Хаосът в Ивицата Газа носи облекчение за Москва, тъй като фокусът на САЩ се измества от Украйна към Израел, пише американският вестник The Wall Street Journal.
В продължение на години израелският премиер Бенямин Нетаняху се стремеше да крепи това, което сам определяше като „сложни“ отношения с Кремъл, като същевременно поддържаше сърдечни отношения с постепенно попадащия във все по-голяма изолация президент на Руската федерация Владимир Путин.
Дори изпращането на руски войски в Украйна и затоплянето на отношенията й с основния съперник на Израел – Иран не успя да подкопае сътрудничеството. Лидерите поддържаха контакти по телефона и Нетаняху обяви, че няма да се включи във войната в Украйна, отказвайки, въпреки натиска на Запада, да предостави на военните на Киев смъртоносни оръжия или системи за противовъздушна отбрана.
Сега, след смъртоносната атака срещу Израел от подкрепяните от Иран бойци на ХАМАС, тези разговори изглежда са замрели. Путин е един от малкото големи световни лидери, които не позвънили на Нетаняху, за да изразят съболезнования за смъртта на повече от 1300 израелци, убити при атаката на ХАМАС.
„Путин и Нетаняху общуваха често”, казва Вера Михлин, бивш служител в Съвета за национална сигурност на Израел и сега директор по образованието в британския мозъчен тръст Sympodium. „Сегашното мълчание със сигурност е показателно за по-широк руски подход“.
Краят на сътрудничеството между Русия и Израел говори за продължаващите мащабни тектонични промени, които транформират ролята на Русия в Близкия Изток, откакто Путин започна война в Украйна. Търсейки оръжия и съюзници, за да реализира зле подготвеното нахлуване в Украйна, Русия промени своите някога внимателно балансирани отношения с Иран и засили връзките си с арабски страни като Египет, Ирак и Обединените арабски емирства.
Засега Москва изглежда полага основите на стратегически отношения с ислямската република, доставила й хиляди дронове Shahed, които Москва използва в Украйна, за да повреди и унищожи енергийната инфраструктура на съседната си страна. А сега Техеран доставя на Москва компоненти за сглобяването на дронове в Русия. Последната от своя страна достави на ВВС на Иран учебно-тренировъчни самолети Як-130 и обмисля възможността за сключване на сделка за продажба на изтребители Су-35, което може да промени баланса на военновъздушните сили в Близкия Изток.
Години наред Русия и Иран поддържаха отношения помежду си, но имаше недоверие, тъй като всяка страна се стремеше да подобри отношенията си със Запада. Сега и двете страни са станали врагове на Запада и са притиснати в един ъгъл, обясняват анализатори.
„Русия търси партньор, който би могъл да доставя оръжия, но нейният фокус върху Иран се дължи и на по-широките антизападни настроения“, твърди Николай Кожанов, експерт по руско-иранските отношения в Катарския университет.
Тази приятелска прегръдка се разшири и до спонсорираната от Иран ХАМАС. През изминалата година най-малко две делегации на високо ниво посетиха Москва за преговори.
През уикенда ХАМАС написа съобщение в канала си в Telegram, в което възхвалява позицията на Путин относно нарастващото насилие.
„Ние, членовете на Ислямското съпротивително движение (ХАМАС), високо ценим позицията на руския президент Владимир Путин по отношение на продължаващата ционистка агресия срещу нашия народ и неговото противопоставяне на блокадата на Ивицата Газа“, се казва в изявлението.
Русия не осъди атаката на ХАМАС. Депутатът от Държавната дума и член на комисията по отбрана Андрей Гурулев отбеляза ефективността на бойците на ХАМАС в преодоляването на израелската защита и написа в канала си в Telegram, че руските сили трябва да се учат от тях и от Израел, който им отговаря.
„Чий съюзник е Израел? На САЩ. А чий съюзник е Иран и мюсюлманският свят около него? Наш“, написа Гурулев.
