Преди почти милион години човечеството е било ръба на изчезване. Ново проучване показа, че броят на нашите предци може да е намалял до едва 1280 индивида, поставяйки човешката раса на ръба на изчезването. Това драматично събитие е продължило над 100 000 години и вероятно е изиграло ключова роля в оформянето на еволюционния път на човечеството, пише The Daily Galaxy.
Въпреки че е била толкова близо до изчезване, нашата родова линия някак си е оцеляла и в крайна сметка е нараснала, за да се превърне в глобалното население, което познаваме днес.
Вид на ръба на изчезване
Проучване, публикувано в списание Science, хвърля ярка светлина върху критичен момент в човешката история. Чрез анализ на генетични данни от 3154 съвременни хора – както от Африка, така и от други части на света – учените откриват доказателства за масивен спад на популацията.
Между 930 000 и 813 000 години човешката популация е намаляла с колосалните 98,7%, оставяйки само около 1280 репродуктивни индивида.
Това „демографско затруднение“ е продължило около 117 000 години, период, в който хората почти са изчезнали. Учените са определили този спад, като са разгледали нивото на генетично разнообразие сред съвременните хора, което отразява генофонда на нашите далечни предци. Откритието подчертава уязвимостта на ранните човешки популации и хвърля светлина върху това защо фосилните останки от този период са толкова бедни, особено в Африка и Евразия.
Климатът като възможен катализатор
Въпреки че точната причина за този спад е неизвестна, изследователите смятат, че рязката промяна на климата е изиграла ключова роля. Преходът към средния плейстоцен е съпроводен от значително охлаждане на Земята. Дългите периоди на студ, началото на заледяването и тежките суши вероятно са довели до глад и недостиг на ресурси.
При такива условия хората може да са били принудени да се разделят на малки, изолирани групи, борещи се да оцелеят във все по-сурова среда.
Оскъдността на фосилни доказателства от този период затруднява директното наблюдение на ефектите, но генетичните данни предоставят мощен инструмент за оценка на въздействието на тези промени.
С намаляването на популациите намалява и генетичното разнообразие, оставяйки ясни следи в човешкия геном. Именно тези генетични маркери позволили на учените да свържат промените в околната среда с еволюционните промени при ранните хора.
Генетичната промяна, която обръща всичко
Едно от най-поразителните открития в изследването е връзката му с важно генетично събитие в човешката история. По време на т.нар. „генетично тясно място“ хората претърпяват голяма хромозомна промяна – сливането на две хромозоми в една, сега известна като хромозома 2.
Това събитие, което отделя хората от другите примати, вероятно се е случило приблизително по същото време, когато е настъпил сривът на популацията.
За разлика от други големи човекоподобни маймуни, които имат 24 двойки хромозоми, хората имат 23. Това сливане се счита за един от определящите моменти в човешката еволюция, отбелязващ отклонението от най-близките ни роднини.
Изследователите предполагат, че тази генетична промяна може да е изиграла важна роля в появата на Homo sapiens, както и в последващата диференциация на неандерталците и денисованците. Тези промени не са просто генетични странности, а градивни елементи, които в крайна сметка ще формират съвременните хора.
„Възраждане“ и еволюция
Авторите на изследването също така предполагат, че възстановяването на човечеството от тази криза е станало възможно благодарение на по-благоприятен климат преди около 813 000 години.
С подобрените условия и овладяването на огъня, ранните хора са увеличили шансовете си за оцеляване. Учените сега изучават как тези постижения, заедно с други промени в околната среда, са допринесли за бързия растеж на населението.
