От вечерта на 20 май над Русия са свалени около 700 безпилотни летателни апарата, повече от сто от които са били свалени над Московска област, пише украинското издание „Страна“.
За такива масирани нападения броят на повредените обекти е сравнително малък (заводите в Орловска и Липецка области). Но най-много страда руският въздушен трафик.
Дроновете, пускани на малки партиди редовно, блокират работата на гражданската авиация. Основно в Москва, най-големият авиационен център в Руската федерация. Общо летищата в Москва са въвели ограничения за полети повече от 20 пъти. Най-много са в Домодедово и Жуковски – над десет пъти всяка. Излитанията и кацанията там са били спрени за около 15 часа.
Заради въвеждането на плана “Килим” стотици полети бяха забавени, десетки бяха пренасрочени, отменени или изпратени на други летища.
В същото време няма съобщения за повторение на „принципа на доминото“ – верижна реакция, която парализира целия въздушен трафик, както се случи в навечерието на 9 май. Въпреки че кадри на пътници, блокирани на летищата, вече се появиха в публични групи.
По един от най-популярните маршрути, турският, която служи като основен център за руснаците при полети до Европа, САЩ и други далечни дестинации, закъсненията при заминаване и пристигане достигнаха няколко часа. Някои пътници се наложи да прекарат нощта на летището. Но въздушният трафик не е напълно парализиран, което е видно поне от картата на услугата Flightradar, която показва натоварения въздушен трафик около Москва.
Тоест това е основният резултат от почти тридневния рейд на територията на Руската федерация. И очевидно целта е била поне частично „затваряне на небето“ над Руската федерация. Това е видно от тактиката на „порционни“ нападения в същата Московска област от малък брой дронове. Очевидно е, че по-масиран точков удар, който би претоварил руската ПВО, би бил по-ефективен при поразяване на целта. Това обаче ще бъде сравнително краткотрайно и няма да позволи летищата да бъдат затворени за дълго. В същото време „порционалните“, но постоянни удари принуждават руснаците да въвеждат плана „килим“ практически нон-стоп.
Заслужава да се отбележи, че масираните удари с украински дронове бяха подновени веднага след разговора на Тръмп с Путин, който предизвика недоумение в Киев и европейските столици. И с което Тръмп „анулира“ ултиматума на европейците към Путин за безусловно прекратяване на огъня.
Като се опитва да „затвори небето“ над Москва, Украйна се стреми да покаже на Путин и руското общество, че войната пряко засяга живота на руската столица и огромен брой руснаци дори далеч от фронтовата линия (чрез парализата на въздушния транспорт). Което може би, според плана на Киев, трябва да насърчи Кремъл да направи отстъпки в преговорния процес за условията за прекратяване на войната.
Това обаче може да има и друг ефект – да накара Кремъл да започне нова масирана атака срещу Украйна като „акт на възмездие“. Това обаче може да бъде използвано и от Киев в своя полза – като допълнителен аргумент за Запада и особено за Тръмп за засилване на натиска върху Русия.
Друг е въпросът колко дълго украинските въоръжени сили са в състояние да поддържат такава тактика на „безпилотни атаки без прекъсване“ и колко бързо руснаците ще успеят да намерят противодействие на това, за да свалят украинските дронове в непосредствена близост до границата или фронтовата линия, като им попречат да летят дълбоко в тила.
