Останките на Помпей, известни с историческото си значение като руините от древен римски град, унищожен от вулкана Везувий през 79 г. сл. н. е., са изправени пред още една катастрофа през XX век. По време на Втората световна война, между август и септември 1943 г., археологическият обект се превърна в цел на съюзническите бомбардировки, целящи изтласкването на германските войски от Южна Италия. Това разрушително събитие остава един от най-трагичните епизоди в съвременната история на Помпей, пише The Archeologist.
Контекстът на бомбардировките
До лятото на 1943 г. италианската кампания е в разгара си и съюзническите сили вече са направили десант в Сицилия и настъпват към континентална Италия. Германските сили са заели стратегически позиции в региона, включително районите около Помпей, и съюзническите военни плановици смятат, че мястото се използва като скривалище за германски войски и боеприпаси.
Докато съюзническите сили се придвижват към Салерно в операцията си за превземане на Неапол, те започват да бомбардират цели в и около Помпей, за да прекъснат германските линии за доставки и комуникации. За съжаление, погрешното убеждение, че руините се използват за военни цели, води до няколко въздушни нападения на мястото. Тези нападения се провеждат между 24 август и 26 септември 1943 г., хвърляйки над 160 бомби в района.
Въздействие върху археологическия обект
Щетите за Помпей са големи, като нито една част от района на разкопките не е напълно пощадена. Ключови региони като Regio VII, Regio III и Regio VI претърпяват сериозни щети. Забележителни структури като Къщата на фавна, Къщата на Венера в черупката и Големият театър са поразени. Дори прочутият Антиквариум, който съхранява множество артефакти от Помпей, е почти унищожен от две директни попадения, причинявайки загубата на безброй незаменими предмети.
Форумът, Виа деле Терме и Виа Марина са тежко засегнати, като бомбите разбиват древни стени и фрески. Домът на Ромул и Рем, друга значителна част от наследството на Помпей, също е сериозно повреден. Голяма част от разрушенията са съсредоточени в райони, където се смята, че може да е скрито немско военно оборудване, въпреки че по-късно тези твърдения са установени като до голяма степен неоснователни.
Усилията за защита на Помпей
Амедео Майури, суперинтендантът на Помпей по това време, е предвидил заплахата, която войната представлява за мястото. В опит да се защитят някои от най-ценните артефакти, статуи и други предмети са заровени под земята или съхранявани на по-сигурни места. Въпреки това, много съкровища не могат да бъдат спасени, а самият Майури е ранен от бомбени шрапнели по време на нападенията.
Докладите след войната описват разрушителното въздействие на бомбардировките. Над 150 бомби са паднали в района на разкопките, като са повредени над 100 древни сгради. Майури състая опис на близо 1400 изгубени или повредени артефакти, включително крехко стъкло, теракота и бронзови предмети.
Той описва унищожението, като пише:
„Така от 13 до 26 септември Помпей претърпя второто си и по-сериозно изпитание, подложен на една или повече ежедневни атаки: през деня летяха ниско, без да се страхуват от противовъздушно отмъщение; през нощта с целия дим и яркостта на пламъците […]. През тези дни не по-малко от 150 бомби паднаха в зоната на разкопките, разпръснати из обекта и концентрирани там, където се смяташе, че са военни цели.
Последиците от бомбардировките
Бомбардировката на Помпей по време на Втората световна война служи като ярко напомняне за уязвимостта на обектите на културното наследство по време на война. Докато непосредствената цел на бомбардировките е военна по естество, дългосрочните последици се усещат най-остро в областта на опазването на културата. Усилията за възстановяване на щетите започват почти веднага след конфликта, въпреки че процесът на възстановяване продължава много години.
В годините след войната международното внимание върху опазването на културното наследство в зоните на конфликт се увеличава значително, отчасти поради трагедии като бомбардировката на Помпей. Това осъзнаване помогна за оформянето на съвременни политики и практики относно опазването на културни и исторически обекти по време на въоръжени конфликти, подчертавайки необходимостта от по-ясни насоки и по-добра защита.
Днес белезите от войната все още са видими в някои части на Помпей, служейки като доказателство за устойчивостта на мястото и продължаващите предизвикателства за запазване на световните културни съкровища във времена на борби. Въпреки големите щети, продължаващите усилия за възстановяване позволиха на мястото да продължи да бъде символ на древния живот и напомняне за разрушителния потенциал на войната върху нашата обща човешка история.
