът е построен върху и между петте хълма на този нос. Единствената му връзка с континента е широк 300 метра провлак на изток. Лагуната е свързана с главния залив чрез тесен канал на запад от Нови Картаген. Градът се намира на 450 километра южно от главната римска база.
Сципион изпраща разузнавателни отряди да докладват за географията около Нови Картаген, неговата защита и неговия гарнизон. Той научава, че е укрепен със здрави и високи стени с дължина 3700 метра, които са обърнати към широки водни басейни през по-голямата част от дължината си. От източната му страна има добре укрепена порта, главният достъп до града. Пунийците използват Нови Картаген както като монетен двор, така и като основна съкровищница за Иберия. Те също го използват като основен арсенал и военно пристанище за оборудване и материали за войната на полуострова, както и като държат там за заложници много иберийски пленници, което трябва да гарантира послушанието на местните племенни върхушки. Неговият командир Магон има само 1000 души редовни войски, с които да защитава града, допълнени от силите, които можеше да събере от местното население – в случая на още 2000 сравнително ефективнао опълчение и неизвестен брой нередовни войници. Сципион също така се предполага, че е научил подробности за това колко проходима е била лагуната на север, по-специално ефекта от приливите и, вероятно, вятъра върху нея.
След като достигнат Нови Картаген, римляните ще имат само седмица или две, за да го превземат, преди картагенска армия да се притече на помощ. И все пак е изключително необичайно добре укрепени градове да бъдат успешно щурмувани. Ако такива места са били превземани, това обикновено е било поради предателство отвътре, малко вероятно в случая на Нови Картаген, или вследствие от проължителна обсада. Обсадите обикновено продължават месеци и поне една картагенска армия със сигурност ще пристигне, преди Нови Картаген да бъде превзет по този начин.
В началото на 209 г. пр. н. е. Сципион оставя 3 000 пехотинци и 300 конница гарнизон в римска Иерия и тръгва на юг с останалите 25 000 легионери и 2 500 конници. Тридесет и пет галери се движат едновременно по брега под командването на легата на Сципион, Гай Лелий, възнамерявайки да се срещнат с основната армия в Нови Картаген. Такава е секретността около тези движения, че когато римските сили тръгват, само Сципион и Лелий са наясно с целта им; другите римски командири са били просветени в някакъв момент по пътя.
Битката при Нови Картаген
Пристигайки в Нови Картаген след бърз марш, римляните установяват лагер на хълм в средата на провлака, свързващ града с континента, срещу главната порта. Вал и ров защитават задната (източна) част на лагера, но това не се повтаря от страната, обърната към портата. Магон държи част от редовните си войски в резерв в цитаделата, която е в западната част на града, а балансът е поставен на или близо до южната стена. 2000 опълченци са разположени близо до източната порта, а останалата част от градската армия е снабдена с метателни оръжия и разположена по целия периметър. Сципион произнася вълнуваща реч и на следващата сутрин римляните се опитват да щурмуват града: римските галери атакуват южните стени от пристанището, докато 2000 подбрани легионери са готови да атакуват източната порта и стените от двете страни; и двете части са снабдени със стълби, с които да се опитат да се издигнат стените.
По време на Пуническите войни е било обичайно гарнизоните на обсадените градове първоначално да водят битка извън стените си, независимо от относителния размер на атакуващите и отбраняващите се сили. Неспазването на това може да бъде прието като индикация за слабостта на защитника и липса на самочувствие от двете страни на стената. Нови Картаген не е изключение и нередовните войски излизат от източната порта, за да контраатакуват римския авангард. Римляните се отдръпват, искайки битката да се развие по-близо до техния лагер, отколкото до града, може би на 400 метра от портата. Въпреки това, като се има предвид тясността на провлака, не е възможно за римляните лесно да се възползват от численото си превъзходство или да ударят пунийските сили във фланг. Отначало картагенското опълчение се справя добре, но с времето, римляните успяват да заменят уморените и ранени мъже от големия резерв в лагера си, докато картагенците – не. Пунийците са отблъснати и в крайна сметка се спасяват зад стените на града.
Римляните ги преследват, нанасяйки тежки загуби. Легионерите се опитват да си проправят път през портата, преди тя да бъде затворена, но не успяват. След това те се опитат да щурмуват стените от двете страни на портата, преди защитниците да успеят да се реорганизират. Легионерите изправят стълби и тръгват нагоре. Те са посрещнати с дъжд от камъни, стрели и копия. Докато легионерите се опитват да направят това, морските пехотинци от римската флота се опитват да направят същото срещу южната стена. Картагенските защитници успяват първоначално да удържат тези атаки и тъй като оцелелите от набега на опълчението ги подсилват по стените, римските жертви се увеличават и успехът изглежда малко вероятен. В крайна сметка Сципион нарежда отбой.
