“Последната резолюция, приета от парламента на България, е пореден опит за проактивно отричане на македонските успехи в представянето на фактическата ситуация (Бялата книга), в която София потъпква международното право, правата на човека и малцинствата… Инерцията на това отричане от страна на София е зададена именно в очакване на европейския доклад за напредъка на Северна Македония. Но това и подобни поведения не могат да бъдат отмити дори от река Искър, която тече през София”, пише скопският вестник „Нова Македония“.
Realpolitik.bg представя превод на материала без съкращения и редакторска намеса, както и с изричното пояснение, че тя отразява единствено гледната точка на автора му.
„Може да звучи странно, но често има огромна разлика между казаното и направеното, поради което стигаме до абсурда на абсурдите! Перфектен пример за това е последната резолюция на българския парламент, в която, наред с други неща, се посочва, че международните организации трябва стриктно да следят за прилагането на най-високите стандарти в областта на защитата на правата на човека в Северна Македония, да реагират и да предприемат подходящи мерки в случаи на насилие, дискриминация, реч на омразата, институционален натиск или други форми на репресии срещу българи или представители на други общности. Българските политически фигури могат безкрайно да си правят заключения, но поведението им е като популярната поговорка „Хем сърби, хем боли“, защото не са компетентни да комуникират за зачитане на човешките и малцинствените права, нещо, което е потвърдено от целия свят. Разбира се, последната българска резолюция е опит за проактивно отричане в очакване на европейския доклад за напредъка на Северна Македония, но това и подобни поведения не могат да бъдат отмити дори от река Искър, която тече през София!
Някой може постоянно да повтаря, че в Република България няма комитет за малцинствата, но лъжата има къси крака. Такъв орган съществува и се казва Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, а в правилника му е посочено, че институцията осъществява дейността си за постигане на цели като гарантиране на равното право на човешко развитие, запазване и укрепване на етническата толерантност и разбирателство, създаване и развитие на условията, необходими на българските граждани, принадлежащи към етнически малцинства, да поддържат и развиват своята култура, както и да запазват най-важните елементи от своята идентичност – религия, език, традиции и културно наследство и така нататък до безкрай! Текстът е в съответствие и с Конституцията на България, която гласи, че „Всички човешки същества се раждат свободни и равни по достойнство и права. Всички граждани са равни пред закона. Не трябва да има привилегии или ограничения на правата, основани на раса, националност, етническа самоидентификация, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или социално положение или имуществено състояние“. Отбелязано е и, че никой „не може да бъде подлаган на унизително отношение или насилствена асимилация“ или „да бъде преследван или ограничаван в правата си заради мнението си“.
Всичко това е перфектно написано, но има разминаване между декларативните твърдения и поведението – нещо, което е потвърдено в годишния доклад за състоянието на човешките права на македонското малцинство в Република България – доклад, който отбелязва отричането на македонското малцинство, нацията и идентичността, както и речта на омразата, нарушаването на правото на свобода на изразяване, нарушаването на правото на свобода на събранията, нарушаването на правото на сдружаване, дискриминацията срещу македонски организации и активисти, липсата на защита и сътрудничество от страна на институциите и отказа на властите да се ангажират с диалог. В гореспоменатия доклад се посочва, наред с други неща, че „диалогът между представители на македонското малцинство и властите редовно се препоръчва в мониторинговите доклади за България. И тази година властите не са направили опит да изпълнят препоръките в докладите на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Комисаря по правата на човека, Европейската комисия за борба с расизма и нетолерантността и Консултативния комитет по прилагането на Рамковата конвенция за националните малцинства за започване на диалог с македонското малцинство. Напротив, не е получен нито един отговор на многобройните писмени искания от македонски организации за срещи и разговори с български институции“.
Реалността, светът такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто София се опитва да го изплете, показва, че България като държава, нация и общество не уважава собствените си институции и Конституция, нещо, което ще бъде забележимо дори от първите хора, когато те пристигнат на планетата Марс!
Декларативно България като държава и общество морално се застъпва за демокрацията и зачитането на човешките права, но в действителност нарушава правата на членовете на македонския народ, нещо, което противоречи на нейната Конституция и същността на институциите й, като Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси. Когато държавата и пренебрегва собствените си институции и Конституция, подкопава самите основи на управлението и демокрацията. Но не бива да забравяме, че всяка Конституция, включително и българската, е гръбнакът на нацията и че неуважението към Конституцията води до нарушаване на целостта на самата държава и тенденция към авторитаризъм, нещо, което е видно в поведението на Република България спрямо човешките и малцинствените права на македонците.
Напълно ясно е, че България като общество няма доверието да ни поучава за зачитането на човешките и малцинствените права. Тъкмо обратното – тя трябва да погледне в собствения си заден двор и да съобрази действията си с това, което говори, защото поведението трябва да е съобразено с морала, а не обратното. Накрая ще завършим със Сократ, който твърди, че като избира да живее в Атина, той се съгласява да спазва нейните закони, дори ако те водят до екзекуцията му“.
