През 1945 г., когато текат последните месеци на Втората световна война, особен и почти сюрреалистичен инцидент се разиграва на борда на USS New York, боен кораб от ВМС на САЩ на път за битката при Иво Джима. На фона на повишено военно напрежение и масовата параноя, екипажът на кораба открива огън – не по вражески самолети, а по планетата Венера.
По това време Съединените щати се борят с необичайна заплаха от Япония: бомбите- балони Фу-Го. Тези пълни с водород балони, пуснати от Япония, са пренасяни през Тихия океан от ветрове на голяма надморска височина и трябва да предизвикат хаос и страх на американска земя. Въпреки че общото им въздействие е ограничено, самата идея, че Япония може да достигне територията на САЩ по въздух, създава силно безпокойство, особено сред военния персонал.
Докато USS New York плава през водите на Тихия океан, моряците забелязват ярък, сребрист обект в небето. Струва им се, че той виси или бавно следва кораба— подозрително наподобяващ бомбите Фу-Го. Без достоверен начин да потвърдят какво виждат и поради предпазливост, екипажът открива стрелба. „Вражеският обект“ се оказва не друг, а Венера, светеща ярко в небето в ранни зори.
Този инцидент не е изолиран. В тихоокеанския северозапад цивилните и военните наблюдатели са на ръба и мнозина погрешно приемат ярките небесни тела – включително Венера – за японски заплахи. Объркването се увеличава от наложеното от правителството на САЩ медийно затъмнение, целящо да запази в тайна подробностите за кампанията Фу-Го, за да не даде на Япония обратна връзка за нейната ефективност. Един от резултатите от това е широко разпространена липса на обществена осведоменост, водеща до прекомерни реакции и фалшиви тревоги.
Погледнато назад, инцидентът с Венера подчертава дълбоките ефекти от страха и дезинформацията по време на война – където дори една далечна планета може да се разглежда като заплаха отгоре.
