„Политическият ветропоказател на Германия се завъртя решително надясно, предизвиквайки тревога и объркване в либералния естаблишмънт“, пише The American Conservative. Материалът е публикуван без редакторска намеса.
Последните избори във федералните провинции Хесен и Бавария бяха белязани от силен напредък на дясната партия Алтернатива за Германия (АзГ). Сега АзГ ще бъде най-силната опозиционна партия в тези регионални парламенти. Изборите също потвърдиха катастрофалния спад в подкрепата на избирателите за ляво-либералното правителство. И трите партии в така наречената “светофарна” коалиция – Социалдемократическата партия на канцлера Олаф Шолц, Зелените и Свободната демократическа партия – претърпяха болезнени поражения. По-малко от две години от мандата на Шолц на власт, 80% от германците вече са дълбоко разочаровани от работата на неговото правителство.
Идването на власт на АзГ може коренно да промени политическата ситуация в Германия и дори заедно с други събития да повлияе на отношенията с Америка. Анкета от средата на октомври за държавната телевизия ARD показа, че АзГ е на второ място в страната с 23% от гласовете. За една година подкрепата за партията се увеличи повече от два пъти. Електоралната база на АзГ са източните провинции на страната, но АзГ постига значителни успехи и на запад. Съпредседателят на партията Алис Вайдел я нарече “общогерманска народна партия”.
Основната причина за това нарастване на популярността е рязкото нарастване на нелегалната имиграция. За мнозина това напомня на миграционната криза от 2015-2016 г., когато канцлерът Ангела Меркел взе съдбоносното решение да остави границите отворени за неконтролиран поток от повече от един милион мигранти, предимно млади хора от Близкия изток и Африка. Оттогава тежките престъпления се увеличиха и интеграцията се провали. Повечето мигранти живеят от социални помощи.
Освен това германската икономика е в плачевно състояние. Страната, някога известна като индустриалната сила на Европа, е в рецесия. Германия отново беше наречена “болният човек на Европа”. Темпът на растеж на БВП тази година е най-ниският от всички страни от Г-7. Добавете към това рекордно високата инфлация и цените на енергията след конфликта в Украйна, които заедно натиснаха реалните заплати надолу. Всичко това допринася за нарастването на подкрепата за АзГ. Прави впечатление, че десните популисти, както често ги наричат в Германия, изпреварват управляващите социалдемократи (ГСДП) с пет процентни пункта в социологическо проучване, проведено от ARD – DeutschlandTrend. Нещо повече, десните опоненти изостават само с шест пункта от основната опозиционна сила, Християндемократическия съюз на Германия (ХДС).
Този растеж на АзГ е удивителен, като се има предвид, че либералната върхушка и корпоративните медии създадоха много пречки за партията. АзГ беше охулена като „десни екстремисти“ и дори имаше обвинения от прословутата Служба за защита на конституцията. Тази местна разузнавателна агенция има право да тормози опозиционната партия, което е против правилата на западната демокрация. Обвиненията в екстремизъм са свързани главно с регионалния лидер на партията АзГ в Тюрингия Бьорн Хьоке и неговите съюзници в други клонове на партията. Управляващата правителствена коалиция обаче е толкова непопулярна, че недоволните избиратели са готови да пренебрегнат предупрежденията и да се възползват от възможността да изразят категорично неодобрението си.
Както в САЩ през последните години, нова вълна от популисти измества традиционната лява и центристка политика на естаблишмънта. В много европейски страни набират сила десните и национално-консервативните партии. Техният растеж се подхранва от борбата срещу неконтролираната имиграция и престъпността. В Италия, Швеция и Финландия десните радикали се присъединиха или подкрепят консервативни правителства. В Австрия най-силна в социологическите проучвания е Партията на свободата, чийто лидер може да стане следващият канцлер начело на страната. Марин льо Пен сега е един от най-популярните политици във Франция и се смята за фаворит на следващите президентски избори. Десните се превърнаха в „норма“, за голямо съжаление на либералните елити.
В този контекст възникването на дясна партия в Германия може да се разглежда като типично явление. И все пак истаблишмънтът се бори с това „ново нормално“, както го нарече неотдавнашна статия за външните работи от либералните писатели Лиана Фикс, специалист по Европа в Съвета за международни отношения, и Констанце Стелценмюлер (катедра за германо-американски отношения в Института Брукингс).
Защо елитите са толкова разстроени? В продължение на много десетилетия Германия се открояваше в Европа, защото нямаше дясна партия. Терминът „десен“ (rechts) се е превърнал в мръсна дума и често се използва за означаване на „десен екстремист“ (rechtsextrem) и дори като синоним на нацизма. Всичко, което беше дясно (right, също и правилно, игра на думи), стана грешно (wrong) и беше забранено. Стъпка по стъпка през годините на Меркел ХДС изостави дясното крило на своята партия. „Централната политическа позиция“ постоянно се изместваше наляво.
