„В продължение на много години при всяка възможност призовавах Европейския съюз и неговите държави-членки да увеличат инвестициите в отбраната. Когато руският президент Владимир Путин започна пълномащабно нахлуване в Украйна, аз, като член на Европейския парламент, попитах всички: какви повече доказателства са ни необходими, за да разпознаем заплахата за цяла Европа. Какво ще правим ние, европейците, ако нашата сигурност е застрашена и Америка, нашият най-близък съюзник, е заета с други неща?“ – пише министърът на външните работи на Полша Радослав Сикорски в материал за Project Syndicate, предаден без редакторска намеса от Realpolitik.bg
Днес сме в точно в това положение. Представителите на САЩ заявяват открито, че няма да отделят много време или ресурси за това, което смятат за европейски проблеми. Както посочи държавният секретар Марко Рубио, Съединените щати “имат други приоритети, които изискват внимание”.
Съгласен съм. Една глобална суперсила има глобални отговорности и броят на горещите точки, които може да изискват вниманието на американските власти, само нараства. Освен трудностите в Западното полукълбо, нестабилността в Близкия Изток и изостреното напрежение между Индия и Пакистан (две ядрени сили), има и непосредствена задача за преразглеждане на отношенията с Китай. Освен това, според официалната доктрина на Министерството на отбраната на САЩ, Америка вече не може да води няколко големи войни едновременно – само една.
Новата администрация на САЩ ясно изрази своята позиция. „Тук сме днес, за да изясним, че суровите стратегически реалности пречат на Съединените американски щати да се съсредоточат върху сигурността на Европа“, заяви министърът на отбраната Пит Хегсет в Брюксел през февруари. А вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс беше още по-прям: той заяви, че „цялата инфраструктура за сигурност на Европа… е субсидирана от Съединените щати“, въпреки че нито Европа, нито Америка са заинтересовани „Европа да бъде вечен васал на Съединените щати в сферата на сигурността“. Президентът Доналд Тръмп също многократно е обвинявал Европа, че „източва“ и „използва“ Съединените щати.
Европейците може да не харесват това, което чуваме, но не можем да се преструваме, че не го чуваме. Трябва да се подготвим САЩ да си измият ръцете, когато става въпрос не само за Украйна, но и за Европа. Силви Кауфман от вестник Le Monde смята, че “е по-безопасно да се подготвим за най-лошото, отколкото да се надяваме на най-доброто”. Но можем и трябва да правим и двете – да се надяваме и да се готвим. Доверете се, но проверете.
Откакто Тръмп обяви кандидатурата си за президент през 2015 г., има две интелектуални школи за тълкуване на неговите изявления. Някои твърдят, че трябва да го приемаме сериозно, но не буквално, докато други ни призовават да направим обратното: да го приемаме буквално, но не винаги сериозно. Смятам, че най-разумният и почтен подход е думите на американския президент да се приемат буквално и сериозно.
Като се има предвид настоящото състояние на света, това означава, че Европа трябва да направи екзистенциален избор. Можем колективно да влезем в глобалната игра като конкурент в тежка категория или можем да се обречем на маргинализация.
Вече е направено много, за да станем претендент в тежка категория. От 2016 г. (в навечерието на първия мандат на Тръмп) членовете на НАТО, с изключение на Съединените щати, са увеличили годишните си разходи за отбрана с 98%, от 255 милиарда долара на 506 милиарда долара. Освен това, след три години война на Путин срещу Украйна, ЕС и неговите държави-членки доказаха готовността си да харчат повече и да възприемат колективни, рационални и ефективни подходи към отбранителното планиране и обществени поръчки. Новото споразумение за обща отбрана между ЕС и Обединеното кралство е още една стъпка, демонстрираща нова стратегическа солидарност.
Сдържането на Русия не е нещо извън нашите възможности. Не е необходимо да имаме военен капацитет, сравним с американския. Не, просто се нуждаем от достатъчно ресурси, за да принудим Путин да преразгледа шансовете си да спечели противопоставяне с единна европейска общност от демократични държави.
Европейците открито настояват да възприемем нови подходи към европейската отбрана. Според Европейската комисия 71% от гражданите на ЕС смятат, че Европейският съюз трябва да разшири капацитета си за производство на военно оборудване, а 77% подкрепят обща политика за отбрана и сигурност. Това означава, че европейските лидери имат мандат да мислят и действат смело.
Колко време ще отнеме възстановяването на мира в Украйна и стабилността в Европа? Смятам, че в нашите действия трябва да изхождаме от три предпоставки.
Първо, трябва да разберем, че това е война на бившата имперска метрополия срещу това, което тя смята за своя непокорна колония. Както показва историята, колониалните войни обикновено продължават около десет години. Ако изведнъж приключат по-рано, това трябва да се възприема като бонус.
Второ, трябва да разберем, че единственият път, когато нахлуваща страна ще може да започне добросъвестни преговори, е ако реши, че нахлуването е било грешка. Тя трябва да осъзнае, че разходите за водене на война и поддържане на бившата колония в подчинение надхвърлят всякакви ползи, които колонията по принцип е способна да донесе. Трето, като се има предвид всичко по-горе, трябва да помним, че колониалните войни обикновено не се прекратяват от същата група лидери, които са ги започнали.
Да, увеличаването на отбранителния потенциал на Европа, като същевременно се подкрепя Украйна, ще бъде скъпо. Откакто Русия започна своята агресивна война, Европейският съюз и неговите държави-членки са отделили повече от 165 милиарда долара за подкрепа на Украйна и нейния народ. Това е значителна сума, но е по-малко от 1% от общия БВП на страните от ЕС (около $19 трилиона). Разбира се, ние сме способни на повече.
Докато укрепваме отбраната на Европа, не трябва да забравяме защо го правим: ние действаме за нашата собствена сигурност. Не за да отслабим трансатлантическите отношения, а за да ги подобрим. За да избегнем стратегическа дилема, ние, европейците, трябва да можем да помогнем на Америка да защити своите съюзници, като поемем нашия справедлив дял от тежестта на сигурността.
