След материала на вестник “Нова Македония” (тук), че Разловското въстание няма нищо общо с Априлското въстание, да не говорим да е организирано от българи, Realpolitik.bg публикува материал , на който попаднахме в социалните мрежи. В него се разказват действителните събития около Априлското въстание в Македония – Разловското въстание:
Работата по неговото организиране започва в края на 1875 г. в Солун. Тук се създава революционна група, която поема и решава всичките задачи на революционното ръководство. В основата си тази група е съставена от дейците на Солунското дружество „Българска зора”, което отстоява интересите на българското население в солунските села и противостои на сръбската пропаганда. В нея участват поп Петър Димитров Солунски, от с. Зарово, Солунско, поп Иван, учителките Неделя Петкова и дъщеря й Славка (Станислава) Караиванова, учителят Христо Захариев, двамата братя Еврови и Димитър Божков от Велес, секретар на Българската община в Солун. Начело на групата застава Димитър Попгеоргиев Беровски. Солунската революционна група започва подготовката за въстание в Източна Македония – в Пиянечко-Малешевския край и Струмица и Струмишко през декември 1875 г., като село Разловци се очертава за негов революционен център. Организирането му се ръководи от Димитър Беровски, който привлича в революционната организация и тъста си поп Стоян Разловски от с. Разловци. За делото са спечелени и Костадин Ильов Карчов от Берово, Стоян Цоцов, Гогата Ширков и братята на Димитър Попгеоргиев Иван и Алекси. Подготовката на въстанието взима все по-широки размери през зимата и пролетта на 1876 г. и върви успоредно с подготовката на Априлското въстание в ІV революционен окръг в Разложката котловина, Пазарджишко и Софийско. Запланувано е то да обхване Малешевията, Радовиш, Струмица, Петрич, Мелник, а по-късно и Осоговието, като предварително въстаниците се въоръжават с оръжие. Димитър Беровски поръчва на двете солунски учителки от Сопот, баба Неделя и Станислава Караиванова да изработят знаме за предстоящото въстание. Знамето било изработено на червена подложка с изобразен на нея разярен жълт лъв, а на него пишело: „Македония” и „Станете да ви освободя”. Събраната чета от Димитър Попгеоргиев провеждала бойната си подготовка в близост до френския женски манастир край Вардар махала, като изпробвала набавените револвери и извършвала бойни упражнения. До руския консул в Солун достига информацията за подготвяното въстание и той обвинява майката и дъщерята, че се занимават с политическа дейност.
Димитър Беровски
След като групата се утвърдила като главно политическо и организационно ръководство на подготвеното въстание, тогава с нея установили връзка революционерите от Софийския революционен комитет. За връзка със Солунския център бил изпратен от Софийския комитет революционера отец Генадий, другар и съратник на Васил Левски и дядо Ильо Малешевски, а за връзка с воденската група бил изпратен Димитър Ножаров. В Солун отец Генадий се срещнал с поп Петър Солунски, който го запознал с вървежа на подготовката на въстанието и след това отпътували за Велес, където било свикано събрание. Турските власти научили за провежданото събрание и то било прекъснато, като отец Генадий напуснал бързо района, а поп Петър отпътувал за Солун. Въпреки това след установената връзка с ІV революционен окръг и тук подготовката се ускорила. Начело на подготовката за въстание в Източна Македония застанал поп Стоян Разловски, като за център на движението изпъкнало родното му село Разловци. На проведените съвещания първо трябвало да се реши въпросът за въоръжението, като олово и барут се закупили от Кюстендил, а оръжие – от един пехчевски турчин. За второто съвещание, което се провело през април 1876 г. с участието на Димитър Попгеоргиев и Костадин Карчов, които пренесли закупеното оръжие от Солун в Голак планина. На това съвещание бил обсъден планът на въстанието. Решено било да се сформира малка чета, начело с Димитър Попгеоргиев, която да обиколи и подготви населението за въстание в Малашевска, Радовишка, Струмишка, Петричка и Мелнишка околии. Според приетия план първо трябвало да въстанат пиянечките български села, като въстаниците да се насочат след това към мохамеданските села и от там да превземат Царево село, след което да се насочат към Малешевията и да превземат главните й центрове – Берово и Пехчево. Въстанието трябвало да прерасне в планинска война и да се свържат тукашните чети с четите от ІV въстанически окръг. Предвиждало се, след като въстанието стане повсеместно жените, децата и добитъка да бъдат изведени в планините, като се определят и малки чети, които да ги охраняват. В плана се предвиждало въстанието да обхване почти цяла Източна Македония, но Беровски успял до началото му да обиколи само Пиянечкия край. Но от подготовката били обхванати почти всички села в Малешевско и Пиянечко, някои селища от Кочанско, с. Лъки и Струмица, както и някои села от Кюстендилско (Соволяно, Слокощица и др.). Има сведения, че подготовката обхванала и Радомирско, където бил арестуван и учителят архимандрит Зинови Поппетров.