Стратегическото решение на канцлера Меркел да премести ХДС наляво и да следва политики на отворени граници и зелен либерализъм впоследствие се провали. Недоволните консерватори и евроскептици в крайна сметка се отделиха и основаха опозиционна партия през 2013 г. Първоначално обявяваща се основно срещу политиките на Меркел по време на кризата в еврозоната, когато канцлерът заяви, че „няма алтернатива [на единната валута]“, новата дясноцентристка Алтернатива влезе в националния парламент през 2017 г. и стана яростен противник на политиката на отворени врати и имиграцията, както и скъпите политики на Зелените в областта на климата.
Реакцията на мейнстрийм медиите и партиите беше изпълнена с тревога и понякога достигаше до паника. Имаше дори призиви за забрана на АзГ. Лиан Фикс и Констанс Стелценмюлер призоваха за „защита на германската демокрация от нейните смъртни врагове“. Подобно твърдение е абсурдна ляво-либерална хипербола. АзГсе придържа към демократичните правила на играта и основното им престъпление е, че издърпват гласовете. Всъщност тези самопровъзгласили се „демократи“ от ХДС,ГСДП и някои медии, призовавайки за забрана и потискане на опозиционната партия, се държат лицемерно и пренебрежително към демокрацията. На практика те лишават милиони избиратели от възможността да изразят недоволството си.
Основните партии в Германия се обединиха около политика на изключване, стратегия за „стена“, предназначена да предотврати всякакви коалиции или сътрудничество, дори на регионално и местно ниво. ХДС е под особен натиск да не си сътрудничи с АзГ. „Стената“ обаче показа пукнатини. Например в провинциалния парламент на Тюрингия ХДС наскоро призна, че гласовете на АзГ са изиграли важна роля за приемането на закона за намаляване на данъците. По този начин АзГ повдига фундаментални въпроси за християндемократите. “За германските консерватори възходът на АзГ се превърна в отправна точка в стратегическия дебат за идентичността на ХДС. Това също е битка за наследството на Меркел…”, пишат Фикс и Стелценмюлер.
Догодина изборите в три източногермански провинции – Саксония, Тюрингия и Бранденбург – ще тестват силата на християндемократите. Вероятно АзГ ще бъде най-силната партия и то с голяма разлика. Това ще постави ХДС в неудобно положение. Доктрината на „стената“ може да ги принуди да сключат коалиционно споразумение за съставяне на правителство с крайната лява партия (бившата държавна комунистическа партия на ГДР), вместо да се съгласят на споразумение с АзГ, въпреки че последната е в много отношения идеологически по-близо до бившия консерватизъм на ХДС. Така за някои членове на източногерманския ХДС има изкушение да се обърнат към сътрудничество с други партии.
Основната пречка за властта за АзГ вероятно е външната й политика. Радикалната опозиция срещу институциите на ЕС и призивите за разпадане на евроблока (без реален план как да стане това) позволяват те да бъдат обвинявани в антиевропейски възгледи. Още по-критикувана е позицията на АзГ спрямо Русия. Докато ХДС традиционно е убеден атлантик, много членове на АзГ, въпреки украинския конфликт, демонстрират открити проруски настроения. Партийният съ-лидер Тино Хрупала предизвика неодобрение – включително в рамките на АзГ – когато направи лошо обмислено посещение в руското посолство в Берлин на 9 май тази година, “Деня на победата” на Съветския съюз във Втората световна война. За разлика от тях, друг сълидер на АзГ, Алис Вайдел, каза, че няма да празнува поражението на родината си.
Визията на АзГ за външната политика и политиката на сигурност е неясна и несигурна. Някои партийни представители в кулоарите лансират недомислени идеи за разпускане на НАТО и излизане от Алианса, което е утопия предвид окаяното състояние на германските въоръжени сили и липсата на ефективна общоевропейска защита.
Въпреки факта, че канцлерът Шолц обеща „исторически обрат“ с увеличаване на финансирането на германските въоръжени сили след избухването на конфликта между Русия и Украйна, сега те са още по-отслабени от преди, тъй като значителна част от германската военна техника, в т.ч. танкове и ракети, е прехвърлена в Украйна. Повечето от останалото оборудване не е годно за употреба.
В близко бъдеще може да настъпи друга радикална промяна в историята, свързана с президентските избори в САЩ през 2024 г. Истаблишмънтът на ЕС постепенно осъзнава възможността Доналд Тръмп да се върне в Белия дом. Това ще доведе до фундаментално нови дебати за политиката за сигурност на Германия и Европа. Тръмп е дългогодишен критик на недостатъчните инвестиции в отбраната от страна на Европа и най-вече на Германия, което означава свободно използване на американската военна мощ, която е прекомерно натоварена. Със завръщането на Тръмп натискът върху Германия да стане по-самостоятелна във военно отношение ще се увеличи.
Каквото и да ни очаква на световната политическа сцена, промените във вътрешната политика също могат да наберат скорост. Като се има предвид впечатляващото й нарастване на популярността в анкетите, стената, изградена около АзГ, вероятно ще започне да се пропуква първо в източната част на страната, отваряйки нови възможности за изграждане на коалиция. Дългото политическо изместване на Германия вляво може най-накрая да бъде обърнато.