Втора атака
Обичайно след неуспешно нападение срещу укрепления атакуващите сили да почиват няколко дни, преди да обмислят подновяване на щурма. За изненада на пунийците, римляните подновяват усилията си същия следобед със свежи войски и свежи запаси от стълби. Галерите на Лелий отново атакуват южната стена, друг римски флот маневрира в района на канала на запад от града – въпреки че това е измама – и основното усилие отново е срещу източната порта и близките стени. След като са изразходвали повечето от своите боеприпаси за отблъскване на сутрешните атаки, пунийците не са в състояние да отговорят толкова ефективно на тях. Притеснен, Магон изпраща подкрепления към застрашените зони, което води до това незастрашената северна стена да бъде лишена от защитници. Сципион поддържа резерв от 500 подбрани мъже и ги държи в готовност да се придвижат срещу северната стена, очаквайки, че заплахите от другите три основни посоки ще доведат до отслабване на защитата й. За да постигне целта си, тази сила трябва да пресече широката лагуна.
Почти съвременният и обикновено надежден гръцки историк Полибий написва разказ за битката. Според традиционния превод на това той заявява, че всяка вечер отливът е карал нивото на водата в лагуната северно от Нов Картаген да спада до степента, в която може да се преодолее. Той продължава, че Сципион е научил за това по време на събирането на разузнавателна информация в Тарако и е планирал атаките си така, че да направи вероятно стената, граничеща с лагуната, да бъде леко задържана точно в момента, в който той е искал да изпрати сили да пресекат лагуната и да превземат стената. Древният римски историк Ливий, който пише два века по-късно, противоречи на това – може би знаейки, че приливите и отливите не действат на 24-часов цикъл – казвайки, че ефектът се дължи на редовен северен вятър, издухващ водите на лагуната всяка вечер. И двете версии пораждат спорове, не на последно място защо картагенците не са били наясно с каквито и промени да са настъпвали и не са взели предпазни мерки.
Съвременните историци са предложили няколко интерпретации на разказа на Полибий и са предложили различни начини, по които нивото на лагуната е могло да бъде изкуствено понижено. Сред последните са използването му като рибна ферма или езерце за изпаряване на сол, като нивото се контролира от шлюзове на канала на запад от града, като се възползва от 0,6 метра приливна гама в района. Бенедикт Лоу пише, че маневрите на запад от града не са заблуда, а успешното овладяване и отваряне на тези шлюзове. Дж. Х. Ричардсън обаче отхвърля както полибийските, така и ливийските сметки на основание хидроложка и геоложка невъзможност: приливите и отливите в Нови Картаген са твърде малки и бавни, за да източат лагуната и няма достатъчно място, в което да се произведе вятър, който би могъл да издуха милионите литри вода. Вместо това той предполага, че самата лагуна е била до голяма степен проходима и че не е било необходимо хидрологично събитие.
Къде римляните са прекосили лагуната, за да се доближат до северната стена, също не е сигурно. Съвременните разкази предполагат по различни начини, че подводен хребет е минава през сравнително дълбока лагуна от северния бряг; че равномерно плитка лагуна е пресечена от север; или че римляните са останали близо до северната стена, следвайки южния бряг на лагуната. Във всеки случай 500-те римляни са преведени през лагуната, достигат северната стена без затруднения и я изкачват. Приближаването им не е забелязано от пунийците.
При източната порта римляните атакуваха във формация костенурка, с щитове, държани над главите им и припокриващи се. Така защитените войници насичат портата с брадви. Нападението срещу южната стена от римските галери продължава, след битката един от мъжете, атакуващи от тази посока, споделя наградата за това, че е първият изкачил се на стената. Докато фокусът на усилията на картагенците продължава да бъде на изток и юг, 500-те римляни, които са получили достъп от север, атакуват на изток покрай стената, погубвайки малкото защитници, които срещат. Тези римляни стигат до източната порта отвътре и я отварят за своите другари отвън. Приблизително по същото време картагенската отбрана като цяло се колебае и легионерите се качват на стените във все по-голям брой.
Битката в чертите на Нови Картаген
Все повече и повече римляни нахлуват в града, въпреки че продължава да съществува опасност картагенците да спечелят битката по стените и в тесните улици и да изгонят римляните. Магон заема цитаделата в западната част на Нов Картаген с много, може би повечето, от 1000 картагенски редовни войски. Сципион се присъединява към битката за първи път, влизайки в Нови Картаген с голяма сила под прякото си командване и се насочва към пазара в центъра на града. Останалите римляни получават разрешение да го разграбят, което те правят с голям ентусиазъм. Всички срещнати картагенски войници и цивилни са избити и всички ценни предмети са иззети и депозирани на пазара.
