Доброто невинаги поражда добро. Много изобретения, за които инженерите и учените са се надявали, че ще имат положителен ефект върху хората и околната среда, на практика са предизвикали тъкмо обратното.
Подобно нещастие сполетява и американския изобретател Томас Миджли-младши (1889-1944) на два пъти – и то в много голям мащаб. От над 100-те регистрирани патента, името му трагично остава свързано предимно с две фатални иновации, които неволно причиняват големи щети по целия свят, припомнят в редакцията на германския вестник Die Welt.
Първото изобретение, което Миджли е трябвало да избегне, е замислено през декември 1921 година за американския автомобилен производител General Motors. Миджли добавя добавката оловен тетраметил към бензина. Това предотвратява „детонирането“ на двигателите с вътрешно горене, които най-накрая работят гладко. Въпреки че знае, че тетраетилоловото е силно токсично, той настоява, че използването на оловен бензин за автомобили не представлява риск за здравето. И дори вдишва веществото, за да го докаже.
Фактът, че самият той се е отровил по време на своите демонстрации и експерименти и че такива случаи са се увеличили във фабриките, произвеждащи „етил“ (наименованието на продукта, за който думата „олово“ е била умишлено избягвана), не води до промяна на мнението му. Напротив, производствените процеси са били просто оптимизирани, така че подобни проблеми вече да не се случват. Миджли получава награда от Американското химическо дружество през декември 1922 година за предполагаемо положителната си иновация.
Оловният бензин стана широко разпространен в световен мащаб, а тетраетилоловото се превръща в основна причина за замърсяване с олово по целия свят. Милиони тонове попадат в околната среда чрез изгорелите газове на превозните средства и по този начин и в хранителната верига. През 70-те години на миналия век употребата на тетраетилолово окончателно е ограничена в различни страни: в Германия съдържанието на олово в бензина не е разрешено да надвишава 0,15 грама на литър от 1976 година нататък. Оловният обикновен бензин бе изцяло забранен през 1988 година, а оловният премиум бензин – през 1996 година. През 2000 година последва забрана в цяла Европа.
Второто фатално изобретение, приписвано на Томас Миджли-младши, е имало за цел да осигури безопасен охлаждащ агент за хладилници. До края на 20-те години на миналия век за тази цел са били използвани вещества като пропан, серен диоксид, амоняк и други, които са били токсични, запалими или дори експлозивни. За да ги заменят, Миджли и екипът му синтезират хлорофлуоровъглеродни съединения (фреон). Хлорофлуоровъглеродите впоследствие намират широко приложение и като пропеленти в аерозолни кутии. Миджли получава награда от Обществото на химическата промишленост през 1937 година за втория си предполагаем шедьовър, а последвали и други отличия.
Въпреки че фреоните са нетоксични за биологичните организми, веществото има друг силно негативен страничен ефект: тъй като съединението е изключително дълготрайно, то се издига в горните слоеве на атмосферата, където продуктите му от делене увреждат озоновия слой, защитният щит срещу опасната ултравиолетова радиация.
Озоновата дупка се отвори и това бе забелязано за първи път над Антарктида през 1985 година. След предупреждения от изследователи, през 1987 година е свикана международна конференция с подкрепата на президента на САЩ Роналд Рейгън и британския премиер Маргарет Тачър. Резултатът е подписването на т.нар. Монреалски протокол, който призовава за поетапно премахване на фреоните и други химикали. В Германия Федералният кабинет одобри поетапна забрана на фреоните на 30 май 1990 година.
Животът на Миджли завършва рано и трагично: през 1940 година, на 51-годишна възраст, той се разболява от полиомиелит и оттогава е тежко инвалидизиран. За да стане от леглото без чужда помощ, той измисля устройство, което ще му струва живота: приспособление с въжета, прикрепени към макари. Но през 1944 година, на 55-годишна възраст, той се оплита в него и умира от удушаване. Дали е било инцидент или самоубийство, както подозира съдебният лекар, остава неясно.
Заради двете му „глобално катастрофални изобретения“, историята оценява работата на Миджли сурово.
