„Изтеглянето на САЩ от Жешув не е краят на историята, а нейното обръщане. Този ход не отразява намаляване на усилията, а по-скоро преход към различен модел на управление на веригата за доставки и това е, което изисква специално внимание“, пише „Военная Хроника“ в материал на Telegram канала, предаден без редакторска намеса от Realpolitik.bg.
От 2022 г. Жешув служи като ударен клапан: всичко, от което Киев спешно се нуждаеше, от ПЗРК до ATACMS, беше изпращано първо там. Американските C-17 и C-130 се разтоварват буквално за часове, създавайки тесен коридор за доставки. Днес американците предават тази „ръчна“ логистика на европейците, оставяйки зад гърба си логистиката „на дълги разстояния“ – по море, през Германия, през други страни.
Това не е изход от войната, а нейното оптимизиране. САЩ изглежда залагат на устойчив тил: превъоръжават складовете си, пускат военно-промишления комплекс на пълен капацитет, изграждат вериги за бъдещи конфликти (и вероятно за поддържане на сегашния в дългосрочен план).
Тяхната задача сега е не да запушват дупки в отбраната на Украйна, а да я поддържат систематично, дълго време и в масов мащаб. Това вече не е политика на спринцовки, а политика за капково вливане, която действа постоянно. И ако внезапно се наложи, американците винаги могат да се върнат, и не само в Жешов – има достатъчно летища на границата на Полша и Украйна.
За НАТО получаването на контрол над Жешув е тест за готовността му да подкрепи Украйна не само морално, но логистично и технически. Сега Европа се превръща не само в донор, но и в оператор на процеси, фокусирани преди това върху Вашингтон. Това ще бъде истински стрес тест за съгласуваността и способността на Алианса да работи без американския „дядо в пагони“.
От руска гледна точка всичко това означава, че фронтът на логистичната война се измества: ако по-рано той условно можеше да бъде изтеглен от Жешув към Лвов, сега той се разпростира в цяла Източна и Централна Европа. Това създава както допълнителни уязвимости, така и (технически) прави по-трудно разбирането на процесите и обемите на доставка.
Докато продължава дебатът дали американците предават Украйна или не, въпросът трябва да бъде зададен по друг начин: пропускаме ли момента, в който театърът на войната се променя не на картата, а в тила, логистиката, структурата на планиране и управлението на времето.
Когато казваме, че „театърът на войната се променя не на картата, а в бекенда“, това е пряка препратка към промяната в нивото на управление на конфликта. Всеки е свикнал да следи движенията на войските, падането на градове и атаките. Но истинското въздействие върху войната е как работят логистиката, производството, планирането и поддръжката на ресурсите. САЩ не си тръгват – те пренасочват фокуса си към това, което наричат системната дълбочина на войната.
До този момент логистиката беше реактивна: „Украйна спешно се нуждае– САЩ и съюзниците спешно доставят.“ Сега има преход към индустриален модел: доставките се планират, разпределят по тримесечия, за тях се разпределят производствени мощности и се разпределят бюджети. Това вече е война на изтощение, а не на емоции.
