Българските медии са изтълкували грешно повдигането на въпроса за „македонско малцинство“ на международни форуми от премиера на Република Северна Македония (РСМ) Християн Мицкоски. „Истината“ обаче е, че министър-председателят на югозападната ни съседка е отправил „конструктивна критика, целяща подобрение на отношенията“ между Скопие и България, пише Далибор Станкович на страниците на вестник „Нова Македония“ в материал, предаден без редакторска намеса от Realpolitik.bg.
Хората са социални същества и приятелството е основна тема във философията през вековете. Неслучайно Аристотел казва, че истинското приятелство се основава на взаимна доброта и е „една душа, живееща в две тела“, а Марк Аврелий (императорът философ) смята приятелството за основната същност на човешката природа, напомняйки ни, че „ние сме създадени един за друг“. Но защо приятелството е важно? Казват, че приятелството е един от най-важните аспекти на живота, носещ подкрепа или радост и често истинските приятели ни насърчават в трудни моменти. Освен емоционална подкрепа, приятелството ни насърчава да даваме всичко от себе си, но също така ни учи на емпатия, тоест да съчувстваме на другите.
Древните мъдреци са оценявали приятелството като една от най-ценните социални връзки, които човек може да има, защото то е изградено върху споделени преживявания, разбирания и доверие, следователно добрият приятел винаги ни приема такива, каквито сме, а не такива, каквито искат да бъдем. Но добрият приятел не винаги трябва да хвали или подкрепя, а напротив, трябва и да критикува, защото градивната критика може да бъде едно от най-ценните неща в приятелството. Градивната критика не е унижение, а насока и насърчение за растеж и развитие. Ако наш приятел направи грешка, посочването й от наша страна е знак за загриженост за неговите решения или действия. Приятелството може да продължи цял живот, но трябва да се гради върху доверие и истинска връзка, както и споделен опит, но също и върху последователност и взаимно разбиране. Истинският приятел винаги е открит и честен, той е с нас в добри и лоши моменти, но приятелството изисква време и усилия.
Точно както истинското приятелство е обусловено от взаимно уважение и доверие, така и добросъседството зависи от добротата и взаимното уважение. Добрият съсед, подобно на добрия приятел, ни предлага помощ при нужда и създава приятна среда, в която се чувстваме подкрепени. С други думи, добрият съсед подава ръка и допринася за топлината на взаимоотношенията. Перфектен пример за това е, когато помагаме на съсед, когато той има проблем с хранителните стоки или когато решаваме проблеми по спокоен и разбиращ начин, като избягваме ескалация на конфликта.
През вековете мъдреците също са изследвали концепцията за добросъседство от различни етични, политически и социални гледни точки. Имануел Кант твърди, че хората имат естествена склонност към конфликти, но моралните принципи могат да смекчат тази тенденция и да насърчат уважително съжителство. Джон Лок също се занимава с добросъседството, като набляга на толерантността като ключов аспект на добросъседството. Той вярва, че хората имат както правото, така и задължението да толерират другите, насърчавайки взаимопомощ, благотворителност и цивилизован разговор за укрепване на общностите.
Приятелството и добросъседството са от съществено значение за ежедневието на обикновения човек, но те са важни и за отношенията между държави, народи или общества. Ако няма приятелство и добросъседство между съседни държави или народи, тоест липсва уважение или разбирателство, тогава конфликтите са неизбежни и изграждат китайска стена. Добросъседството и приятелството между народите и държавите се обуславят както от честност, така и от посочване на грешки, които рефлектират негативно. В тази посока беше и изказването на македонския премиер Християн Мицкоски на срещата с Кая Калас, че в разговорите, които ще имаме с България, би било добре властите на източната съседка да чуят някои неща от миналото. Неслучайно на тази среща Мицкоски за пореден път повдигна въпроса за македонското малцинство, като подчерта, че Македония като държава е фактор на стабилност, но има страни в региона, които искат да отразяват нестабилността и би било добре да се изслушат, да седнат на масата. Македонският премиер заяви, че може би ще чуем от онази страна аргументи, за която не сме знаели, къде са изчезнали 200 000 македонци в Западна България от 1956 до 1965 година.
В българските медии изказването на премиера Християн Мицкоски беше изтълкувано като повторно поставяне на международно ниво на въпроса за македонското малцинство в Република България. Но изказването на македонския премиер е градивна критика към София и Брюксел, критика, която е насочена към подобряване на отношенията между Македония и България, както и на отношенията между Скопие и Брюксел. Да си добър приятел и да имаш искрени намерения за добросъседство означава да уважаваш другия. Но на примера със София и Брюксел се вижда, че липсва емпатия, нещо, което е съществено за приятелските отношения. Днес, както и в миналото, София и Брюксел си затварят очите за отричането на македонското малцинство и нарушаването на човешките права, да не говорим за отричането на македонските национални особености. С други думи, София и Брюксел постоянно подчертават, че са приятели на Македония и македонския народ, но до момента това не е потвърдено с никакъв жест. Ако Европейският съюз е приятел на Македония, а Република България се застъпва за добросъседство с нас, то те трябва да проявяват взаимно уважение и идеален пример за това би било признаването на македонското малцинство. Докато това не стане, никога няма да има истинско приятелство и добросъседство между Македония и България, както и с ЕС. Накрая ще завършим с думите на Сенека (стоически философ), който казва, че приятелството трябва да се основава на доверие и взаимна изгода, предупреждавайки за фалшиви приятели.