Сципион изпраща сила от пазара срещу един от хълмовете на града, където са се окопали пунийците, и лично повежда 1000 мъже до цитаделата, където иска Магон да се предаде. Първоначално той отказва, но след като става ясно, че римляните са поели безвъзвратно контрола над града, той предава и цитаделата, и командването си. След като цитаделата е обезопасена и съпротивата е приключила, Сципион спира разграбването. Освен 1000-та мъже със Сципион и тези в техния лагер, римляните прекарват нощта на пазара. На следващия ден част от плячката е продадена на търг на търговците, които винаги придружават римската армия. Приходите от тази и останалата плячка са разделени между всички мъже от легионите, включително тези, които не са участвали в битките, като сумата зависи от техния ранг.
По-късно Сципион награждава и онези, които са се отличили при превземането на града. Corona muralis, короната, присъдена на първия човек, качил се на стената, е яростно оспорвана между центурион от Четвърти легион, Квинт Требелий, и морски пехотинец, Секст Дигиций. След подробно разследване, Сципион дава короната и на двамата, приемайки, че и двамата мъже са стигнали до стената по едно и също време.
Плячка и пленници
Освен преносимите ценности, плячкосани по време на разграбването, римляните залавят голямо количество военно оборудване. Бойната плячка е описана от съвременните историци като „колосална“ или „огромна“. Включва 63 търговски кораба, няколко катапулта, големи количества броня и лични оръжия, работещ монетен двор и добре напълнена съкровищница, включително 600 таланта сребро. Големи запаси от храна също са конфискувани.
Около 10 000 картагенски мъже оцеляват след клането, свързано с разграбването, за да бъдат взети в плен. Сред тях са 15 членове на картагенския сенат и двама членове на картагенския вътрешен съвет, Съвета на тридесетте. Взети са и повече от 300 заложници: роднини на водачите на иберийски племена, съюзници на Картаген, които са държани, за да гарантират доброто поведение на роднините си. Сципион показно гарантира, че те са третирани добре, особено жените сред тях, и ги връща в домовете им, ако племената им преминат към Рим. Някои съвременни източници твърдят, че всички те са били пуснати у дома като жест на добра воля.
Вместо да пороби гражданите сред пленниците, Сципион освобождава тях и семействата им в техните ограбени домове. По-бедните неграждани, които предимно работели като занаятчии, били поробени; те трябва да продължат нормалната си работа, но за римските военни усилия и им беше обещана свободата, след като войната приключи. По-силните и по-здрави от пленените роби са привлечени като екипаж на 18 от пленените кораби, които са пригодени за военни цели. Отново им е обещана свободата, след като войната приключи.През останалата част от войната в Иберия усилията на римляните са до голяма степен самоиздържащи се. Войските са набирани на местно ниво и те и римляните са били хранени и екипирани от местни ресурси. Сципион поправя укрепленията на града и малко след това оставя значителен гарнизон и изтегли останалите си войски в Тарако.
Последиците от превземането на Нови Картаген
Превземането на Нови Картаген дава на римляните контрол над почти цялото средиземноморско крайбрежие на Иберия и значително затруднява комуникациите между Картаген и неговите армии и водачи в Иберия. Докато пунийците държат Нов Картаген, римските бази са под постоянна заплаха от нападение и всякакви римски опити да упражнят контрол в Иберия далеч от техния анклав на североизток са отслабвани от факта, че картагенските сили от Нов Картаген застрашават комуникациите им. Тези заплахи сега са отменени. Неочакваният удар принуждава картагенските генерали да преминат в глуха отбрана. Заради несъгласия помежду си, те не правят опит да обединят силите си, въпреки че общо далеч превъзхождат числено римляните.
През пролетта на 208 г. пр. н. е. Хасдрубал среща Сципион в битката при Бекула. Картагенците са победени, но Хасдрубал успява да изтегли по-голямата част от армията си и да предотврати всякакво римско преследване; повечето от загубите му са сред иберийските му съюзници. Сципион не успява да попречи на Хасдрубал да преведе изтощената си армия през западните проходи на Пиренеите в Галия. През 207 г. пр. н. е., след като набира много хора в Галия, Хасдрубал пресича Алпите в Италия в опит да се присъедини към брат си Ханибал, но е победен в битката при Метавър преди да успее. През 206 г. пр.н.е., в битката при Илипа, Сципион с 48 000 души, наполовина италианци и наполовина иберийци, побеждава картагенска армия от 54 500 души и 32 слона. Това предрешава съдбата на картагенците в Иберия и на последния държан от картагенци град на полуострова, Гадес, преминал към римляните.
