В руските обществени групи потокът от изявления на Зеленски през последните дни за желанието му да се срещне с Путин в Истанбул за преговори за прекратяване на огъня често се тълкува като доказателство за желанието на Киев да постигне споразумение за прекратяване на огъня на всяка цена поради тежката ситуация на фронта, пише „Страна.ua“ в материал, представен без редакторска намеса от Realpolitik.bg.
Всъщност, както многократно сме писали, задачата на Зеленски и подкрепящата го западна „партия на войната“ е точно обратната – да направят всичко, за да няма прекратяване на огъня. Защо – има различни версии. Според привържениците на тази условна „партия“ времето е на страната на Украйна и е необходимо „да се издържи още един ден и да издържи още една нощ“ и Русия ще рухне под тежестта на загубите на фронта и трудностите на военното време. Според опонентите на сегашното украинско правителство, Банкова е заинтересована от продължаване на войната с цел по-нататъшно развитие на огромни военни бюджети, както и за укрепване на властта си, като напълно изчисти политическото поле на страната под предлог за “консолидиране на силите на обществото” по време на войната.
Киев беше принуден да се съгласи да подкрепи идеята за прекратяване на огъня през март под натиска на Съединените щати, с единствената цел да деблокира американската военна помощ и с надеждата, че Путин ще се откаже от примирието.
Тъй като обаче няма 100% сигурност, че Путин ще откаже, Зеленски и „партията на войната“ в Европа предприемат стъпки, за да сведат до минимум вероятността Кремъл да се съгласи на прекратяване на огъня и напълно да прекъснат диалога между САЩ и Русия.
Оттук и формата на ултиматума, в който беше изразено предложението за 30-дневно примирие, както и сегашните постоянни изявления на Зеленски в духа на „ще говорят само с Путин, без Путин няма да има преговори в Истанбул, Путин се страхува от мен“ и т.н. Освен това Путин, очевидно, когато обявяваше преки преговори, не е имал предвид, че самият той ще отиде на среща със Зеленски (поне докато не бъдат съгласувани всички параметри на прекратяването на огъня). Кремъл казва, че вижда преговорите в Истанбул като продължение на тези, които се проведоха там през пролетта на 2022 г., когато не се срещнаха президентите, а две делегации, водени от Арахамия и Медински.
Целта на всичко това е преговорите в Истанбул да се провалят незабавно, Тръмп да обвини Путин за това и да въведе строги санкции срещу Руската федерация, а също така да продължи доставката на оръжия като плащане на вноската във Фонда за сделката със суровините. Тоест на практика безплатно, тъй като не е ясно кога сделката ще проработи в условията на война.
Тази стратегия обаче има значителен недостатък. Не е факт, че реакцията на Тръмп на провала на преговорите ще бъде да обвини Русия за това и рязко да увеличи натиска върху нея. Този вариант със сигурност е напълно възможен. И той има много влиятелни сили, които работят за него в Съединените щати. Той обаче не е единственият (още повече, че крие големи рискове и за САЩ – заплахата от рязко засилване на конфронтацията с Руската федерация и прекъсване на всички контакти с Москва). Уиткоф например заяви, че ако страните не започнат пряк диалог, Тръмп ще се оттегли напълно от преговорите и ще спре да се занимава с украинските въпроси, което може да означава, наред с други неща, прекратяване на доставките на оръжие за Украйна (поне безплатно). Като цяло усилията на Путин сега са насочени към реализиране на последния сценарий – така че в случай на провал на преговорите той да може да минимизира вероятността от груб натиск от страна на Съединените щати, доказвайки, че не той е виновен, а Зеленски.
Ако Путин внезапно се съгласи на прекратяване на огъня, за Зеленски ще бъде изключително трудно да „върне назад“ ситуацията и да отхвърли примирието след толкова много призиви за прекратяване на огъня. Въпреки че този вариант не може да бъде напълно изключен, той може да доведе до срив на отношенията с Вашингтон с всички произтичащи от това последствия под формата на прекратяване на доставките на оръжие и други форми на натиск.
Връщайки се към срещата в Истанбул, има 5 възможни сценария за развитие на събитията.
Първи – Путин отива лично. Или в Истанбул, или в някоя от страните от Персийския залив, където ще бъде Тръмп. Това е възможно, ако се постигнат предварителни договорености за угодните на Кремъл условия за прекратяване на огъня. Освен това най-вероятно, ако се постигнат такива споразумения, те ще бъдат пряко между Руската федерация и САЩ (какво ще получи Москва от Вашингтон за съгласието си за прекратяване на огъня и какви стъпки ще предприеме в отговор). Личното пристигане на Путин ще означава, че с голяма степен на вероятност ще бъде сключено споразумение за прекратяване на огъня.
Вторият – Путин не отива, а Киев отказва да говори с когото и да било друг. Преговорите се разпадат. След това се отваря разклонение на пътя с няколко варианта. Грубият натиск на Тръмп върху Руската федерация, жестокият натиск на Тръмп върху Зеленски (с цел да го принуди да приеме руските условия, които той не иска да приеме), Тръмп просто си „измива ръцете“ и спира да се занимава с украинските въпроси.
Трети – Путин не отива, но Зеленски изпраща украинска делегация да преговаря с руската делегация и двете подписват споразумение за прекратяване на огъня на 15 май (при условията, описани в първия сценарий).
Четвърти – Путин не отива, но Зеленски изпраща украинска делегация да преговаря с руската делегация. По-конкретно, на 15 май те не се споразумяват за прекратяване на огъня (въпреки че могат да се споразумеят по други точки – например за размяна на затворници), но започва процесът на преговори, по време на който страните стигат до нова версия на Истанбулските споразумения, вероятността за чието приемане сега (под натиска на Тръмп) е очевидно по-голяма, отколкото през пролетта на 2022 г.
Пети – Путин не отива, но Зеленски изпраща украинска делегация да преговаря с руската делегация. Въпреки това, поради несъвместимостта на позициите на страните, преговорите стигат до задънена улица (на първата или следващите срещи) и диалогът завършва с взаимни обвинения. Следва разклонението в опциите от втория сценарий.
