Realpolitik.bg представя превод на статия на Христо Ивановски за вестник „Нова Македония“, озаглавен „Къде ще ни отведе българският параход“. Материалът е без съкращения и редакторска намеса. Уточняваме, че той отразява единствено гледната точка на автора му.
„Има някои журналистически правила, които са много полезни. Например, взаимствайте от други, проверявайте стари вестници, питайте, бъдете любопитни, ровете се в архива си… все ще намерите нещо. Всъщност всичко е било писано, преди да се случи това, което ни се случва днес. Ако не ми вярвате, сега ще извадя събития от тетрадката.
Европа изчезна от Македония през 2005 година. Буквално. Красивият хотел „Европа“ в Отешево изгоря като перфектна метафора за изчезването на европейския стремеж у нас. И то на едно от най-красивите места не само в Македония. Българите със сигурност ще се съгласят, така че нямате никакви съмнения, но за това после (е, по-късно, добре). Хотелът изгоря и никога не беше възстановен. Ограбиха го до последната дръжка на вратата. Е, как! Тогава португалската „Аква Пура“ имаше идеята да инвестира и да построи екологичен курорт, страхотно, но местните власти се оказаха мръсници, не дадоха земята на чужденци. И пепелта остана като свидетел, че надеждите могат да горят, и то край водата. Защото понякога няма кой да гаси пожара, алармата просто не се е включила, а пожарникарите – кой играл на табланет, кой спял. Но бардът на македонската писмена журналистика Менде Петковски увековечи това събитие. Жалко е, че стари текстове не могат да се четат, защото Македония систематично унищожава архивите си. Защо? Това е добър журналистически въпрос.
В заключение, в Преспа загубихме Европа, не само като надежда, което е доказан факт, но и в Преспа, в граничното село Нивици (Парадите), загубихме Македония. Напълно тя изчезна, изчезна в пещерите на езерото с цвят на океан. Най-красивото езеро, на което дори цар Самуил някога се е наслаждавал. Страхотно!
И докато пиша това, отново ми се яви сянката на един българин, като предупреждение, някакво предупреждение, не знам какво, но ще го интерпретирам.
Да, спомних си, защото бях свидетел на събитието. През 2000 година в скопския хотел Holiday Inn се проведе промоция на сдружение „Радко“, събитие, на което би трябвало да ви се иска да присъствате, защото имате „история“ (журналистически жаргон). Горещ летен ден, следобед, новините по Радио „Скопие“ ще започнат в 15:15 часа, а в хотела са се събрали дузина добре облечени хора, новинарски пера. Пуска се „Изгря зората на свободата“, всички стават, а един момент някой пуска димки. Хаос, писъци, някой (луд) вади пистолет, летят няколко куршума. Младите момчета изчезнаха, но стресът си е взел думата. Доайенът на македонската журналистика Спасе Шуплиновски беше блъснат на земята, докато вземаше интервю. Възрастният мъж се свлече на земята. Имаше съдебно дело след това и тук, и в Страсбург. Ще си спомня едно изречение от един българин от средите на Вачно Михайлов-Радко: Не съм толкова глупав, колкото изглеждам. Има изречения, които – дори и да са били „глупави“, се помнят цял живот. Те те преследват и затова е най-добре да не се помнят, да не се записват или снимат.
Но… нищо от това, остана запомнено, гравирано, така да се каже. „Радко“ спечели делото пред Съда по правата на човека в Страсбург, след като, каква ирония, регистрацията на сдружението бе анулирана по времето на Любчо Георгиевски и Доста Димовска, което за тези, които познават техните възгледи за македонската нация и връзките им с българските служби, е, меко казано, пародия. „Радко“ победи държавата Македония и тя изпълни присъдата. Десетки пъти съм докладвал от Страсбург, а също така знам всички дела на македонски сдружения от България срещу тази държава. Знам всички дела до последния детайл, пазя ги в отделна папка. Македонци от България също са спечелили повече победи, но България не е изпълнила нито едно съдебно решение. Абсолютно нито едно, освен за плащане на съдебни разноски. Това се нарича шега с Европейския съд по правата на човека. Говорил съм открито с бившия комисар по правата на човека Томас Хамарберг и веднъж го попитах – оптимист ли е, че България ще изпълни решенията? С наведена глава той отговори. „Не съм. Виждаш ли, че Европа гори, или не?“.
Но е вероятно двойните стандарти на Брюксел и Страсбург да са довели до това димните бомби на двама членове на фенската група „Комити“ да се превърнат във факли на българщината в Македония. И то в най-бруталния, долнопробен и коварен смисъл. Българският шовинизъм към Македония и македонщината беше толкова разобличен, че дори решиха да „набият“ евродепутата Томас Вайц, защото е „за“ утвърждаване на македонската идентичност.
Къде ни води този български параход? И къде ни заведе Преспанската етногеноцидна мелница? Сметката ни дойде бързо. Обезличени сме, корените ни са отнети, или по-скоро са ни ги продали. Четете внимателно какво пише в споразуменията, но и съдете. Защо не съдим тези, които са ги подписали? Гледайте докъде сме стигнали всъщност и на какво ниво Европа, о, Европа!, мисли за нас – езикът и идентичността ни да бъдат потвърдени. Много се оплескахме през XXI век, а тук се повдигат въпроси от началото на XX век. Кой е този, който определя за някого какъв е езикът му и каква е идентичността му. Е, това е, простете, е нацизъм. Е, дори първите ни съседи, които се наричат българи, вдясно, твърдят, че трябва да се заяви, че тази идентичност се отнася за някакъв нов народ, измислен народ, създаден изкуствено. Нова нация. Все едно сме нация, прототип на изкуствен интелект.
С това отношение към Македония и македонците, и подкрепено от геноцидните споразумения с Гърция и България, пътят е отворен за слагане на край, на точка в ерата на македонската цивилизация, искат да кажат без да доказват, че такова нещо не е съществувало, че е самоизобретено. И че всичко, което се е наричало Македония хилядолетия и с цялото богатство, което е създало и е дало на другите, сега всичко принадлежи на всички, освен на единствените преки наследници – македонците. А има ли други македонци, освен тези, които сме ние? Изкуственият интелект вероятно е способен да измисли всичко, дори нова нация, с нова история, нов език…
Отвратен съм! Отвратен съм не толкова от нашия балканизъм, колкото от евробалканизма, който все повече смърди и завладява континента като чудовище.
И така, Европа изгоря в Македония отдавна. Запомнете това изречение. И знайте, че българинът все пак беше прав“.
