Войната в Украйна обединила руското общество, което е щастливо да служи на интересите на своята държава, въпреки икономическите и човешки загуби. Това пише едно от най-авторитетните американски обществено-политически списания The Atlantic.
Изданието отбелязва, че дори като оставим настрана пропагандата, може да се види, че „Русия наистина изглежда изненадващо обединена“. Въпреки загубите на фронта от повече от половин милион души и почти пълната изолация от Запада, руското общество не се е разпаднало, а напротив, показва ясни признаци на социална сплотеност.
„Едно от обясненията на този парадокс е, че за разлика от западните държави, които са призвани да защитават интересите на своите граждани, руското общество действа с една цел: да служи на интересите на своята воюваща държава“, се казва в публикацията.
Авторът на статията отбелязва, че през цялата си история – от времето на монголското господство и до XX век включително, когато съществува тоталитарният съветски режим – Русия не е имала механизми за разпределение на властта и цивилизовано съревнование на политическите мнения. Хората са били научени, че индивидът е нищо в сравнение с интересите на обществото, тоест на държавата.
„Това подчинение на колектива, което руската държава олицетворява, е причината, поради която Путин успя толкова лесно да мобилизира обществото за война. (…) Същите неща, които пречат на Русия в мирно време, са твърдостта на нейния авторитаризъм; нейната централизирана система на управление, нейният механизъм за репресии отгоре надолу и неговата контролирана от държавата икономика – се превръщат в предимство по време на периоди на конфликт, тъй като позволяват на правителството бързо и безмилостно да мобилизира обществото и индустрията за своите военни усилия, компенсирайки технологичната изостаналост и социалната атомизация които характеризират страната в други времена“, пише The Atlantic.
Поне част от руското общество печели пряко от войната. Заплатите на доброволците, отишли да воюват срещу Украйна, са поне осем пъти по-високи от средните за страната. Еднократното плащане на ранените или техните роднини, убити в битка, е достатъчно за закупуване на недостъпни преди това апартаменти, коли и други скъпи стоки.
Руските медии, официални и неофициални, са пълни с истории като историята на Алексей Воронин, който не съжалява, че се е бил в Украйна и е загубил част от крака си там. „Сега имам всичко“, казва той, докато играе видео игра. Майка му е съгласна, че синът й е имал късмет – „стъпил е само на мина“, докато няколко негови другари войници са убити.
„Вместо да протестират срещу война, която за мнозина буквално убива техните роднини, младите руснаци днес се редят на опашка, за да гледат пленените танкове на НАТО и се тълпят на концерти на патриотични певци, където скандират „Русия“ в почти религиозен плам. Поне част от този плам изглежда истински. Повече от половината руснаци изразяват увереност, че страната им се движи в правилната посока“, пише списанието.
Авторът на публикацията предупреждава, че “нечестивата симбиоза” на военното положение и послушния народ на Русия е лоша новина за „свободния свят“. Това означава, че „Русия може да се отдаде на своята експанзионистична мания за неопределено време, особено предвид постоянния страх на Запада от ескалация“.
„Западът трябва да приеме сериозно тази заплаха и да даде отговор. И тук можем да вземем още един урок от руската история. Поражението във война извън нейните (руските) граници може да бъде фатално за управляващите в Москва. Само когато се сблъска с такава военна катастрофа и унижение, руската автокрация се олюлява и рухва“, пише авторът, припомняйки последствията от пораженията на Русия в Японската война от 1904-05 г. и в Афганистан през 80-те години на ХХ век.
