С 300 пленници на борда, германският кораб „Алтмарк“ преминава през териториалните води на неутрална Норвегия през февруари 1940 година, когато е взет на абордаж от Кралския флот на Великобритания – инцидент, който повлича след себе си сериозни последници.
Realpolitik.bg публикува превод на статия на германския историк Бертхолд Зеевалд, написана за националния ежедневник Die Welt.
„Алтмарк“ е бил танкер с водоизместимост от 20 000 тона, използван впоследствие и за извършването на доставки за флота на Германския Райх. Въведен е в експлоатация в края на 1938 година, преди началото на Втората световна война. По-късно обаче той подпомага линейния кораб „Адмирал Граф Шпее“ в Атлантика – кампания, с която Адолф Хитлер планира да предприема действия срещу английски и френски търговски кораби, в случай че техните правителства обявят война на Германския райх след нахлуването на Вермахта в Полша.
Но за разлика от „Адмирал Граф Шпее“, който след девет успешни потапяния на кораби е прехванат от британски плавателни съдове край Уругвай и е сериозно повреден, а след това се самопотапя, неговият „помощник“ открива важна глава от Втората световна война. Сблъсъкът на „Алтмарк“ с група разрушители на Кралския флот край Норвегия на 16 февруари 1940 година значително ускорява подготовката на нацистите за инвазия в скандинавската страна.
Съюзниците бързо осъзнават, че доставките на шведска желязна руда са от решаващо значение за германската оръжейна промишленост. След като през ноември 1939 година започва Съветско-финландската война (1939-1940), са направени планове за комбиниране на операция за подпомагане на Хелзинки с удар срещу централното пристанище за износ Нарвик в Северна Норвегия.
Германското разузнаване рано е разбрало, че Нарвик е станал фокус на Съюзниците. Главнокомандващият военноморските сили, гроссадмирал Ерих Редер, е на мнение, че „Англия възнамерява да завладее Норвегия в обозримо бъдеще, за да предотврати изцяло всякакви доставки за Германия от норвежко-шведската зона“. На 27 януари Хитлер най-накрая нарежда създаването на специален щаб с кодово име „Везерюбунг“, който да разработи оперативен план за окупацията на Норвегия.
Няколко дни по-рано капитанът на „Алтмарк“, Хайнрих Дау, решава да се отправи обратно към Германия. Начинанието е деликатно – не само защото провизиите му са на изчерпване, но и защото на борда на кораба има около 300 английски моряци от плавателните съдове, които „Адмирал Граф Шпее“ вече е потопил.
На „Алтмарк“ му отнема три седмици, за да измине пътя от Южния Атлантик до Северна Норвегия, използвайки ту умения, ту късмет, за да избегне британските кораби, които го търсят или поддържат блокадния пръстен в Северно море. Дау планирал да плава до Скагерак под закрилата на норвежките териториални води, да прекоси протока за една нощ и накрая да достигне германските минни полета. По време на пътуването „Алтмарк“ многократно променя знамето и отличителните си знаци. Пленниците остават заключени под палубата, а илюминаторите им остават плътно покрити.
Но норвежците са бдителни. Южно от Тронхайм, „Алтмарк“ е прехванат от норвежки торпедни катери. Проверките обаче са повърхностни и пленниците не са забелязани. Междувременно, началникът на 2-ра норвежка секция за военноморска отбрана, контраадмирал Карстен Танк-Нилсен, който е бил наясно, че британците издирват германски кораб за доставки, се усъмнил, качил се на борда на разрушител и спрял „Алтмарк“ северно от Берген. На борда той разпознава „товара“ на кораба, не на последно място защото пленниците привличат вниманието му, като вдигат умишлено сериозен шум.
В онзи момент Дау вече е издигнал знамето на Райха и обявява, че корабът му плава от името на правителството на страната му. Танк-Нилсен, от друга страна, твърди, че „Алтмарк“ е военен кораб и следователно, съгласно законите, трябва незабавно да поеме курс извън норвежките териториални води. Висшето командване в Осло гледа на ситуацията по същия начин, но се аргументира политически. За да се избегне провокиране на Германския райх, на Танк-Нилсен е наредено да пропусне „Алтмарк“ възможно най-бързо и да го ескортира, за да предотврати намесата на Кралския флот.
Благодарение на оживената радиовръзка обаче британските кораби успяват да локализират „Алтмарк“. Разузнавателни самолети определят точното му местоположение. Три британски разрушителя тръгват след него. Уинстън Чърчил, тогава Първи лорд на адмиралтейството (военноморски министър в кабинета на Чембърлейн), издава заповед за освобождаване на британските пленници при каквито и да е обстоятелства. Той не само е загрижен само за съдбата на своите сънародници: „Алтмарк“ представлява трофей с безценна стойност за нас“. Взимането на кораба на абордаж е трябвало да се случи дори и при съпротива от страна на норвежките торпедни лодки.
За да избегне надвисналите събития, Дау навлиза в тесния фиорд Йосинг. Норвежките лодки първоначално акостират край „Алтмарк“, за да го предпазят от атаки. Въпреки това, по заповед на Адмиралтейството, те се отдръпват и командирът им се ограничава единствено до това да изрази протест срещу британските кораби за нарушаване на неутралитета на страната.
Малко преди полунощ, HMS Cossack навлиза във фиорда. На борда на „Алтмарк“ се качва спецотряд, на който екипажът оказва съпротива. Седем моряци загиват, друг губи живота си в ледените води, а няколко други са ранени. За абордажа британските пленници разбират от гръмкия въпрос на командващия спецотряда: „Има ли англичани долу?“. След шумно потвърждение се чува култовата реплика: „Качвайте се тогава. Флотът е тук!“.
„Алтмарк“ остава във фиорда и едва през март най-накрая достига пристанището на Кил. Хитлер е „неприятно засегнат“, става ясно от военния дневник на Вермахта. Преди всичко той е бил обезпокоен от, по думите му, недостатъчната съпротива на екипажа на „Алтмарк“, която е довела до „нулеви загуби от страна на англичаните“. В същото време той настоява за „силна подготовка за операция „Везерюбунг“.
Окупацията на Норвегия и по този начин прекъсването на доставките на желязна руда за Германия стават приоритет за Съюзниците. „Странната война“, която започва с обявяването от страна на Англия и Франция на война на Нацистка Германия на 3 септември 1939 година, започна постепенно да се разгръща. И двете страни в конфликта се готвят за продължението, което започва с нахлуването на Вермахта в Дания и Норвегия на 7 април 1940 година. Операцията започва едва няколко часа преди настъплението на Съюзниците към Нарвик.
Правната оценка на инцидента „Алтмарк“ разпалва емоции дори след 1945 година. Британците обявяват товарния кораб за военен, нарушил неутралитета на Норвегия заради пленниците на борда му. Въпреки че на плавателния съд е позволено да премине през норвежки териториални води, на него не му е било разрешено да се приближава до германския бряг.
Аргументът „срещу“ е, че „Алтмарк“ е кораб за доставки и обслужване, а не военен плавателен съд. Международното право би обхванало и пътуването му през неутрални води. Решението за съдбата му обаче не е било взето по правилата на правото, а чрез военна сила – както обикновено се случва по време на война.
