В интервю за вестник „Нова Македония“ Давор Янкулоски от Изследователския център за ареална лингвистика към Македонската академия на науката и изкуствата (МАНИ) определя „югоизточните македонски диалекти“ за основа на първия стандартизиран славянски език – староцърковнославянският, или както го знаем у нас – старобългарският.
„Делото на Кирил и Методий изиграва ключова роля в развитието на писмената традиция в славяноезичния свят. Чрез създаването на глаголицата – първата славянска азбука – и превода на богослужебни книги на старославянски език са положени основите на славянската писменост. Ключовото събитие е Моравската мисия, която освен религиозен, културен и образователен, е имала и дипломатически характер с цел сближаване на Византийската империя с Централна Европа“, обяснява македонският изследовател.
След това Янкулоски продължава: „По отношение на македонския език тяхната дейност има особено значение. Първо, староцърковнославянският език, първият стандартизиран славянски език, като наддиалектен модел, е базиран на югоизточните македонски диалекти от района около Солун. Второ, продължаването на мисията на Кирил и Методий чрез техните ученици на Балканите осигурява основата за езикова и културна приемственост, която ще допринесе значително за формирането на южнославянските писмени традиции, а следователно и на македонската“.
Realpolitk.bg припомня, че през първата половина на XIX век Юрий Венелин, Аугуст Шлайхер, Мартин Хатала и Леополд Гайтлер въвеждат термина „старобългарски език“ (на руски език – „древнеболгарский“, на немски „Altbulgarisch“). В съвременното езикознание освен термина „старобългарски език“ са разпространени и названията „старославянски език“ и „староцърковнославянски език“.
Според Венелин: „Кирил и Методий превели Светото Писание не на някакъв друг език, а само и единствено на български, именно на български, или, което е същото, църковният език, използван днес в Русия, Унгария, Сърбия, Далмация и в самата България, е български език“.
