Страните, които участват в “коалицията на желаещите”, все още не могат да решат два критични въпроса за изпращането на войски в Украйна – възможния брой на групировката и времето за тяхното създаване.
Както пише Breaking Defense, редица противоречия между отделните страни също заплашват да провалят напредъка. Главно сред тях е искането на Финландия за гаранции за сигурност от САЩ, въпреки категоричното изявление на Вашингтон, че няма интерес да предоставя такива гаранции или да подпомага каквито и да е сили, които биха разположили войски на украинска земя.
Както отбелязва изданието, въпреки че британският министър на отбраната Джон Хийли отбеляза по време на речта си на среща на министрите на отбраната в централата на НАТО, че мироопазващите сили „ще бъдат надежден и заслужаващ доверие механизъм за обезпечаване на сигурност, така че всеки мир, постигнат чрез преговори, да осигури това, което президентът Тръмп обеща – траен мир за Украйна“, той не разкри никакви подробности за това кога тези сили могат да бъдат разположени или колко могат да бъдат.
Министърът на отбраната на Латвия Андрис Спрудс казва, че редица страни обмислят възможността за създаване на национални войски, които биха могли да бъдат част от бъдещи мироопазващи сили. Той обаче не назова конкретна страна и отказа да коментира възможните срокове за формирането на такива сили.
Като цяло силите остава да бъдат “обсъдени в детайли”, добави той, въпреки че намекна, че Латвия може да допринесе за създаването им чрез обучение. „Има няколко аспекта, но не бих искал да говоря много за това, преди да вземем решение“, обясни той.
Спрудс заяви още, че в Европа има около два милиона войници, но всички поддържащи сили ще трябва да бъдат „приспособени“ към „специфични обстоятелства“ в съответствие с условията на примирието и мирните споразумения.
В същото време, както отбелязва Breaking Defense, Финландия се колебае дали изобщо да участва в силите за сигурност. Така финландският министър на отбраната Анти Хаканен подчерта, че ключът към решението на Хелзинки е в ръцете на САЩ.
„Вярваме, че Съединените щати все още имат критична роля в осигуряването на трайна сигурност и затова подчертаваме, че САЩ трябва да участват по някакъв начин“, заяви той.
Шведският министър на отбраната Пал Йонсон посочи, че е “важно” да се разбере как силите за сигурност могат потенциално да повлияят на дейностите на НАТО по “отбрана и възпиране”, преди да се ангажират с това.
„Не изключвам възможността Швеция да участва, но има редица въпроси, които трябва да изясним“, добави той.
