Нови разсекретени документи от архива на Канцлерството в Берлин показват, че правителството на Ангела Меркел активно е подкрепяло руските газови проекти, въпреки рисковете. Когато през 2015 година газохранилищата на Wintershall са продадени на руския енергиен гигант „Газпром“, в Берлин са били по-загрижени за реакцията на Полша, балтийските страни и Украйна, отколкото от възникването на зависимост от Москва, коментират в редакцията на баварския ежедневник Die Süddeutsche Zeitung.
По-късно, по време на строителството на газопровода „Северен поток 2“, се разкрива, че Канцлерството е било дълбоко ангажирано в процеса, въпреки че „публично се преструваше, че проектът е изключително частна инициатива“. Опасенията, че руският президент Владимир Путин може да прекъсне доставките на газ в бъдеще са счетени за „много малко вероятни“, защото това би било „технически и икономически изключително трудно“.
Обаче точно това се случи: през 2022 година Кремъл първо намали, а след това напълно спря доставките на газ по „Северен поток 1“ след въвеждането на санкции от Европейския съюз. Същевременно, в документите екипът на Меркел е разгледал възможността за лобиране за по-нататъшни проекти – „Северен поток 3“ и „Северен поток 4“.
Die Süddeutsche Zeitung отбелязва, че в кабинета на канцлера „почти нямаше критика“ към проекта. Освен това е била обсъдена възможността самата Меркел лично да убеди европейските партньори да не подкрепят директиви на ЕС, които възпрепятстват изграждането на „Северен поток 2“.
