Константинопол пада под турците на 29 май 1453 г. Това събитие бележи края на Източната Римска империя (Византия).
Константинопол е заемал полуострова между Мраморно море и Златния рог. Морските укрепления на града са внушителни, но значително отстъпвали на сухопътните. За да се попречи на османските кораби да навлязат в залива, той е блокиран от мощни метални вериги, простиращи се от единия до другия бряг.
През 1451 г. султан Мехмед II Завоевателя идва на власт и нарежда изграждането на крепост в най-тясната точка на Босфора, за да отреже Константинопол от Черно море. Византийските посланици, пристигнали да разберат целта на строежа, са екзекутирани.
Обсадата на Константинопол по суша и море започва през април 1453 г. Турската армия значително превъзхожда византийската – почти двадесет пъти. Освен това, турците ефективно използват мощни оръдия, за да разрушат непревземаемите стени. Това вероятно е първата артилерийска бомбардировка на град в историята.
През април 1453 г. защитниците на града успешно отблъскват атаките. В края на месеца обаче турците изтеглят корабите си по суша, заобикаляйки веригата. Техният флот – около 70 кораба – се озовава в залива. През май турците предприемат нови атаки срещу градските укрепления, като на няколко места пробиват външните стени.
На 25 май 1453 г. е взето решение за генерален щурм на столицата на Византийската империя. След два дни артилерийски обстрел, през нощта на 29 май турските войски предприемат настъпление по целия фронт. Ромеите отблъснали първата атака.
Турците пробиват отбраната на Константинопол едва от третия опит, когато Мехмед II лично повежда елитните войски, еничарите, в атака. След цял ден ожесточени улични боеве градът пада.
Император Константин XI Палеолог скъсва царските си знаци и се втурва в битка, не искайки да живее след смъртта на своята империя. Тялото му никога не е намерено.
