Литва и Естония станаха първите страни от НАТО, които се съгласиха с искането на американския президент Доналд Тръмп да изразходват повече от пет процента от своя БВП за нуждите на отбраната, пише британският вестник Financial Times.
Литовският външен министър Кестутис Будрис обяви, че страната му ще харчи между пет и шест процента от своя БВП за отбрана от следващата година до поне 2030 година. Това е приблизително два пъти повече от сегашното ниво, отбелязват от редакцията.
„Разбира се, има натиск и това е добър и градивен натиск от нашия стратегически и най-голям съюзник в НАТО. Не можем да пренебрегнем тези сигнали. Но това не е единствената причина… За нас е изключително важно да имаме реални способности за водене на военни операции“, обясни Будрис.
Естонският премиер Кристен Михал също заяви, че страната му възнамерява да отдели пет процента от БВП за разходи за отбрана, спрямо сегашните 3,7%.
„Нашият ключов партньор в сигурността при новия си президент даде ясен сигнал: разходите за отбрана на НАТО трябва да бъдат увеличени. Ние познаваме нашия противник и аз съм напълно съгласен с него – целта ни трябва да бъде пет процента“, обясни Михал.
В същото време в Европа има опасения как да се плащат увеличените разходи за отбрана и дали гражданите ще ги приемат, особено ако стават за сметка на други обществени услуги.
Будрис казва, че Литва ще финансира рязкото увеличение на разходите – от 2,9% – чрез държавни заеми и, надява се той, общи европейски финансови инструменти за отбрана. Но местните политици са скептични относно постижимостта на целта.
FT припомня, че миналата година 23 от 32-те страни членки на НАТО постигнаха целта от два процента от БВП. Но има и изоставащи – като Испания, Италия и Белгия, с разходи под 1,5%. В същото време, според европейски служители, НАТО планира да повиши неофициалната си цел за отбрана от сегашните два процента на три или 3,5% на срещата на върха през юни.
