Старите съветски зенитно-ракетни комплекси С-200, разработени в началото на 60-те години на миналия век, преживяват изненадващ момент на слава. Известният военен репортер Дейвид Акс сподели някои невероятните истории за това как тази далекобойна система земя-въздух от годините на Студената война е била използвана ефективно от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) срещу Русия. Оказва се, че архаичните оръжия все още работят, коментират в редакцията на американското списание The National Interest.
По данни на Акс първият потвърден удар със С-200, около 9 юли 2023 година, може да е взривил индустриален обект някъде в Брянската област на Русия. Вторият, 17 дни по-късно, завърши с удар на ракетата 5В28 в Таганрог, град на Черноморско крайбрежие на Русия, на малко повече от 30 километра от границата с Украйна и на около 160 километра от фронтовата линия.
И тук наблюдателите получават чудесен пример за това как войната в Украйна променя очакванията за оръжията. С-200 е „изкопаемо“ по съвременните стандарти. Той е същински бегемот; ракетата 5В28, която изстрелва от фиксираната си пускова установка 5П72В, тежи осем тона и може да носи колосалната бойна глава от над 225 килограма. Но разцветът й е през 60-те години на миналия век.
И все пак, тъй като тази система е добре позната на украинците и веригата й за доставки е до голяма степен местна, тя вероятно е била много по-полезна за военните на Киев от много от по-новите подобни оръжия, предоставени им от НАТО.
През 50-те и 60-те години на миналия век съветското конструкторско бюро „Алма-Антей“ (тогава известно като КБ-1) е създадено като средство за унищожаване на все по-далечнообхватните бомбардировачи на НАТО, които заплашват териториалната цялост на Съветския съюз. Всъщност С-200 е била предназначена да бъде убиец на B-52. Проектирана е да прихваща масивни цели на големи разстояния и по-големи височини, в сравнение с по-старата зенитно-ракетна система С-75, използвана от руснаците дотогава.
С-200 не е била предназначена за мобилност или бързо разполагане. Съветите са я проектирали като статична или полустатична система за защита на фиксирани високоценни цели. Тази голяма, сложна система се е състояла от няколко ключови компонента, включително ракетна батарея, множество пускови установки, радарни системи за заснемане и проследяване на цели и инфраструктура за командване и контрол.
Основната ракета на системата, В-880 (или 5В21 в по-късни версии), е двустепенна ракета. В зависимост от варианта, тя може да поразява цели на разстояние от 150 до 300 километра, което я прави една от най-далекобойните ЗРС на своето време. Освен това системата може да прехваща цели на височина до 131 000 фута (около 40 километра) – достатъчно, за да порази всеки самолет в небето, тогава или след това. Нещо повече, ракетата на С-200 може да достигне скорост до 4 Маха, което позволява бързо прехващане на бързо движещи се цели. 227-килограмова високоексплозивна осколочно-фугасна бойна глава срещу въздушни заплахи се грижи за смъртоносната задача на тази система.
Първоначално С-200 използва полуактивно радарно самонасочване, разчитайки на наземни радари като 5Н62 за осветяване на целта. Той осигурява прецизно проследяване, докато радари за ранно предупреждение, като P-14, поддържат засичането на целта.
Брилянтното пренасочване на С-200 от Украйна
„Като се има предвид сравнително добрата точност на възродените украински С-200 в ролята системи „земя-земя“, има голяма вероятност инженерите на Киев да са инсталирали по-добра самонасочваща се глава“, обяснява Акс.
С-200 е разположена в батареи, обикновено състоящи се от шест еднорелсови пускови установки, команден пункт и свързани с тях радари. Статичният й характер и голямата й радарна сигнатура я правят уязвима за потискане на операциите на вражеската противовъздушна отбрана, но по-големият й обхват позволява да се справи със заплахи, преди противникът да успее да се приближи до защитени зони.
Това, че Украйна надеждно е разположила тези системи – и е нанесла значителни щети на самата Русия с тях – показва известна степен на иновативност. Това може да се види и в ефективното използване от страна на Украйна на евтини дронове от готови компоненти, което помага да се поддържа баланс с огромното предимство на Русия в артилерията.
Всъщност, настоящата ситуация на Украйна може би не би била толкова несигурна, ако от самото начало военните бяха насърчавани да запазят собствените си системи, вместо да разчитат на чуждестранни. Как все пак армията на Файсал превзе Акаба? Защото остана вярна на старите си бедуински способи за победа.
НАТО прави лоша услуга на Украйна, като я принуждава да превърне армията си в миниатюрна версия от европейски тип, зависима от всички технологични „аксесоари“. Ако Украйна беше оставена на произвола на съдбата, тя щеше да намери най-добрия път напред за себе си – както за страната си, така и за разположението на въоръжените си сили.
