Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън е посъветвала Израел да отложи сухопътната операция в Ивицата Газа, надявайки се да спечели време за преговори за заложниците на ХАМАС и за достигането на хуманитарна помощ до палестинците в обсадения анклав, съобщава вестник The New York Times, като се позовава на официални лица от Вашингтон.
Американските служители също настояват за повече време, за да се подготвят за атаки срещу интересите на САЩ в региона от подкрепяни от Иран групировки, които според оценките вероятно ще се засилят, след като Израел премести изцяло силите си в Ивицата Газа.
Администрацията не отправя искания към Израел и все още подкрепя сухопътната операция и целта на Израел да „изкорени“ ХАМАС – групировката, контролираща Ивицата Газа.
Но бързо развиващите се събития, след като ХАМАС освободи две американски жени в петък, подтикнаха администрацията „да предложи по-спешно“ на израелците да дадат време за преговори за освобождаването на 212-те други заложници, разкриват служители.
В следобедните часове на неделя президентът на САЩ е разговарял по телефона с израелския премир Бенямин Нетаняху, за да обсъдят последните развития, обявиха от Белия дом. Байдън е провел дискусии и с лидерите на Канада, Франция, Германия, Италия и Великобритания.
Уточнява се, че Байдън и Нетаняху са били единодушни, че след влизането на първите два конвоя с хуманитарна помощ в Ивицата Газа в събота, „сега ще има продължителен поток от тази критична помощ“, се казва в резюме от Белия дом. Лидерите също така „обсъдиха текущите усилия за осигуряване на освобождаването на всички останали заложници, взети от ХАМАС – включително граждани на САЩ – и за осигуряване на безопасно преминаване за граждани на САЩ и други цивилни в Ивицата Газа, които желаят да напуснат“, допълниха от Белия дом.
Двама американски служители подчертават, че съветът към израелците да се въздържат сухопътната война е бил предаден чрез министъра на отбраната Лойд Остин. Пентагонът помага на Израел да планира военните действия, включително сухопътната инвазия, отбелязват от редакцията.
Остин е имал почти ежедневни разговори с израелския си колега Йоав Галант, за да обсъждат оперативни въпроси, доставките на американско оръжие за Израел и разполагането на американска армия в региона. Той също така е говорил за освобождаването на заложниците като приоритет, увери американски служител. Говорител на Галант отказа да коментира разговорите.
Дипломат от израелското посолство във Вашингтон отрече правителството на САЩ да да са посъветвали израелците да забавят сухопътната операция. „Ние имаме тесен диалог и консултации с администрацията на САЩ. САЩ не оказват натиск върху Израел по отношение на операцията“, увери той.
Друг служител, запознат с преговорите за заложниците, които се провеждат главно през Катар, разкри, че ХАМАС е предупредил, че сухопътна операция на Израел ще направи освобождаването на отвлечените много по-малко вероятно. Катар има тесни връзки с политическите лидери на ХАМАС, припомня NYT.
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен избегна директен отговор, когато бе попитан в предаването Face the Nation на CBS News в неделя дали Вашингтон иска от Израел да отложи операцията, за да даде време за преговори за заложниците. Той обаче подчерта, че САЩ дават съвети на израелците относно планираната сухопътна операция.
„Важно е, както казахме, не само какво правят, но и как го правят… особено когато става дума за гарантиране, че цивилните са възможно най-защитени в този кръстосан огън, който създава ХАМАС“.
Блинкен продължи: „Има много, много израелци, които са заложници и разбира се, заложници от други националности. Затова работим, за да направим всичко възможно, използвайки каквито и лостове, партньорства И взаимоотношения да имаме, за да ги измъкнем. Израел прави същото. Но по отношение на това, за което говорим с Израел за военните операции, то наистина е фокусирано върху това как ги провеждат и как най-добре да постигнат резултатите, които търсят“.
Блинкен също заяви, че е важно повече храна и медицински консумативи да попаднат в Газа, тъй като хуманитарната криза се влошава. Израел наложи пълно спиране на водата, електричеството и храната на бедната крайбрежна ивица с два милиона души скоро след атаките на 7 октомври. Израелската армия поддържа морска блокада на Газа от 2007 година.
Американски служители казват, че се надяват сухопътната операция да се забави, въпреки че се притесняват от ответна реакция на Иран, който от години твърди, че САЩ контролират Израел.
Вече имаше вълна от атаки с дронове, насочени към американските сили в региона. Оставянето на впечатлението, че служители на администрацията на Байдън дърпат конците в Израел, може да въвлече САЩ в пряк конфликт с Иран или проирански групировки в региона.
„Всъщност ние очакваме, че има вероятност от ескалация, ескалация от страна на ирански подставени лица, насочена срещу нашите сили, насочена срещу нашия персонал“, призна Блинкен. „Ние предприемаме стъпки, за да сме сигурни, че можем ефективно да защитаваме нашите хора“.
Държавният департамент обяви в неделя, че е наредил напускането на „несъществени американски държавни служители“ и членове на семействата от посолството на САЩ в Багдад и консулството на САЩ в Ербил, Ирак, и е засилил предупреждението за пътуване в Ирак до ниво 4, което означава, че гражданите на САЩ не трябва да посещават страната. Ведомството изтъкна заплахите от „тероризъм, отвличания, въоръжени конфликти, граждански вълнения и ограничения капацитет на мисията в Ирак да предоставя подкрепа на гражданите на САЩ“.
Американски служители се страхуват, че иракските милиции, подкрепяни от Иран, ще атакуват около 2500 американски войници в страната и други американски институции или граждани.
Дори зад затворени врати американските служители внимателно формулират съветите си към израелците. Когато Байдън се срещна с израелския военен кабинет по време на пътуването си до Тел Авив миналата седмица, той избягваше да отправя искания към Нетаняху, увериха служители. Вместо това президентът е предложил да се вземе предвид поредица от въпроси, на които трябва да се отговори, преди да се започне сухопътна операция. Сред тях са кой ще поеме управлението на ХАМАС след приключване на операцията и как инвазията може да засегне заложниците, както и какво може да причини война на два фронта на Израел.
Един от американските служители поясни, че американците са подчертали не само проблема със заложниците, но също така и загрижеността за цивилни жертви и хуманитарна помощ.
Майкъл Херцог, израелският посланик в САЩ, заяви по CNN, че Вашингтон често е повдигал важни въпроси относно военните планове на Израел, но не се е опитвал да диктува вземането на решения.
„Наистина няма натиск. Те ни дават съвети, но не ни казват какво да правим или какво да не правим“, увери дипломатът.
Сухопътната операция е отлагана многократно, според четирима високопоставени служители на израелската отбрана, които добавиха, че не знаят причината за решението. Двама от тях предполагат, че решението вероятно е свързано с преговорите.
Високопоставен израелски военен заяви по-рано, че въз основа на разговори между САЩ и Катар, ХАМАС евентуално би могъл да освободи около 50 лица с двойно гражданство.
Повтарящите се закъснения също така отразяват нарастващото напрежение между Нетаняху и Галант, неговия министър на отбраната, който подкрепя широка военна операция, която ще включва и базираната в Ливан групировка „Хизбула“.
Засега Нетаняху се противопоставя на по-широката операция, а американски официални лица също така лично са изразили загриженост пред израелските лидери относно всеки голям удар срещу групировката, който би я въвлякъл във войната на Израел срещу ХАМАС.
