„Името Македония има дълбоки исторически корени, датиращи от хиляди години. И македонският субстрат също“, започва поредна статия на вестник „Нова Македония“, в която изданието се опитва да намери доказателства за наличието на „македонския етнически субстрат от Античността до днес“.
Realpolitik.bg представя превод на материала без редакторска намеса и с изричното уточнение, че тя отразява само и единствено гледната точка на автора й.
„Македония често се появява на стари географски карти, защото е било име на древно царство, което е играло значителна роля в историята, особено по време на управлението на Александър Велики през IV век пр.н.е. Македонската държава се разширила върху огромни територии, влияейки на култури от Европа до Индия, което затвърдило мястото й в историческите архиви. Картографите често са използвали имена, базирани на класически източници, политически разделения или регионално значение, поради което Македония постоянно се появява на исторически карти – дори когато границите са се променяли с течение на времето.
Македония се появява като нещо отделно на няколко стари географски карти, обхващащи различни исторически периоди. Сред най-старите, на които може да се види Македония, са т.нар. Птолемееви карти, базирани на трудовете на Клавдий Птолемей (II век сл. Хр.), които по-късно са възпроизведени в средновековната и ренесансовата картография. Клавдий Птолемей е важен етап в изучаването на географията и появата на картографията. Той е живял през II век сл. Хр. и е събрал огромно количество географски данни, които е публикувал в труда си „География“ – произведение, което е оформило начина, по който хората са изработвали карти в продължение на векове. Картата на света на Птолемей е създадена въз основа на произведението „География“.
Сред по-старите географски карти, където може да се види името Македония и основните й пътища, е римската Пойнтигерова карта, създадена през IV век сл. Хр. По време на Ренесанса, особено през XV и XVI век, Македония се появява на няколко ренесансови карти, като например тази на Николас Софианус. През XIX и началото на XX век са създадени няколко географски карти, изобразяващи Македония, включително такива, показващи нейните исторически и териториални промени.
Македония постоянно се появява на географски и политически карти, изобразяващи Османската империя. Картографите са включвали Османската империя, защото тя е била голяма геополитическа единица с ясно определени граници, влияеща върху международните отношения, търговските пътища и миграционните модели. Нейното присъствие е оформило хода на историята. На гореспоменатите карти Македония е представена като османска провинция, но като нещо отделно от България или Гърция.
Особено интересна е впечатляващата карта на Османската империя от 1730 година. Тя включва Турция, Персия, Египет и Арабия и е публикувана от важния аугсбургски картограф Георг Матеус Зойтер. Картата я изобразява от Италия на изток до Каспийско море. Включва Крим и Кавказ: Грузия, Черкезия и Армения. Простира се на юг, за да обхване цяла Арабия и северния край на Африканския рог. Като цяло Зойтер е точен, само с някои неточности. Мъртво море е твърде голямо и с различна форма. Голямо и несъществуващо езеро се появява точно на запад от делтата на Нил.
В долния ляв квадрант има голям декоративен картуш. Изобразява османския император, славно облечен и седнал на трона. На земята пред него двама мъже се покланят и предлагат съкровища. Изображенията вдясно от заглавието предлагат по-алегорична препратка и включват европеец, държащ глобус, лъв, жезъла на Асклепий, щит с главата на Медуза и копие. Ангели с тръби гледат отгоре. В долния десен квадрант се появява ключ на картата. Картата напомня тази на Вишер от 1690 година на същия район. Македония е представена и на изключителната географска карта с голям формат, създадена през 1794 година. Тя изобразява териториите от Тарантския залив, Италия, на изток до Крим, на север до Трансилвания и Молдова и на юг до Крит и Кипър. Включва днешните държави Гърция, Турция, Кипър, Босна и Херцеговина, Хърватия, Албания, Сърбия, Македония, България, Унгария, Румъния, Молдова и части от Италия, Австрия и Украйна. Картата предлага забележителни детайли, отбелязвайки градове, пътища, географски характеристики, базирани на геодезически работи, първоначално завършени през 1789 година от Имперската академия на науките в Санкт Петербург. Публикувана е под номер 24 в изданието от 1797 година на „Общ атлас“ на Томас Кичин.
Македония може да се различи и на картата от 1719 година, където Османскста империя е описана като „Империята на великия господар, наричан султан и отомански цар на турците в три части на света“, както и в карта на Османската империя, публикувана от Т. Данкер в Амстердам през XVIII век“.