Димитър Беровски
Всички участници във въстанието били българи и въстанието е българско и е част от голямото Априлско въстание. Това твърдят и участниците в него през септември 1876 г. поп Атанас и Илия Стоилов от Берово пред руския консул в Солун – „Ние сме българи, живеем в с. Берово, намиращо се в местността Малешево (12 села християнски и едно турско). След въстанието по заповед на Акиф бей, струмишки каймакамин, бяха арестувани коджабашиите и свещениците с чорбаджиите от 12-те села на Малешево.”
След като избухнало Априлското въстание турските власти започнали повсеместни арести на българи. Въстанието в с. Разловци избухва преждевременно на 7 (19) май 1876 г. вследствие на разкритията и предприетите арести на десетина души. Заловени били и две българки, които били насилени да се потурчат. Две въстанически чети от около 60 души овладяват за кратко селото, след което бунтът се разраства в Малешевско и Пиянечко. След като превзели с. Разловци, въстаниците се насочили и към Митрошинци, което също било превзето. В боевете Димитър Попгеоргиев е тежко ранен в главата. Войводството на четата било поето от тъста на Д. Попгеоргиев поп Стоян, който насочил въстаниците на брой около 40 души към Малешевско. Въстаналите пиянечки села излъчват свои чети, но оръжието не достига. Излязлото в планината население започнало да мизерства без храна и топли дрехи, а ненадейно паднал и сняг. Събралият се башибозук от пиянечките мюсюлмански села започнал да безчинства над българските села.
Четата на ранения Д. Попгеоргиев и поп Стоян се предвижва към Голак планина и на 10 май 1876 г. се съединява с четата от с. Лъки, предвождана от Цоне Данчов.
Престарелият войвода поп Стоян се отделя от четата, за да не затруднява нейното придвижване, но е заловен при Рилския манастир и затворен в манастирската кула, където се самоубива. Заловен е и войводата на четата от с. Лъки Цоне Данчов и по-късно отровен от турците в Скопския затвор.
Разловското въстание е потушено по най-жесток начин, така както са потушени Средногорското и Новоселското, като голяма част от въстанниците са убити или арестувани, но най-жестоко пострадало мирното българско население от злодействата на озверелия аскер и башибозук. Оцелелите четници се укриват в Малешевската планина като след започването на Руско-турската война през 1877 г. си пробиват път до завзетите от руската армия територии.
Много бежански маси се предвижват към освободените български територии и много малешевски родове се заселват в Софийско, Кюстендилско, Видинско и Троянско и до днес техните потомци живеят сред нас.
Днес са малцина, които знаят за въстанието на българите в Малешевско и Пиянечко, което избухна почти по едно и също време с въстанието от двете страни на Балкана. Наш дълг, като българи, е да тачим паметта на дедите ни, загинали или страдали за общото българско дело.
