През май 1945 година предалият се на американците райхсмаршал Херман Гьоринг се хвали, че притежава най-добрата частна колекция от произведения на изкуството в света. Описанието е вярно, липсва само една подробност – тя е крадена. Голям брой шедьоври са били задигнати и за колекцията на Адолф Хитлер и планирания Музей на фюрера в австрийския град Линц. Гьоринг, Хитлер и други нацистки лидери са наемали множество търговци на произведения на изкуството.
Realpolitik.bg публикува втората част на статия на руския вестник „Коммерсант“. Първата може да прочетете тук.
Съдбата на колекцията на Гьоринг
През 1939 година колекцията от произведения на изкуството на Гьоринг се състои от приблизително 200 предмета. През 1945 година тя съдържа повече от 2000, включително повече от 1300 картини. Около половината преди това са принадлежали на „врагове на Райха“. Някои вещи са конфискувани, други са закупени за пари в брой. В същото време във Франция, Белгия и Нидерландия продавачите са получавали заплащане в окупационни марки, които са били обменяни за местна валута по принудителен курс, определен от германските власти. През 1945 година колекцията на Гьоринг е оценена на 200 милиона долара (приблизително еквивалентни на 3,5 милиарда долара днес).
Колекцията на Гьоринг се е помещавала в изложбените зали на неговото имение Каринхол. През 1943 година той нарежда част от нея да бъде преместена в убежище в солна мина в Алтаузее, Австрия. Там са били съхранявани и плячкосаните ценности, предназначени за Музея на Фюрера.
Американските войници от специалното звено „Паметници, изящни изкуства и архиви“ (MFAA) научили за тайника от документите на Гьоринг, дадени им от изкуствоведа Херман Бунес, който работил за райхсмаршала. Бунес не е бил интерниран от американците, но когато Трир, където е отседнал, е окупиран от френските сили, той и семейството му се самоубиват. Още в средата на май 1945 година „Паметниците“, както са наричани военнослужещите от MFAA, започват да изтеглят ценности от солната мина, опитвайки се да работят възможно най-бързо, преди територията да попадне под контрола на съветските войски.
Останалите произведения на изкуството в Каринхол са транспортирани през януари 1945 година до имението в Берхтесгаден, близо до резиденцията на Хитлер, Бергхоф, със специални влакове и оставени там за временно съхранение в тунел. Някои от картините и гоблените са били разграбени в последните дни на войната, останалите са били открити от американски войници.
Около 80% от произведенията на изкуството от колекцията на Гьоринг са върнати на законните им собственици.
Трима в една килия
В края на Втората световна война са арестувани търговци на произведения на изкуството, които са били съучастници на нацисткия елит в присвояването на ценности.
Австрийският изкуствовед и офицер от СС Кайетан Мюлман, участвал в кражбата на произведения в Австрия, Полша и Нидерландия, Бруно Лозе, Карл Хаберщок, Валтер Хофер, Херман Вос, френският търговец на произведения на изкуството Густав Рохлиц и директорът на Баварските държавни картинни колекции Ернст Бухнер са били държани в къща в Алтаузее. В един момент Лозе, Хофер и Хаберщок се озовават в една и съща „килия“. Всички те са разпитани от служители от Звеното за разследване на кражби на произведения на изкуството (ALIU) към Службата за стратегически услуги (OSS) – предшественикът на ЦРУ, натоварен със задачата да разследва кражби на произведения на изкуството.
По-късно Карл Хаберщок свидетелства на Нюрнбергския процес срещу Херман Гьоринг, след което е освободен. През 50-те години на миналия век той открива галерия в Мюнхен и живее в една и съща къща с Валтер Хофер. Хаберщок дарява 40 картини на музея в родния си град Аугсбург. Американският историк Джонатан Петропулос, който изучава темата за нацистките грабежи по време на Втората световна война, посещава музея през 2000 година и споделя изумление от това, че в него са изложени не само тези картини, но и бюст и портрет на самия Хаберщок, както и че една от алеите в града носи името на асистента на Гьоринг.
