Безпрецедентните удари с дронове на Украйна срещу бази на руските военно-космически сили (ВКС) отслабват способността на Москва да води война срещу по-малкия си съсед и подкопава способността й да заплашва по-далечни съперници като САЩ – промяна с потенциално далекоидущи геостратегически последици, пише The Wall Street Journal в материал, представен без редакторска намеса от Realpolitik.bg.
Значителна част от флота, който Москва използва за нанасяне на атаки с управляеми ракети срещу Украйна – и на който би разчитала да удари противниците в случай на ядрена война – беше повреден или унищожен при координираните атаки.
Русия вече не произвежда от десетилетия старите самолети Туполев, което означава, че е загубила крайъгълен камък на способността си да излъчва военна мощ извън своите граници. По-новите руски самолети са по-модерни и по-пъргави, но им липсват жизненоважни характеристики на унищожените бомбардировачи, най-вече техният обсег и количество боеприпаси, които могат да носят. Освен това атаката очевидно е унищожила рядък самолет Антонов, който Русия използва за командване и контрол във въздуха, друга способност, жизненоважна за съвременната война.
От повече от 100 бомбардировача Туполев, за които се знае, че Русия разполага, Украйна обяви, че е повредила или унищожила повече от 40. Пълната оценка ще отнеме време, но OSINT-анализаторите преброиха най-малко 14 повредени самолета, използвайки сателитни изображения и видео, публикувани онлайн. Не е ясно колко от Ту-22 и Ту-95 са били в експлоатация преди ударите.
Русия потвърди някои загуби във въздушните бази, като обяви, че е отразила част от това, което нарече терористична атака. Не се предлагат доказателства за отблъскване на ударите.
Генерал-лейтенант Васил Малюк, ръководител на главната служба за сигурност и разузнаване на Украйна, СБУ, заяви в понеделник, че заповедта за унищожаване на бойните самолети е дошла директно от президента Володимир Зеленски.
„Врагът бомбардира страната ни от тези самолети почти всяка вечер и днес наистина почувства, че „отплатата е неизбежна“, заяви Малюк.
В краткосрочен план Русия ще бъде принудена да преосмисли начина, по който оперира, съхранява и защитава оставащия си флот от стратегически бомбардировачи. Русия, подобно на САЩ, често оставя бомбардировачи с голям обсег на действие оставени отвън и лесно видими, както по оперативни причини, така и като част от споразуменията за ядрено разоръжаване с Вашингтон в края на Студената война.
Москва вече беше принудена от постоянните удари на Киев с дронове в Русия да премести повечето самолети в бази далеч от Украйна. Всъщност отдалечеността на базите, ударени в неделя, е част от това, което направи внимателно планираните удари толкова неочаквани. Най-отдалеченият е на около 5000 км от Киев.
Поддържането на самолети далеч от Украйна означава, че руските бомбардировачи трябва да извършват дълги полети, за да достигнат целите си, а това дава шанс на Украйна и западните разузнавателни служби да наблюдават и да се подготвят за тяхното движение, като също така добавя сложност към плановете за атака на Москва.
Сега Русия ще трябва да отдели повече ресурси за защита на бомбардировачите си и други ценни военни активи. Страната има огромна система за противовъздушна отбрана, която разшири през последните години, но й липсва достатъчно оборудване, за да покрие цялата държава и да се защити от всички опасности, от ракети с голям обсег до малки, бавни дронове като тези, използвани в неделя.
Зеленски заяви, че атаките срещу четирите бази са били подготвени и извършени в Русия. Подвигът на разузнаването ще посее страх в страната и вероятно ще накара Москва да затегне вътрешния контрол и репресиите.
Руският президент Владимир Путин, който е смятан от много западни разузнавателни анализатори за дълбоко параноичен, вероятно ще стане по-загрижен за вътрешните врагове и ще предприеме сурови мерки в отговор на публичното унижение. Близките до дома провали на разузнаването обикновено предизвикват чистки и твърди мерки, а Русия вече предприе много, след като първоначалната й широкомащабна инвазия в Украйна в началото на 2022 г. се провали.
Русия използва бойните самолети, за да бомбардира безмилостно Украйна с бомби, ракети и дронове, удряйки редица цивилни цели и убивайки или ранявайки хиляди цивилни.
Самолетите, които Украйна удари, изпълняват роля във флота на военновъздушните сили на Русия, приблизително сравнима с американските бомбардировачи B-52 и B-1. САЩ разполагат и със стелт бомбардировачи B-2 и разработват наследник, B-21. Общо САЩ разполагат с около 140 действащи бомбардировача с голям обсег.
Ту-95, които за първи път полетяха през 50-те години на миналия век, са толкова стари, че вместо модерни реактивни двигатели – които Съветският съюз все още не е усвоил по това време за полети на дълги разстояния – те използват четири двигателя, всеки с чифт витла, които се въртят в противоположни посоки за скорост.
Но Русия е изправена пред по-голям проблем от възрастта на нейните самолети, което не е присъщ недостатък. B-52 са проектирани през 1949 г. и САЩ планират да продължат да летят около 76 от тях поне до 2050 г. благодарение на вълни от модернизации.
По-дълбокият проблем за Москва е, че нейната авиационна индустрия не показва признаци, че е в състояние да проектира и произведе самолет, който изпълнява ролята на Туполев. Ако Украйна е унищожила почти толкова, колкото твърди, загубата ще представлява тежък удар върху статута на Русия като световна суперсила.
Бомбардировачите с голям обсег на действие представляват жизненоважни части от руската и американската способност да доставят ядрени оръжия във война. Другите два крака на така наречената ядрена триада са подводниците и наземните ракети. През последните години руският флот има затруднения да поддържа и модернизира оборудването си. Трудно е да се прецени готовността на наземните междуконтинентални балистични ракети и силозите им за изстрелване.
Успехът на Киев да удря руски бази отблизо идва на върха на поредица от украински атаки на далечни разстояния срещу руски военни и енергийни съоръжения. Миналата година Украйна унищожи руска радарна антена за ранно предупреждение, която беше създадена, за да открие потенциална ядрена атака на САЩ.
През 2023 г. Украйна нанесе сериозни щети на моста през Керченския пролив, използвайки военноморски дронове, след нападение с камион-бомба през 2022 г., което създаде грандиозно огнено кълбо. Експлозията, която запали вагони с гориво на преминаващ влак, затвори за много месеци път, който Путин беше изградил с големи фанфари след превземането на Кримския полуостров от Украйна през 2014 г.