Като приложение Ви предлагам спомените на Коте Попстоянов и четири статии на Юпдан Анастасов за въстанието и за дейността на Димитър Попгеоргиев Беровски. /Цочо Билярски/
Юрдан Анастасов
Априлското въстание в Малашевията и Пиянец
Въстанието в Малешевията и Пиянец избухнало на 8 май 1876 г. в с. Разловци, Пиянечко, намиращо се между Пиянец, Малешевско и Кочанско, в гънките на планините Голак и Средна, поради което е известно под името Разловецко или Разловско въстание.
Водач на Разловецкото въстание е Димитър Попгеоргиев Беровски, роден през 1840 г. в Берово, Малешевско. Неговата революционна закалка започва от ученичеството му в Духовната семинария в Одеса, където по някое време бил надзирател Г. С. Раковски. Оттам се познавал и с Натанаил от с. Кучевище, Скопско, бъдещият Охридски владика и организатор на Кресненското въстание. През 1861 г. Димитър Попгеоргиев участвува в организираната в Белград от Раковски Първа българска легия, която имаше за задача да помогне на Сърбия за изгонването на турския гарнизон и подготви военно български младежи за всенародно въстание в България. След разтурянето на Легията Димитър заминава за родното си село, където като, учител поема ръководството на църковно – училищното дело. През 1874 г. Беровски и неговият тъст поп СТоян от с. Разловци, Пиянечко, вдигната населението от цяло Малешевско и Пиянечко срещу гръцкия владика и го изгониха, с което завинаги се тури край на фанариотщината по тези места. Арестуван по този повод, той успява да избяга от затвора и заминал за Цариград, където установява връзки с Българския революционен комитет. Тук у него узрява идеята за създаване на революционна организация и в неговия роден край . През пролетта на 1875 г. той заминал за Солун и влиза във връзка с революционния кръжок, начело на който бил поп Петър Солунски, черковен деятел в солунската българска община. В кръжока влизали и двете учителки Неделя Петкова и дъщеря й Станислава Караиванова, учителствували по-рано в Прилеп, Битоля, Охрид и Велес. Като учителски във Велес те били посветени в народното дело от пратеник на Васил Левски. На тях Димитър Попеоргиев възложил ушиването и извезането на въстаническото знаме. В началото на 1876 г. в Солун пристигнал отец Генадий, пратеник на Българския революционен център, сподвижник на Левски и знаменосец на четата на дядо Ильо войвода. Той съобщил, че през май с. г. ще се вдигне въстание в Мизия и Тракия. Малешевци това и чакали. Димитър побързал да замине за своя край. На тръгване посетил двете учителки, които му предали изработеното от тях въстаническо знаме, което днес се пази във Военно – историческия музей в София. На знамето е извезано златно лъвче и надпис “10 майя 1876 г. Станете да ви освободят!”
