Докато армията на Сталин напредва към Берлин през април 1945 година, съветски и полски войски се сблъскват с германски части в Източна Саксония. Въпреки численото си превъзходство, Вермахтът нанася тежки загуби на противниците си. Победителят обаче се оказва полски генерал, пише историкът Бертолд Зеевалд в статия за германския национален ежедневник Die Welt.
Когато Червената армия започва мащабното си настъпление срещу Берлин на 16 април 1945 години, две съветски армии също получават заповеди за офанзива към река Ниса (Найсе) в Източна Саксония. Докато 1-ви Беларуски фронт е трябвало да пробие германската отбрана на Зееловските възвишения – последната отбранителна линия на Берлин, 52-ра армия на руския генерал Константин Коротеев и полската 2-ра армия под командването на генерал Карол Шверчевски получават задачата да прикрият южния фланг. За тази цел и двете основни части започват настъпление към Бауцен.
Превъзходството на настъпващите сили е поразително. 52-ра армия разполага с около 20 000 бойно готови войници. За разлика от нея, полските й съюзници успяват да изградят 90-хилядна войска, оборудвана с модерна съветска техника, включително над 400 бронирани машини. Военният историк Щефан Максимилиан Бренер анализира защо атаката се е провалила в есе за списанието „Военна история“ на Центъра за военна история и социални науки на Бундесвера. „В резултат на това германските войски постигнаха последна, макар и безсмислена, победа за Вермахта на Източния фронт при Бауцен и Вайсенберг“.
Много части от 4-та танкова армия на генерал Фриц-Хуберт Грезер, която отговаря за отбраната в Източна Саксония, вече са свити до числеността на батальони. Това са останките или части от шест дивизии, общо около 50 000 души. Техният разнороден танков арсенал с ограничени запаси от гориво включва около 350 Jagdpanzer, щурмови оръдия и няколко бойни машини Panthera. Това e значително повече, отколкото защитниците на Берлин имат на разположение. Въпреки че войските са изтощени, те имат богат боен опит и непокътнат морал, тъй като сега се сражават на територията на самия Германски Райх.
От друга страна, хората на генерал Шверчевски са „предимно неопитни, слабо обучени войници“, пише Бренер. „Много от офицерите бяха набързо вербувани от Червената армия в новоокупираните западни полски територии и имаха само рудиментарно военно обучение“. Техният главнокомандващ се е сражавал в Руската гражданска война (1919–1922) в редиците на Червената армия, участвал е с нея в (неуспешната) кампания срещу Полша през 1920-1921 година и е останал в Съветския съюз. Висококвалифициран, той е ръководил републиканска дивизия под кодовото име „Генерал Валтер“ в Испанската гражданска война (1936–1939 година). Това обяснява защо е оцелял по време на организирания от Сталин „лов“ на полски офицери, завършил с клането в Катин през 1940 година.
Придобитият опит обаче прави Шверчевски кадърен водач на войска само донякъде. Докато съветският гвардейски корпус напредва бързо на запад по Райхсаутобан 4 (днес BAB 4), разделяйки германския фронт на две, части от полските войски остават назад. Германците осъзнават изоставането и предприемат контраатака, заплашваща да отреже снабдяването на съветския атакуващ клин. Шверчевски реагира, като разделя войските си. Едната част е трябвало да пресече германската контраатака, а другата – да продължи настъплението към Бауцен и Дрезден.
В резултат полската бойна единица губи своята ефективност, пише Бренер, въпреки че един танков корпус успява да отблъсне германските атаки. Но загубите са тежки. „Недостатъчно обучените им офицери допуснаха сериозни тактически грешки. В резултат на това те загубиха повече от 40 танка и множество войници“. Бързото настъпление към Бауцен вече не е възможно. Резервите на Шверчевски, които междувременно са изпратени да подкрепят съветските войници в уличните боеве в града, остават сами.
Грезер и неговите командири виждат възможност и атакуват поляците от север и юг. За да не бъде отрязан, съветският командир в Бауцен изпраща група на изток. Това създава любопитна ситуация. Докато войниците от Червената армия настъпват към Гьорлиц, германските подкрепления напредват към Бауцен. И двете използват коридора между Райхсаутобан 4 и шосето при Вайсенберг на юг, но се разминaват, защото между двете трасета има верига от хълмове.
Във Вайсенберг обаче бойната група на Червената армия не среща поляци, а засилващата се съпротива на Вермахта. Войниците на Червената армия са свалени в равнината без прикритие и са разбити. Вместо да се изтеглят на изток, те се присъединяват към атакуващите клинове на север, които настъпват към столицата на Райха.
Успехът на Вермахта не променя хода на операцията към Берлин, обобщава Бренер: „Въпреки това, само няколко седмици преди края на войната, боевете костват живота на много войници“. Поляци, руснаци и германци докладват за около 15 000 загинали и ранени. Освен това има стотици цивилни загинали и жертви на военни престъпления и от двете страни. В Нидеркайна почти 200 мъже от Фолксщурм са изгорени в плевня от съветски или полски войски. В Гутау, североизточно от Бауцен, германски войски избиват персонала на полска полева болница.
Истинският победител в компанията е Шверчевски. Вместо да разследва грешките си в битката, той е повишен в армейски генерал. В същото време комунистическите власти, които „Съветският съюз налага в Полша“, започват да възхваляват „Генерал Валтер“ като идеалния образ на победоносен пълководец. Новите управници искат да противопоставят на популярните генерали в „буржоазното“ полско правителство в изгнание, като Владислав Сикорски или Йозеф Халер, един „червен борец за свобода“.
През февруари 1946 година Шверчевски е назначен за заместник-министър на националната отбрана на вече Народна република Полша. В това си качество той играе централна роля в преследването на партизани, противопоставящи се на комунистите. Името му фигурира в множество заповеди за екзекуция. Но сега 49-годишният мъж, който като водач на отряд някога е споделял цигари и е пиел водка с хората си, започва да се дистанцира. Когато през 1947 година съветите му предлагат възможността да поеме Министерството на сигурността, той отказва.
Това вероятно щеше да му струва живота рано или късно, пише полският историк Йежи Кохановски. Но Шверчевски прави последна услуга на режима – той е прострелян на 28 март 1947 година, докато патрулира в Бескидите в Южна Полша. Предполага се, че стрелецът е бил член на Украинската въстаническа армия (УПА) , но не се изключва и полско нападение.
Официално, именно „убийствените куршуми на украинските фашисти“ дават на Политбюро на Полската работническа партия желана възможност да започне планираната Операция „Висла“ – принудително разселване на 150 000 украинци от южната част на страната на север. В същото време се изтъкава митът за Шверчевски като „достоен“ комунист. Фабрики и улици са кръстени на негово име. През 70-те години на миналия век дори се появява на банкнотата от 50 злоти. Историкът Кохановски припомня за проучвания от края на 80-те години на миналия век. В тях генералът е класиран на девето място в списъка на най-популярните поляци, а за целия XX век – дори и на четвърто място.
