Гърция няма причини да се намесва в спора между България и Северна Македония. Атина сега трябва да настоява за съвестно изпълнение на Преспанския договор след „избора на националистически политици с конфронтационна позиция спрямо Гърция за премиер и президент в Скопие“, пише атинският ежедневник Kathimerini в материал, представен без редакторска намеса от Realpolitik.bg.
Политическите събития в нашия регион не се ограничават до основния въпрос на двустранните ни отношения с Турция, въпреки че по-широкото влияние на последната е очевидно Разгръщащата се промяна в позицията на САЩ спрямо Турция, както и във войната в Украйна изискват нова оценка на ситуацията и подходящо управление на развитието й, така че регионалната стратегическа стойност на Гърция да остане на преден план.
Отношенията ни със Северна Македония не са възможно най-добрите след избора на националистически политици с конфронтационна позиция спрямо Гърция за премиер и президент в Скопие. Тук трябва да настояваме за пълното приемане и съвестно изпълнение на Преспанския договор като очевидна предпоставка за развитие на двустранното сътрудничество и подкрепа за европейските перспективи на балканската държава. В същото време нямаме причина да се намесваме по какъвто и да било начин в политическия спор между Северна Македония и България.
В отношенията ни с Албания посещението на външния министър Игли Хасани в Атина миналия вторник имаше някои положителни черти. Доброто познаване на Гърция и гръцкия език от страна на ръководителя на албанската дипломация може да се окаже полезно в двустранните отношения, но конците се дърпат от самия премиер Еди Рама. Освен конкретния въпрос за правата на гръцкото малцинство, основна тема е делимитацията на изключителната икономическа зона, която е в процес на решаване повече от 15 години и трябва да продължи без намесата на трети страни. Всяко развитие не може да не има европейската перспектива на Албания като основен параметър.
През последните дни стана ясно, че се очертава още един труден дипломатически фронт, този път на юг и по-специално в Либия и очевидната промяна в позицията на правителството в Източна Либия, под ръководството на генерал Халифа Хафтар, спрямо турско-либийския меморандум от 2019 г. От няколко години имаше небрежност от страна на Гърция по въпроса. Няма да е лесно да си върнем изгубените позиции, но са необходими незабавни действия не само на двустранно ниво, но и със съседните страни.
И накрая, възникна нов въпрос с Египет и гръцкия православен манастир Света Екатерина в Синай. Гърция реагира на решението на египетския съд, като се опитва да се възползва от добрите двустранни отношения, но религиозното, както и търговското измерение на въпроса усложняват нещата.
Освен непредсказуемата геополитическа среда, в която е призована да действа, гръцката дипломация напоследък се сблъсква и трябва да се справя с все по-голям брой проблемни точки в нашето съседство, които крият множество рискове. Надяваме се, че ще го направи ефективно.