С пристигането си в Малешевско Беровски веднага се заел с подготовката на въстанието. В местността “Каладжержево”, над с. Разловци се събрали представители на местните комитети от Малешевско и Пиянечко, които взели решение въстание да се вдигне през май 1876 г. На това събрание Димитър Попгеоргиев Беровски бил избран за главен войвода, избрани били и селски войводи. На 1 май Димитър и поп Стоян тръгнали да обходят набелязаните райони. На 7 май, на път да ревизират Пиянец, те се отзовали над с. Разловци на съвещание със селски представители за определяне датата на въстанието. Тук обаче неочаквано пристигнали спахии и други органи на властта, които почнали да издевателствуват. Десет видни селяни били арестувани и подкарани към Царево село, но на брега на Брегалница били причакани от група въстаници, които освободили задържаните и избили част от охраната, друга част се хвърлила в дотеклата река. В самото село Разловци останалите турци били избити, изгорена била архивата на общината. Поп Стоян заповядал на сина си да запали собствения му хан. Пред пламъците на грамадната сграда поп Стоян извикал към селяните: “Нека видят всички, че аз със собствената си ръка запалвам имота си в името на свободата.” Въстанието било обявено. Димитър Попгеоргиев и поп Стоян с развето знаме – знамето извезано от двете солунски учителки, възседнали пъргави коне, повели чета от 40 души, за да влезнат във връзка с места, където чакали други въстанически групи. В с. Митрошинци четата влезла в сражение с аскер, който бил разбит. Селото въстанало, покъщнината била изнесена в планината, където били и семействата на разловчани. В с. Лаки, Кочанско, селяните били вече въстанали и изтеглили семействата си в планината Плачковица. По това време влезли в селото 60 души башибозук. Съединените чети веднага отиват в селото и при първите изстрели успели да прогонят нападателите. Попгеоргиев и поп Стоян потеглили за Радовишко. И там, в с. Смилянци селяните били готови да въстанат, но поради минаването на аскер, който през Радовиш отивал за сръбската граница, укрили оръжието си, не посмели да се вдигнат. В Берово 300 въстаници чакали четири дена в Плочковица сигнал откъм Радовиш за въстание, чакали Попгеоргиев да ги поведе. Но всичко било напразно. Аскер вече бил плъзнал от всички страни – от Радовиш и Струмица, от Мелник и Петрич, от Горна Джумая. Властта издала заповед да бъде изтеглен от планините целия добитък, за да няма храна за бунтовниците. Трагичният край настъпил с пристигането на Кел Хасан паша – този който в Перущица разпитваше Васил Петлешков, хвърлен на клада да изгори жив. Отпочнал се кървав поход. На страшна смърт били подлагани пленени четници. Четирима от тях били горени със запалени маши, рязали им носовете и ушите, на един отрязан езика. Последвали арести и инквизиции по Кочанско, Струмишко, Радовишко, Беровско, Скопско, Кюстендилско и стигнали чак до Солун. Мнозина са осъдени на дългогодишен затвор и изпратени на заточение в заточение в Диарбекир.
Сборната чета на Беровски и поп Стоян се движила по планините, влизала на няколко пъти в сражение с аскера и над Мелник се разделила на две. Поп Стоян се добрал до Рилския манастир, за да се укрие, но бил заловен и се самоубива. Беровски повел четата, останала с 18 души, към Беласица, къдото попада на засада. Изнемощяли и гладни те прекарват зимата по колиби и кошари, укривани от познати на войводата.
Потушаването на въстанието в Малешевско и Пиянечко не хвърлило в отчаяние Беровски. С настъпването на пролетта на 1877 г. той отново повежда чета и се явява в помощ на победоносната руска войска. След фаталния Берлински договор заедно с Охридския митрополит Натанаил, те образуват комитет на съпротивата и участвуват в Кресненското въстание.
Димитър Попгеоргиев Беровски почина на 67 годишна възраст в с. Рашка Гращица, Кюстендилско, където беше се настанил на постоянно местожителство. Неговото високопатриотично дело е възпето в стихотворението на солунската учителка Станислава Караиванова, озаглавено “Песен за Димитра войвода”, което тя му подарила на заминаване от Солун, когато му било предадено и въстаническото знаме. Ето някои стихове от това стихотворение:
Я дойди при мен, българко,
Ела след мен сестричко,
Облечи бела премена,
Да идем в гора зелена…
А сега време настана
Да вървя с мила дружина,
За то прощавай, българко,
Народна ми сестричке,
Ето български войници
Със славните байраци…
Стихотворението е открито и публикувано за първи път през 1915 г. от руския учен А. Селищев.
Ю. Сидеров.
Публикувано в Бюлетин на Съюза на македонските културно – просветни дружества в България. Централно ръководство, София, април – май 1976 г., год. Х, бр. 4 – 5, с. 22 – 25.
/Цочо Билярски/
