„Проруска България“ е понесла много мощен удар с приемането ни в Шенген и еврозоната, но съществува риск от разпадане на управляващата коалиция у нас след окончателното потвърждаване на тези постижения на 9 юли, пише „Украинская правда“ в материал, представен без редакторска намеса от Realpolitik.bg.
България празнува втората си победа тази година.
На 1 януари страната се присъедини напълно към Шенгенското пространство, а година по-късно, на 1 януари 2026 г., най-вероятно ще може да се присъедини към еврозоната.
Според конвергентния доклад, публикуван на 4 юни от Европейската централна банка и Европейската комисия, България отговаря на всички изисквания по отношение на икономическото и фискалното състояние на страната за присъединяване към еврозоната от началото на следващата година.
Сега остава да получи решение от Съвета на ЕС, Европейския парламент и Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (EcoFin). Отговорите им се очакват до края на юли и има всички основания да се предполага, че ще бъдат положителни.
Тази стъпка обаче има силни противници в България.
На задълбочаването на европейската интеграция, което често се обяснява с необходимостта от защита на националния суверенитет, се противопоставят преди всичко на проруските сили.
Техният интерес е много прост – икономическият тласък, който трябва да даде влизането на България в еврозоната, може да промени напълно електоралния баланс, и то не в полза на “приятелите на Руската федерация”. И по този начин значително отслабва меката сила на Руската федерация в региона.
В същото време влизането в еврозоната се възприема като още една стъпка към пълното интегриране на България в европейските структури, след което “цената” на излизането на страната от ЕС ще нарасне до такава степен, че ще направи невъзможно дори обсъждането на тази тема.
И накрая, влизането в еврозоната ще засили влиянието на Европейската централна банка върху правителствената политика, намалявайки значително възможностите за популизъм.
Затова не е изненадващо, че проруските сили, включително президентът Румен Радев, се опитват да блокират до последно това влизане.
Президентът Радев дори се опита да внесе в парламента инициатива за провеждане на всенароден референдум, за да се реши въпросът за влизане в еврозоната от обикновените граждани.
Тази стъпка сама по себе си се счита за противоконституционна, тъй като България се е ангажирала да се присъедини към еврозоната при влизането си в ЕС и подобен референдум може да дестабилизира политическата ситуация в страната и да затвори „прозореца на възможностите“ за България.
Още на етап решение на председателя на парламента обаче на държавния глава беше отказана инициативата му. А това означава, че на “проруска България” е нанесен много мощен удар.
След месец обаче, когато пътят на България към еврозоната стане необратим, крехкото единство на коалицията от български партии може да се пропука. По този начин дават шанс на “приятелите на Путин” за реванш.
Еврозоната обединява противниците
Идеята за задълбочаване на европейската интеграция се превърна във фактора, който позволи да се обединят повечето български партии. Включително традиционни идеологически съперници.
По-конкретно опозиционната евроатлантическа партия “Продължаваме промяната – Демократична България” (ПП-ДБ) досега имаше негласна договорка с правителството да не се предприемат драстични стъпки и да не се блокират някои от инициативите на правителството, докато не бъде фиксиран пътят за интеграция в еврозоната.
В момента ПП-ДБ отлага опозиционните действия за 9 юли, когато ще се гласуват в Европейския парламент и Съвета на ЕС за присъединяването на България към еврозоната. От партията обясняват това с необратимостта на евроинтеграционния процес след тези гласувания, а междувременно ПП-ДБ ще събира информация и ще преговаря с други политически сили за възможността за вот на недоверие към правителството.
Въпреки това – и това е принципно –
прозападната опозиция предпочита да действа така, че да не поставя под въпрос евроинтеграционния успех на София.
Ситуацията в правителството на Росен Желязков се оказа много по-сложна, защото в коалицията не влизат само прозападни сили.
Подкрепата за влизане в еврозоната се превърна в значително предизвикателство за Партията на социалистите (БСП), която има исторически проруски електорат.
Въпреки това, подкрепяйки движението към еврозоната, многократно им се е налагало да излизат срещу позициите на идеологически сродните представители на партия „Възраждане“ и президента Румен Радев (който навремето беше и кандидат на БСП на президентските избори).
Популистката партия “Има такъв народ” (ИТН) на певеца и шоумен Слави Трифонов до последно се опитваше да седи на два стола. Те подкрепиха инициативата на президента и проруските сили за провеждане на референдум за промяна на националната валута в еврото, като в същото време останаха в правителствената коалиция и подкрепиха влизането на страната в еврозоната.
В крайна сметка Трифонов определи решението на Европейската централна банка и Европейската комисия като “безспорен успех”, който ще подобри живота на България и нейните граждани.
“Битката за лева”
Вместо това противниците на влизането в еврозоната бяха изключително проруски партии, които заложиха на „запазването на българския лев“.
Първоначално това беше форум на 16 май, наречен „Битката за лева – последната битка на България“, където проруските политици се опитаха да убедят публиката си в неизбежно ужасните последици от преминаването към еврото (повишаване на цените, инфлация, бедност).
