Realpolitik.bg представя дословен превод на редакционна статия на вестник „Нова Македония“, публикуван под заглавие „Кървавата къща на Ванче Михайлов“ по повод събитията около Дъбнишката акция на ВМРО от април-юни 1925 година. Изрично уточняваме, че тя не отразява гледната точка на медията, а само това на авторите й. По текста не са правени никакви корекции, включително и на допуснати грешки.
„Ванче Михайлов ще остане в световната история като поддръжник на фашизма, сътрудник на усташката организация и Нацистка Германия, но и като подстрекател и косвен извършител на множество политически убийства на македонски активисти. По негова заповед е убит Димо Хаджи Димов (виден борец за независима Македония и сътрудник на Гоце Делчев), както и Тодор Паница (поддръжник на Яне Сандански, един от организаторите на Народната федеративна партия и един от основателите на ВМРО-Обединена). Но в съвременната история остава едно малко известно събитие, случило се на 18 май 1925 година в пиринското село Дъбница.
След убийството на Тодор Александров и кървавите Горноджумайски атентати през 1924 година (така са описани в оригиналната статия – бел.ред.) в Пиринската част на Македония, в македонското революционно движение възниква криза, водещи македонски дейци са ликвидирани, а ВМРО се разделя на две организации: ВМРО (автономисти) и ВМРО (обединена). След убийството на Александров, неговият секретар Ванче Михайлов и членът на Централния комитет (ЦК) на ВМРО Александър Протогеров предприемат действия за превземане на революционната организация. Веднага след убийството на Александров са предприети енергични мерки за мобилизиране на членската маса и установяване на контрол над въоръжените сили, използвани за ликвидиране на идеологически поддръжници.
За последвалите кървави събития Марсел Валтер (един от псевдонимите на Димитър Янакиев Влахов) посочва: „Под претекст за отмъщение за убийството на Тодор Александров… в Горна Джумая и в целия Петрички окръг е организирана Вартоломеева нощ. Убити са 160 македонски революционери, включително най-активните дейци на ВМРО. Убити са: Димо Хаджи Димов, Чудомир Кантарджиев, Александър Буйнов, Арсений Йовков, Стою Хаджиев, Славчо Ковачев и други. Тези революционери са убити, за да обезглавят, да смажат движението, обхванало целия македонски народ… Убити са, защото новата ориентация на македонското революционно движение заплашваше съществуването на всички балкански реакционни и фашистки правителства…“.
За тази кървава ситуация пише и Божидар Настев (македонски преводач, университетски професор и бивш декан на Филологическия факултет в Скопие), според когото ВМРО „се е поставила безрезервно в служба на българския двор и неговите стремежи да създаде Санстефанска България и представляваше… специална форма на терористична дейност сред македонските маси“.
Ванче Михайлов предприема действия и срещу привържениците на Тодор Паница в Пиринския край на Македония. Следователно, през април 1925 година Михайлов предприема важни действия. Местните отряди на организацията, водени от Йордан Гюрков и Георги Настев, отвличат над 300 души в село Дъбница и ги подлагат на кървави репресии в продължение на три месеца, от април до юни, пред очите на местните държавни, административни и военни власти.
Според Зоран Тодоровски, броят на жертвите на тази кървава акция варира от 50 смъртни присъди, според самопризнанията на Михайлов, до 165 души, според писанията на Б. Видов (вероятно се има предвид Блаже Петров – бел. ред.), въз основа на лично проведено проучване в Неврокопски район. В резултат на ожесточената инквизиция загиват 200 души, а по-голям брой са интернирани извън пределите на Пиринската част на Македония, което се потвърждава от поверително писмо, подписано от Р. Деянов, псевдоним на Ванче Михайлов, от 10 юли 1927 година.
Кървавото събитие в село Дъбница резонира широко в българската общественост и предизвиква открита реакция сред македонските емигранти в България. Кървавият акт е осъден от самия Александър Протогеров. Последният, протестирайки срещу произвола на Михайлов да екзекутира населението на Неврокоп без негово знание, поиска смъртните присъди да бъдат потвърдени от Централния комитет, а не от Михайлов.
Сред убитите са Георги Папалезов, Никола, Стоянов Ушев от Гърмен, Никола Тодоров, Иван Донков, Георги Чонев, Стоян Пандуров, Димитър Ангелов Мутафчиев, Стоян Попиванов и други. Няколко години по-късно очевидци потвърдиха, че мястото на масовия гроб е близо до село Хвостяне, Неврокопско. Телата на екзекутираните са открити в немаркиран гроб в местността Кавак дере, в нива на селянин, а при разкопките са установени около 30 човешки тела.
Ванче Михайлов оправда действията си с думите: „Всяко революционно движение, и всяка легална партия, взема мерки и налага санкции срещу онези от своите членове, които не спазват правилата за поведение. Подобни мерки предприемат всички държави и социални общности, особено във военно време; те налагат и смъртно наказание, въпреки че имат затвори“,
Но заради кървавите убийства Ванче Михайлов остава запомнен в македонската историческа наука като най-черната личност в историята на македонското революционно движение, като човекът, ликвидирал най-видните македонски национални дейци”.
Статията завършва със справка за Арнаудовата къща в гърменското село Дъбница, където са гледани делата и след това са изпълнени присъдите по време на Дъбнишката акция на ВМРО.
„Наказанията и съдебните преследвания са се извършвали в т. нар. Арнаудова къща, която е била една от малкото запазени възрожденски в селото. Тя е била на два етажа, с вътрешен двор, който е бил ограден от висока каменна стена с масивна врата. В двора е имало варница, както и зидана пещ. На първия етаж са били оборите, а на втория етаж жилищните стаи, които са били свързани с чардак. Поради кървавите събития от 1925 година, тя става известна като Кървавата къща. През 1974 година българската държава я реставрира частично, а през 1980 година е напълно реставрирана и превърната в музей. След 1989 година музеят е затворен, а къщата съборена. Със затварянето на музея, както и със събарянето на къщата, българското общество позволи характерът и делото на Ванче Михайлов да бъдат релативизирани в съвременната история“.
