Почти две хилядолетия след разцвета на Римската империя, някои от нейните структури все още стоят непокътнати, въпреки изпитанията на времето. Сред „дълголетниците“ се открояват Пантеонът в Рим, акведуктът в Сеговия (Испания) и баните в британския град Бат. Издръжливостта на тези конструкции до голяма степен се дължи на римския бетон. Изследователите все още са озадачени как точно римляните са правели бетона си, но имат няколко подсказки – включително част от съставките му и фактът, че той се самовъзстановява, когато вали, отбелязва Live Science.
Римският бетон е бил уникална смес и е вършел чудеса. „Бетонът изгради империя“, уверен е Кевин Дикус, професор от Университета на Орегон. Според него римляните са използвали бетон още през III век пр.н.е.
Тайните на римския бетон се крият както в съставките му, така и в начина, по който са смесени. Един от „променящите правилата на играта“, според Дикус, е пуцоланата – смес от вулканична пепел. Римляните използвали пепел от пластове в град Поцуоли край Неапол и я транспортирали из цялата империя. Днес пуцоланата включва пемза и пепел, която е страничен продукт от изгарянето на въглища. Силициевият диоксид и алуминиевият оксид в пепелта реагират с вар и вода, което води до по-здрав и по-издръжлив бетон. Пуцоланата се използва и за производство на хидравличен цимент, който може да се втвърди под вода.
Друга ключова съставка са малките парченца негасена вар, каза Дикус. Тези фрагменти придават на римския бетон способността му да се самовъзстановява. Бетонът отслабва с времето, но водата може да проникне в пукнатините му и да достигне до отломките. Когато реагират с вода, те създават кристали, наречени калцит, които запълват пукнатините. По този начин римският се самовъзстановява.
Например, 2000-годишната гробница на Цецилия Метела близо до Рим показва пукнатини, пълни с калцит, което предполага, че в някакъв момент след построяването й водата е активирала отломките в бетона.
Преди няколко години екип от изследователи от Масачузетския технологичен институт анализира римски бетон, използвайки сканиращи електронни микроскопи и рентгенови лъчи, за да видят какво го прави толкова здрав и да разберат как е направен. Римляните сякаш интуитивно са разбирали как да правят това същинско инженерно чудо.
Римляните са използвали и метод, известен като гореща смес, който включва смесване на негасена вар с пуцолана, вода и други съставки и след това нагряване.
Екипът на институтта установил, че методът помага за отключване на самовъзстановяващите се свойства на варовиковите отломки и може да доведе до по-бързо втвърдяване, отколкото циментът, приготвен с помощта на разтвор от негасена вар и вода, който е толкова често срещан в наши дни.
„Все още откриваме някои от методите, които са използвали за смесването и приготвянето на материалите“, каза Сомайе Насири от Калифорнийския университет.
В публикацията се отбелязва, че независимо дали римляните са разбирали колко гениална е била рецептата им цимент, нейното величие проличава чрез издръжливостта му. „Дори и днес няма нищо по-хубаво от това да докоснеш римската стена. На 2000 години е и е толкова здрава, колкото в деня, в който е построена“, каза Дикус.