След това на 31 май се състояха масови протести, които събраха около 100 хиляди протестиращи (което е три пъти по-малко от гласувалите на “Възраждане” – ключовата проруска партия в България).
На 4 юни депутати от “Възраждане” се опитаха да провалят заседание на парламента и дори спретнаха бой.
Известният с оплюването на колегите си от парламента Цончо Хънев нападна депутата от ПП-ДБ Явор Божанков, като го избута насред залата.
След заседанието лидерът на ДПС Делян Пеевски заяви, че „Възраждане“ представлява заплаха за стабилността и сигурността на парламента, поради което Народното събрание трябва незабавно да гласува свалянето на имунитета на четирима депутати, участвали в погромите на представителството на Европейската комисия в София през февруари с „коктейли Молотов“.
Този въпрос беше подложен на гласуване на 5 юни. Но изненадващо „за“ гласуваха само ПП-ДБ, ДПС и част от социалистите.
За разлика от тях депутатите от коалиционните партии ГЕРБ и ИТН, както и опозиционната партия АПС се въздържаха от гласуване.
По-късно същия ден Пеевски е подал жалба в прокуратурата срещу лидера на партия “Възраждане” Костадин Костадинов, който е обвинен в заплахи, призиви към насилие и агресивна реч на омразата.
Успоредно с това ПП-ДБ внесе искане Цончо Ганев да бъде освободен от зам.-председателския пост заради атаката му срещу Явор Божанков. Това предложение вече беше подкрепено от ИТН.
Когато обаче стана ясно, че пътят на България към еврозоната не може да бъде спрян, настъпи обрат и сред много български политици.
По-конкретно, лидерът на популистката партия “Величие” Ивелин Михайлов неочаквано започна да критикува партия “Възраждане” и нейния лидер Костадин Костадинов. А по-късно към него се присъедини и Радостин Василиев, лидерът на друга популистка партия “МЕЧ”.
Това изглежда доста странно, тъй като доскоро “МЕЧ” и “Величие” бяха съюзници на “Възраждане” и заедно инициираха вот на недоверие към правителството.
Подобен обрат обаче има своите обяснения.
Лоши времена за “приятелите на Путин”
На фона на практически провалени митинги и пропаганда от страна на проруските сили и практическата необратимост на влизането в еврозоната, в момента България преживява период на антируски настроения.
А това означава необходимост от подобряване на връзките с Брюксел. И това е особено актуално за довчерашните евроскептици, в частност за Делян Пеевски, който „тръшна вратата” с напускането на „Алианса на либералите и демократите за Европа”.
А най-добрият повод за възстановяване на контактите са атаките срещу партия “Възраждане”, която единствена в България има подписан договор за сътрудничество с “Единна Русия”.
Друга причина, която не изключва предишната:
партия „Възраждане“ все повече започва да се свързва с президента Радев.
Особено на фона на организираните от партията антиевропротести, които бяха официално подкрепени от президента.
Почти всички български политици очакват след края на мандата си Румен Радев да създаде своя политическа партия, която да разчита на гласовете на проруския електорат.
Като се има предвид, че президентът е неизменно в челото на класацията за доверие сред българските политици, подобна партия може да претендира за успех, а „Възраждане“ вече се смята за условен сателит на Радев.
От друга страна, сегашната ситуация донякъде обяснява сдържаната позиция на ГЕРБ в гласовете срещу “Възраждане”.
Лидерът на тази партия и бивш премиер Бойко Борисов, заедно със ситуативни съюзници, лесно биха могли да се отърват от „Възраждане“. Партията на Костадинов обаче му трябва като гръмоотвод и “по-голямо зло”, с което ГЕРБ да се бори за външния зрител с ЕС и да използва тази битка, за да прикрие съюза с Делян Пеевски.
Нещо повече, именно тази битка с „Възраждане” може да се превърне в нов обединяващ фактор за запазване на крехкото съотношение на силите в една слаба и разнородна коалиция.
* * * * *
Със сигурност може да се каже, че българското правителство ще остане в настоящия си състав до 9 юли. Гаранция за това е нежеланието да се застраши влизането в еврозоната.
Нейната крехкост обаче остава неоспорима и тази структура може да рухне всеки момент.
В частност един от лидерите на опозиционната ПП-ДБ Кирил Петков призовава в най-скоро време да бъде гласуван вот на недоверие към правителството. Той е убеден, че в ситуация, в която страната реално се управлява от одиозния олигарх и корумпиран Делян Пеевски, липсата на опозиционни стъпки след публикуването на конвергентния доклад ще означава мълчаливо съгласие за това състояние.
В момента опозицията няма гласове, за да свали правителството. И е съмнително, че някоя от партиите в коалицията ще подкрепи тази инициатива.
Така че, въпреки че политическата криза в България ще продължи, българските политици доказаха, че могат да забравят за известно време различията, когато става въпрос за нещо наистина важно за страната.
Възможно е този опит да накара страната да излезе от настоящата криза.