Хофер и Рохлиц вече са били на свобода през 1948 година. Първият е осъден задочно на десет години затвор от френски съд, но не излежава присъдата си. Малко се знае за неговия живот след войната. Американците заподозрели Хофер, че държи голяма сума пари в швейцарска банкова сметка, открита на чуждо име, но не успяват да докажат това. Съпругата на Хофер, Берта, продължава да работи като реставратор след войната.
Бруно Лозе прекарва пет години в затвора, явява се пред френски трибунал през август 1950 година, оправдан е и се завръща в Германия.
По време на процеса на денацификация са идентифицирани пет групи хора, за да се оцени отговорността им въз основа на нивото им на съучастие в нацистките престъпления: основните извършители; виновните (активисти, милитаристи и спекуланти); незначително виновни; т.нар. спътници; невинни. Прокуратурата в Мюнхен постановява, че тъй като Лозе не попада в първите две групи, няма нужда делото му официално да се разглежда в съда. Въпреки че Лозе не получава лиценз за търговец на произведения на изкуството, той продължава да върши обичайната си работа – този път като арт консултант.
Кайетан Мюлман също продължава да търгува с произведения на изкуството след войната.
Хилдебранд Гурлит, един от четиримата оторизирани търговци за продажба на „дегенеративно изкуство“, също успешно преминава процеса на денацификация, след което е назначен за директор на Художествената асоциация на Северен Рейн-Вестфалия, организирайки изложби в художествена галерия в Дюселдорф. През 1956 година той загива при автомобилна катастрофа.
Колекцията на Гурлит
Ролф Николаус Корнелиус Гурлит, син на Хилдебранд Гурлит, наследява художествената колекция на баща си. За съществуването й става известно случайно. През 2010 година Корнелиус е задържан във влака Цюрих-Мюнхен на швейцарско-германската граница. Германската митническа полиция редовно проверява влакове от Цюрих в опит да залови потенциални укриватели на данъци, които теглят пари в брой от тайни швейцарски банкови сметки. Гурлит носел 9 000 евро, което било в рамките на разрешения лимит, но се държал нервно по време на разговора с полицая, което предизвикало подозрение. Започва разследване.
Оказало се, че той живее в Мюнхен със сестра си, без да уведоми градските власти, не е регистриран в данъчната служба и не получава пенсия. В апартамента на сестрата е извършен обиск, в резултат на което са открити 1406 картини и рисунки, чиято стойност първоначално е оценена на един милиард евро (по-късно оценката е намалена до десетки милиони евро). Сред находките са произведения на Реноар, Матис и Ото Дикс. Прокуратурата конфискува колекцията.
Корнелиус Гурлит я съди, настоявайки за връщането на произведенията, а след като в пресата се появяват и статии, той съди медиите и отново прокуратурата, настоявайки виновният за предаването на информация на журналистите да бъде наказан. Той разказал на адвоката си за друга част от колекцията на баща си – около 250 картини на Моне, Реноар, Гоген, Тулуз-Лотрек, Курбе, Сезан, Мунк, Мане и други художници, които се съхранявали в къщата на Гурлит в Залцбург. Въпреки твърденията на Корнелиус Гурлит, че баща му е придобил всички произведения законно, е установено, че колекцията съдържа платна, конфискувани от евреи. Няколко картини са върнати на наследниците на законните им собственици.
Корнелиус Гурлит умира през 2014 година, завещавайки цялата колекция на Музея за изящни изкуства в Берн, за да не тя остане в пределите на Германия.
Ернст Бухнер преминава през процеса на денацификация, като е признат за спътник и през 1953 година получава възможност да поеме поста, който е заемал по време на войната – директор на Баварските държавни картинни колекции.
Херман Вос става член на комисията по закупуване на Баварските държавни картинни колекции. Той публикува множество статии във водещи списания и е смятан за един от най-авторитетните световни експерти по италианското изкуство от XVII и XVIII век.
