Тази зима може да е по-трудна от предишната за Украйна, пише местното издание „Украинская правда“. Публикуваме пълен превод на материала без редакторска намеса.
Не става въпрос само за ресурса на енергийните мрежи. Възможно е да са покрити и да има натрупани резерви за възстановяване. Не става въпрос за броя на ракетите-прехващачи. Да кажем, че тяхното предлагане е пропорционално на това, което нашият противник успя да произведе. Проблемът е, че влизаме в тази зима с очевидно по-малък запас от психологическа устойчивост – и с очевидно по-голяма колективна умора.
Миналата зима дойде на фона на военни триумфи. От края на февруари украинската армия успя да изхвърли врага от Киевска, Черниговска и Сумска области. Отвоюван бе Змийският остров. Проведе се Харковската контраофанзива и бе освободен Херсон. В този момент страната живееше с усещането, че само климатичните условия спират края на войната. Че щом зимата отстъпи място на стабилна топлина, врагът ще бъде победен и изгонен.
Военните резултати от тази година бяха обобщени най-добре от Валери Залужни. Украинският блицкриг не се случи. Вместо това страната стана свидетел на интензивни битки на юг и изток. Руснаците си направиха изводи от собствените си грешки – и Украйна навлиза във втората си военна зима с много по-малко поводи за еуфория. Това вече не е спринт. Това е маратон.
Военните победи могат да бъдат упойка за обществото. Те прикриват разногласията и смекчават противоречията. Победата има много бащи и затова има достатъчно място всеки да застане в нейната сянка. Всичко е по-сложно, когато става дума за запазване на позиционното статукво на фронта. На обществото бяха обещани победи – а сега то е разочаровано. Най-плодородната почва за сезона на лов на вещици.
В страната има няколко потенциални разлома. Между тези на фронта и тези в тила. Между военното ръководство и политическия елит. Между настоящия президент и екипа на неговия предшественик. Има теми, които могат трайно да смутят страната – корупцията, Арестович, мобилизацията, Фарион. Всичко по-горе гарантира шум, гледания и абонаменти. Всяка една от темите е журналистическа черна пръст: пъхни клечка и ще цъфти.
Колкото по-малко новини има от фронта, толкова повече ще бъдат новините от тила. Всеки политически лагер ще бъде изправен пред изкушението да засили позициите си за сметка на своя конкурент. Освен това инициаторите на вътрешните разправии може да не са непременно висшите служители на всеки лагер. Всеки може да влезе в ролята на стрелец. Политически стратези мечтаят за избори. Политтехнолозите се надяват да продължат кариерата си. Блогърите мечтаят за абонати. Има жадни за внимание народни депутати. Обикновени хора с комплекс на месия и хора, които не са чували за ефекта на Дънинг-Крюгер.
Някои ще пишат в социалните мрежи. Други ще дават бунещи интервюта. Трети ще започнат да „изтичат вътрешна информация“ на чуждестранни журналисти. Всяко разкритие ще получи по-малко гледания от оригиналното издание. Всяко откровение ще „остави следа“. В един момент всичко това ще се превърне в това, за което пише американският социолог Робърт Мертън през 1949 г. Самоизпълняващо се пророчество.
Мертън пише, че едно първоначално невярно описание на ситуация може да повлияе на поведението на хората. Това ще ги провокира към нови действия – в резултат на което пророчеството се изпълнява. По този начин слухът за заплахата от банков фалит може да доведе до паника и фалит. В крайна сметка поведението ни се определя не от реалността, а от това какво мислим за нея. Ако хората смятат дадена ситуация за реална, тогава тя става реална в своите последствия.
Освен това медиите са реактивни. Те не създават дневен ред, а послушно го следват – дори да е роден в социалните мрежи. Това означава, че всяко интервю ще съдържа въпрос относно разкола. Всяко гост-студио ще засегне темата за конфронтацията. Всеки говорител ще бъде помолен да говори на глас по чувствителна тема. Броят на споменаванията ще предизвика ефект на снежна топка. Преди година у нас 14% вярваха в конфликт между армия и власт. Сега – 32%. Някъде в Москва отварят шампанско.
В нашия случай „самоизпълняващото се пророчество“ може да ни предложи цял куп последствия, от които да избираме. Вражда между чиновници и генерали. Загуба на легитимност от властите. Увереността на фронта в предателството на тила. Всеки сценарий в условия на война ще доведе до катастрофа. Нито един вариант няма опция за щастлив край.
В случай на крах, всяка капка ще се обяви за невинна за наводнението. Тези, които днес забиват клин в страната, ще започнат да настояват на своята невинност. Винаги е виновен другият и затова собственото неумение да мълчи ще бъде обявено за аскетизъм, а чуждото – за истерия. Просто ще се озовем в сценарий за ролева игра от преди сто години. Украинците не могат да се похвалят с особено доверие във вертикалите на властта. И ще става все по-лесно да се торпилира това доверие с всеки следващ месец окопна война.
Вече няма значение кой пръв заговори за конфронтацията. Важното е кой пръв ще сложи край на слуховете. Ако вие не запълните информационния вакуум, някой друг ще го запълни вместо вас. Няма да имаме друга власт до края на пълномащабната война. Няма да има друго военно ръководство на власт до края на активната фаза на военните действия. Понякога единствената победа, която блести за личното его, е пирова.
Общественото мнение е природна стихия. Да спориш с него е като да се опитваш да разрежеш морето. Но височината на вълните зависи от тези, които вземат решенията. Политици. Длъжностни лица. Главни редактори. Лидери на общественото мнение. Нивото на солидарност и сплотеност на страната ще зависи от това дали тези хора са способни на „водно примирие“.
След година ще наблюдаваме кандидатурата на Доналд Тръмп за преизбиране. Този, който на всяка цена искаше да остане на власт. Този, който мечтае на всяка цена да се върне на власт. Мнозина му приписват злопаметност, месианство и неспособност да признае собствените си грешки.
И така, ето го. Тръмписти вече имаме, но овакантеното място на украинския Доналд Тръмп все още е свободно. И наистина не искам някой, без сам да осъзнава, да го заеме
И без това ни очаква тежка зима.
