След посещението на украинския президент Володимир Зеленски в Белград, сред част от руската общественост се появиха остри тонове към Сърбия, но влиятелният московски вестник „Коммерсанть“ предложи съвсем различно тълкуване на позицията на Сърбия. Такова, което се фокусира върху географията, баланса на силите в Европа, огромния натиск от Брюксел и факта, че Белград, въпреки всичко, не е прекъснал традиционните си връзки с Москва.
В авторски коментар под заглавието „Сръбски страсти“, публикуван в „Комерсант ФМ“, политическият анализатор Максим Юсин предупреждава, че Москва би сгрешила, ако гледа на ходовете на Белград единствено през емоции и максималистични очаквания. Основното му послание е, че не може да се очаква от Сърбия да се държи като страна, разположена на хиляди километри от Европейския съюз и НАТО, когато е практически обградена от страни от този политически и военен блок.
Повод за текста бяха реакциите, които се появиха в Русия след визитата на Зеленски в Белград и изявлението на президента Александър Вучич за зачитане на териториалната цялост на Украйна. Юсин отбелязва, че някои руски телевизионни и Telegram коментатори са стигнали дотам, че да говорят за предателство и дори за възможността Москва, като вид отмъщение, да признае едностранно обявената независимост на Косово. Коментаторът на „Коммерсанть“ смята подобна логика за политически късогледство и основана на двойни стандарти.
Юсин припомня, че новите руски граници, създадени след началото на войната в Украйна, не са признати дори от страните, които Москва смята за свои най-близки партньори, и че лидерите на няколко държави, поддържащи тесни отношения с Русия, са се срещнали със Зеленски. От тази гледна точка, твърди той, е трудно да се обясни защо това, което се толерира при други партньори на Русия, се възприема като политическо престъпление на Сърбия.
Авторът посочва, че Вучич не е отпрваил нито една атака срещу Русия по време на посещението на Зеленски. В същото време „Коммерсанть“ припомня за факти, които са останали на заден план в част от противоречията в Москва: след началото на конфликта в Украйна сръбският президент пътува до Москва, за да отбележи 9 май, въпреки противопоставянето на европейските лидери и проблемите със затварянето на въздушното пространство, а едновременно с това Сърбия остана сред малкото европейски държави, които не наложиха санкции на Русия.
И тук стигаме до същността на текста – опит да се проследи сръбската външна политика от Белград, а не от Москва.
Сърбия е страна без излаз на море, заобиколена от членове на ЕС и НАТО, а икономиката й е дълбоко обвързана с европейската среда. В случай на открит политически и икономически конфликт с Брюксел, предупреждава Юсин, последствията за Сърбия биха били бързи и сериозни. Затова всеки политически лидер в Белград, независимо от личните си отношения с Русия и руснаците, трябва да вземе предвид реалния баланс на силите на европейския континент.
С други думи, не може да се очаква от Сърбия да се държи като велика сила, която може да си позволи пълна конфронтация със собствената си среда.
Тази оценка придобива особена тежест, когато идва от Москва. Вместо да изисква Сърбия да докаже приятелството си с Русия, като предприеме стъпки, които биха могли да застрашат жизненоважните ѝ държавни и икономически интереси, авторът на „Коммерсанть“ призовава руската общественост да разбере границите на това, което Белград може реално да направи при настоящите обстоятелства.
Един от най-конкретните аргументи е въздушният трафик. Докато пространството между Русия и голяма част от Европа е затворено или силно ограничено, Air Serbia продължава да лети до Москва, поради което Белград остава една от малкото въздушни връзки на Русия с европейския континент. За руския автор това, заедно с отказа на Сърбия да наложи санкции на Москва, не е символично, а много осезаемо доказателство за политиката, чрез която Белград се опитва да запази старите отношения при изключително неблагоприятни обстоятелства.
Поради това „Коммерсанть“ категорично отхвърля идеята, че сръбско-руските отношения се измерват единствено с това дали Белград е съгласен с Москва по всяка точка от външната политика.
Политиката, посочва Юсин, се основава на интереси и реалност, а не на убеждението, че всякакви съюзи са вечни и неприкосновени. Именно затова руската страна, според него, трябва да се опита да види нещата през сръбските очи. И от тази гледна точка става по-ясно колко тясно е пространството за маневриране на Белград и колко е важно, че Сърбия, под натиск от европейските институции, не е прекъснала отношенията си с Москва.
В този контекст балансиращата политика на Вучич също получава различно тълкуване. Белград едновременно запазва позицията си за териториалната цялост на държавите, което е пряко свързано със сръбските държавни интереси в Косово, но не приема искания за прекъсване на традиционните връзки с Русия поради тази причина. Именно тази сложност, която в ежедневните политически дебати често се свежда до прости въпроси „за“ или „против“ Москва, руският автор се стреми да обясни на своята аудитория.
Показателно е и предупреждението му към онези, които лесно приписват предателство на Сърбия от страна на Русия. Подобна реторика, според него, би могла да доведе до точно обратния резултат – да провокира реакция в Сърбия и постепенно да застраши това, което е било запазено от близките отношения между двете страни през годините на най-големия европейски конфликт след Втората световна война.
