Realpolitik.bg представя превод на статия на скопския вестник „Нова Македония“, посветен на решението за отлагане на гласуването в Европейския парламент на доклада за напредъка на РСМ в процеса на присъединяване към Общността. Материалът е представен без съкращения, редакторска намеса и с изричното уточнение, че той отразява единствено гледната точка на македонското издание.
„Днес Комисията по външни работи (AFET) на Европейския парламент трябваше да разгледа доклада за напредъка в процеса на присъединяване на Северна Македония, изготвен от Томас Вайц. Гласуването бе отложено за 24 юни.
Срамна за София и трагична за Европейския съюз и международното право е позицията, изразена публично от българските евродепутати, които с тежък шовинизъм с елементи на неонацизъм, ултраяростно критикуват фразата в доклада на Томас Вайц за Македония, в която е заложена позицията за „признаване на македонския език и идентичност“! София настоява тази част от доклада да бъде отхвърлена и бракувана?! Експерти по международно право квалифицират тази позиция на България като „тежък, може би смъртоносен удар по международното право и европейските институции, защото е позволено неонацистки позиции да бъдат изразявани публично и шумно в европейския законодателен орган без санкции“.
Именно това е подходящият момент, според мненията в дипломатическите среди, „цялата международна общественост, международните институции, всички съответни организации по международно право, правителствата и държавните глави в Европа и света да се убедят, че исканията, предявени от официална София, са безпредметни и нищожни в контекста на международното право (в смисъл на върховно право и принципи на jus cogens), т.е., че официална България потъпква нормите на международното право, които по дефиниция са най-висшите (императивни, обичайни) правила и принципи, които са по-силни от диспозитивните, т.е. писаното право (jus dispositivum)! Тези норми включват правото на самоопределение и неприкосновеност, правото на правно и суверенно равенство, правото на държавен и териториален суверенитет и неприкосновеност, правото на ненамеса във вътрешните работи и други. Тези норми са по-силни от онези, съдържащи се в конституциите (на държавите) и международните договори и конвенции, и тези норми и принципи не подлежат на дерогация“!
В изказванията на София и особено на българските евродепутати е регистрирана ожесточена реакция с елементи на флагрантно нарушение на международното право и императивните норми на jus cogens, подправена с безброй обиди, заплахи от позиции на шовинизъм и неонацизъм, насочени срещу „признаването и съществуването на македонския език и идентичност, фраза, която е заложена в доклада за напредъка на Северна Македония, който днес е предмет на представяне в Европейския парламент“.
А именно, оркестрирана е атаката на български евродепутати върху проекта за официален доклад за напредъка на Северна Македония (изготвен от работната група, ръководена от Томас Вайц). Освен обиди, клевети и изблици на неонацизъм и шовинизъм, има и искания за оставка на докладчика и оттегляне на доклада от процедурата, както и заплахи по негов личен адрес.
Порталът EULive публикува дълъг репортаж за развитието около доклада на Томас Вайц в Европейския парламент. Там е посочено още, че „причината за ирационалните български реакции е поправката, която гласи „с уважение и признание на македонския език и идентичност““. Според гореспоменатия портал, София обвинява Вайц „в координация със Скопие за подготовка на едностранчив доклад, в укриване на критични срещи, в изтичане на поверителни чернови, в маргинализиране на противоположните мнения и в неизпълнение на дълга си на неутрален докладчик“. Вайц отхвърли тези обвинения и безгрижно заяви публично, че докладът му включва „общи препратки и права на малцинствата“.
София също така обвинява македонското правителство, че докладът е предоставен преждевременно, което е индикатор за дипломатически предпочитания към Скопие.
Българските евродепутати са недоволни и от факта, че македонското правителство е разполагало предварително с доклада на Вайц и „е било запознато подробно със съдържанието му много преди да приключат вътрешните дискусии в Европейския парламент. Българските евродепутати подкрепят това с факта, че „премиерът Християн Мицкоски е направил няколко публични изявления, седмици преди финализирането на проекта, като е предвидил с точност какво ще включва докладът. Мицкоски е обявил пред обществеността, че докладът ще съдържа четири препратки към „македонския език и идентичност““. Според София, именно този ход е допринесъл за предоставянето на дипломатически преференциален статут на Скопие по този въпрос, като същевременно е допринесъл и за „дипломатическото поражение на София в контекста на доклада в ЕП“.
Всъщност, според самия Вайц, „македонските участници са видели проекта за изменения“, въпреки че „не са направени промени въз основа на обратната връзка от Македония“. В такъв контекст, консултираните дипломати у нас казват, че е конкретен успех на македонската дипломация да знае предварително нещата, на които може да реагира превантивно и дипломатично: да стимулира позитивни неща, и да контрааргументира и предотвратява негативните. Но е изключително важно, според събеседниците, които са чуждестранни дипломати от кариерата, изнудването и ултиматумите на официална София към Северна Македония да бъдат разобличени пред очите на цялата европейска и световна общественост. Техните искания, съгласувани с малка част от брюкселските елити, са безсмислени и нищожни в контекста на международното право (в смисъл на върховния закон и принципите на jus cogens)!
„С подобни искания България потъпква нормите на международното право, които по дефиниция са най-висшите (императивни, обичайни) правила и принципи, по-силни от диспозитивното, т.е. писаното право (jus dispositivum)! Тези норми включват правото на самоопределение и неприкосновеност, правото на правно и суверенно равенство, правото на държавен и териториален суверенитет и неприкосновеност, правото на ненамеса във вътрешните работи и други. Тези норми са по-силни от нормите, съдържащи се в конституциите (на държавите) и международните споразумения и конвенции, и тези норми и принципи не подлежат на дерогация!“, казват консултираните дипломати, акредитирани у нас.
„В институция като Европейския парламент, която е част от Съюза, в чиито основни, учредителни документи (като Договора за ЕС, Договора от Лисабон, Хартата на основните права), изрично „е гарантирано зачитането на националната и културната идентичност, човешкото достойнство и неприкосновеност“. С измененията от българските депутати се извършва „акт на тероризъм срещу демокрацията в ЕС“, точно в сърцето на ЕС, в европейския законодателен орган, с пълен интелектуален, дипломатически и демократичен капацитет“, твърдят нашите събеседници“.
