Украйна не е получила покана за големия военен парад, който ще се проведе във Варшава на 15 август, по случай Деня на полските въоръжени сили, потвърди украинското Министерство на отбраната пред „Суспилне“.
Според организаторите това е най-големият военен парад в историята на Полша. В парада ще участват около 1800 войници, повече от 300 единици сухопътна военна техника и около 60 самолета.
Освен членове на полската армия, във Варшава ще маршируват и войници от САЩ, Канада, Австралия, Литва, Естония, Швеция и Румъния, както и от други съюзнически страни. Най-големият чуждестранен контингент ще бъдат френски войници, включително членове на Чуждестранния легион.
Същевременно в Гдиня и Гданск ще се проведе военноморски парад, в който се очаква да участват повече от 20 кораба, включително фрегати, корвети, хидрографски кораби и миночистачи.
Отсъствието на Украйна от списъка с поканени идва във време на значително влошаване на отношенията между Варшава и Киев, главно поради задълбочаващ се спор относно тълкуването на събитията от Втората световна война и ролята на Украинската въстаническа армия (УПА) в масовите убийства на поляци във Волиня и Източна Галиция.
Нова вълна от напрежение избухна, след като украинският президент Володимир Зеленски одобри присъждането на почетното звание „Герои на УПА“ на подразделение от украинските въоръжени сили. Полският президент Карол Навроцки определи решението като неприемливо, заявявайки, че УПА е отговорна за смъртта на най-малко 100 000 поляци.
След това Навроцки отне на Зеленски Ордена на Белия орел, най-високото държавно отличие на Полша, с което той беше удостоен през 2023 г. Зеленски върна ордена във Варшава след решението, а няколко бивши украински президенти и висши служители направиха същото.
Спорът се задълбочи допълнително, след като Върховната рада прие закон за създаване на Националния пантеон на Украйна в началото на юли. В Полша се появиха опасения, че сред историческите личности, които ще бъдат въведени в пантеона, може да има командири на УПА, които Варшава смята за пряко отговорни за престъпления срещу поляци.
Нова полемика предизвика и инициативата на група украински депутати, водени от Игор Гуз, да се използват исторически украински форми на имена в официални украински документи и карти за определени градове, които сега са в Полша. Сред споменатите градове бяха Перемишъл, Хелм и Жешув. Инициативата обаче не се отнася до преименуването на тези градове в самата Полша, а по-скоро до начина, по който са изброени в украинските документи.
Подобни ходове допълнително обтегнаха отношенията между двете страни, които са близки политически и военни партньори от началото на войната в Украйна. Варшава предостави на Киев значителна военна, хуманитарна и политическа подкрепа, но въпросът за Волин отново се появи през последните месеци в полско-украинските отношения.
