В светлината на предупрежденията на руското политическо ръководство и в последно време на ръководителя на руската делегация за преговорите с Украйна в Истанбул Владимир Медински, че Русия е готова за дълга война, подобно на Северната война на Петър I Велики (тук и тук), читател на Realpolitik.bg ни подсказа, че в историята има друг дълъг конфликт, при Иван IV Грозни, който Русия губи и впоследствие изпада в период на тежка криза, наречен Смутните времена – това е Ливонската война.
Продължилата общо 25 години Ливонска война от 1558–1583 г. е голям военен конфликт (или поредица от конфликти) през XVI век, в който участват Ливонският орден (Ливонската конфедерация), Руското царство, Великото литовско княжество (от 1569 г. — Жеч Посполита), Шведското и Датското кралства. Боевете се водят главно на територията на съвременна Естония, Латвия, североизточен Беларус и северозападна Русия.
Войната започва с нападението на руското царство над Ливония през януари 1558 г. В първия етап на войната руските войски постигат значителни успехи, превземайки Нарва, Дерпт (Юриев) и редица други градове и замъци. През 1561 г., съгласно договорите от Вилнюс, Ливонската конфедерация е ликвидирана, част от нейната територия е трансформирана в Херцогство на Курландия и Семигалия, васално на Великото литовско херцогство, а останалата част е пряко включена във Великото литовско княжество.
От този момент нататък войната придобива главно характера на конфронтация между Руското царство и Великото литовско княжество и се води главно на територията на последното. През 1563 г. руските войски превземат Полоцк, но не успяват да надградят успеха си, претърпяват поражение на следващата година в битката при Чашники. Скоро след това е въведена Опричнината (1565-1572 г.). Пренапрежението на Великото литовско княжество във войната с Русия довежда до Люблинската уния и обединението му с Кралство Полша в единна Полско-Литовска държава.
В началото на 1570-те години, въпреки широкомащабните кампании на кримския хан срещу Москва, Русия установява контрол над почти целия северен Балтийски регион, създавайки марионетното Ливонско кралство. След неуспешната обсада на Ревел (Талин) от руските войски (1577 г.), обединените сили на Жеч Посполита и Швеция достигат повратна точка във войната в битката при Венден. Полско-литовските войски, водени от Стефан Баторий, започват успешна кампания, като превземат Полоцк и опустошават големи части от Северозападна Рус, но не успяват да превземат обсадения Псков. Шведите успяват да изтласкат руските войски от Балтийския регион, но неуспешната обсада на Орешек слага край на кампанията им.
Войната завършва с подписването на Ям-Заполското (1582) и Плюсското (1583) примирие. Руското царство губи всички завоевания, направени в резултат на войната, както и земите на границата с Жеч Посполита и крайбрежните балтийски градове (Копорие, Ям, Ивангород). Територията на бившата Ливонска конфедерация е разделена между Полско-Литовската общност, Швеция и Дания.
Русия е опустошена, а северозападните райони обезлюдени. Трябва също да се отбележи, че ходът на войната и нейният изход са повлияни и от действията на Кримското ханство: от 25 години война няма значителни кримски набези само за три години.
През януари 1582 г. недалеч от Псков е сключен 10-годишен мирен договор с Жеч Посполита. Русия се отказа от Ливония и други земи, но някои гранични земи са й върнати.
През май 1583 г. е сключено тригодишно Плюско примирие с Швеция, според което Копорие, Ям, Ивангород и прилежащата територия на южното крайбрежие на Финския залив са отстъпени на Стокхолм.
Ливонската война оказва огромно влияние върху събитията в Източна Европа и вътрешните работи на участващите държави. В резултат на това Ливонският орден прекратява съществуването си, войната допринася за формирането на Жеч Посполита, а руското царство влиза в икономически упадък и период на тежки вътрешни междуособици, наречен Смутните времена.