По-тесните връзки на Москва с Техеран, както и усилията й да засили отношенията с арабските съседи на Израел, до голяма степен отразяват позицията на Съветския съюз по отношение на Израел от времето на Студената война. По това време желанието на СССР да се скара с партньорите на САЩ и да се закрепи в по-бедните икономики в света го накара да въоръжи основните врагове на Израел, което доведе до Шестдневната война от 1967 г. и войната Йом Кипур шест години по-късно.
Русия се застъпва за създаването на палестинска държава в границите на Израел от 1967 г. със столица в Източен Ерусалим. В същото време Кремъл има вътрешни причини да приветства война далеч от руските граници. Тъй като изборите за президент на Русия са насрочени за март, Кремъл търси възможност да отклони вниманието от конфликта в Украйна. За да поддържа 23-годишното си управление, Путин често използва държавни медии, които пренебрегват вътрешните проблеми, като същевременно се фокусират върху безредиците в чужбина.
Това стана по-трудно след неуспешните военни действия в Украйна, които Кремъл планираше да проведе като част от кратка военна операция, но прераснаха в многогодишен конфликт.
От миналия уикенд руско-украинският конфликт избледня от първите страници на медиите както по света, така и в Русия, където държавните медии преминаха от Украйна към Израел и Ивицата Газа.
Висши руски служители сигнализираха, че виждат други ползи в близко бъдеще, като нарекоха избухването на военните действия удар върху престижа на САЩ. Според тях Вашингтон ще трябва да преразгледа колко дълго може да продължи да предоставя помощ на Украйна, докато подкрепя военно и Израел.
„Това беше първата рефлексивна реакция на Русия. Този конфликт е изгоден за нея, тъй като облекчава натиска върху нея в няколко посоки едновременно”, казва Михлин.
Путин, коментирайки за първи път атаките на ХАМАС в началото на миналата седмица, разкритикува администрацията на САЩ като „ясен пример за провала на политиката на Вашингтон в Близкия Изток“. По думите му американците никога не са защитавали интересите на палестинците в разговорите за мир. В петък той заяви, че Израел има право да се защитава срещу атаките на ХАМАС, но призова за мирни преговори, които да доведат до създаването на независима палестинска държава.
Руският външен министър Сергей Лавров също обвини САЩ за монополизирането на проваления мир между израелци и палестинци. Няколко дни след атаката той се срещна с председателя на Арабската лига Ахмед Абул Гейт, като и двамата призоваха за незабавно прекратяване на огъня и преговори под егидата на международната общност.
„Огромен брой наши сънародници живеят в Израел“, подчерта Лавров след преговорите. „Загрижени сме за тяхната съдба в настоящата ситуация и правим всичко, за да разберем дали сред тях има хора, които се нуждаят от помощ.
Малко след като избухнаха боевете през уикенда, бившият руски президент Дмитрий Медведев описа ситуацията като отмъщение за САЩ, че харчат парите и енергията си за подкопаване на Русия, вместо за постигане на мир между израелци и палестинци. Москва многократно е обвинявала Вашингтон, че е провокирала нахлуването в Украйна, като подкрепя и въоръжава антируските власти в Киев.
„Вместо да работят активно за палестинско-израелско споразумение, тези идиоти се намесиха и помагат на неонацистите с цялата си сила, тласкайки две близки нации към конфликт“, написа Медведев няколко часа след съботната атака на ХАМАС.
Други видни коментатори на Кремъл злорадстваха, че боевете в Израел сега могат да оставят два американски съюзника без отбранителни способности. Кремълският пропагандист и телевизионен водещ Владимир Соловьов публикува отново статия за решението на САЩ през януари да извадят 300 000 американски 155-милиметрови артилерийски снаряда от израелски оръжеен склад и да ги предадат на украинската армия. В доклада се казва, че Израел сега е останал без „застрахователна полица“.
Държавните медии отразяваха и пропалестинските протести в Лондон и Ню Йорк, където избухнаха сблъсъци с полицията.
Според Томас Греъм, сътрудник в Съвета за международни отношения, руските държавни медии вероятно ще реагират на всякакви хаотични събития в Израел или другаде, които отклоняват вниманието от вътрешните проблеми на Русия.
