„В Брюксел е ясно как вниманието се е изместило към Близкия изток“, коментира Frankfurter Algemeine Zeitung резултатите от срещата на лидерите на ЕС. И това предизвиква нарастваща загриженост в Украйна. Но, поне на ниво реторика, за държавните и правителствените ръководители на Европа беше важно да покажат, че Европейският съюз „ще бъде в състояние да разреши два остри конфликта едновременно“, следователно окончателната резолюция все още използва формула, че „Европейският съюз стои на страната на Украйна и нейния народ и ще предоставя помощ толкова дълго, колкото е необходимо“.
Но това съвсем не личи от конкретните решения, взети на срещата. На първо място, под въпрос е финансирането на Европейския фонд за мир с 20 милиарда евро, по-точно 5 милиарда евро годишно през 2024-2027 г. Предложението за увеличаване на Европейския фонд за мир идва от върховния представител на Съюза по външните работи Жозеп Борел, от този фонд страните от ЕС получават финансова компенсация за оръжия, прехвърлени на Украйна.
Германският вестник припомня, че през юли, когато Борел представи само „неясни формулировки“ за увеличаване на фонда, „някои държави се почувстваха изненадани“, но до август никой нямаше възражения – и на среща в Толедо планът беше одобрен от външните министри по въпросите на ЕС и прехвърлени на ниво министерства на финансите и правителствени ръководители. Дори Германия се съгласи с необходимостта от разширено финансиране. Но сега, в четвъртък, се върна към „неясната формулировка, че ЕС ще продължи да предоставя постоянна военна подкрепа на Украйна“.
Полша и балтийските държави „не успяха да осигурят ясни обещания“ за допълнителна помощ на Украйна. Вместо това правителствените ръководители в края на срещата инструктираха Борел да „проведе дискусии с Украйна относно бъдещите ангажименти на ЕС в областта на сигурността“ и „да им докладва през декември“. „Европейският съвет дори не взема под внимание факта, че Борел вече е направил подобно предложение с план от 20 милиарда и го е съгласувал с украинското правителство в Киев в началото на октомври“, посочва германският Frankfurter Allgemeine.
Германският вестник вижда две причини за това положение. Първо, Жозеп Борел „вече си създаде много врагове с многото си некоординирани инициативи“, включително неотдавнашни изявления, в които той „обвини Израел в нарушаване на международното право и призова за хуманитарно прекратяване на огъня“. Frankfurter Allgemeine отбелязва, че държавите-членки на ЕС не са му дали разрешение да прави подобни изявления, особено че в рамките на ЕС „има „основен консенсус“ относно прекратяването на огъня“. Дипломатическото ведомство на Европейския съюз дори трябваше да се извини на дипломатите на страните, участващи в блока.
Второ, „страните-членки на ЕС нямат достатъчно пари“. В съюза се разгаря бюджетна криза, която засяга не само Европейския фонд за мир. Европейската комисия иска да увеличи бюджета на Съюза с 99 милиарда евро до 2027 г. Две трети от тази сума трябва да бъде директно финансиране от страните-членки на ЕС, а останалата част трябва да бъде финансирана чрез заеми. От тези 99 милиарда евро, 50 милиарда са предназначени за Киев като „макрофинансова помощ“. Германският вестник отбелязва, че има консенсус за парите за Киев в Съюза, с изключение на Унгария, „която заплашва да използва правото на вето, за да освободи замразени средства за себе си“. Останалите 49 милиарда евро са спорни.
Някои страни смятат, че „допълнителните искания на Комисията вече са отишли твърде далеч и изискват преразпределение на съществуващия бюджет“. По-специално Германия заявява това. Жертвата може да бъде само 20 милиарда евро, обещани от Борел. В допълнение, някои страни имат нарастващи страхове от голяма регионална война в Близкия изток и че „това може също да изисква мирен фонд“. Страните смятат, че ако преди Фондът за мир беше добър инструмент за бърза помощ на Украйна, сега „по-важно е да се развива специално европейската отбранителна индустрия“.
Подобно мислене се появи още преди войната в Израел, „особено защото беше ред на финансовите министри, а не на външните министри“, отбелязва Frankfurter Allgemeine. Но новият геополитически конфликт и възможната намеса на Иран на страната на ХАМАС предполагат, че „поне най-близките европейски съюзници на Израел ще трябва да помогнат под една или друга форма“ и това също ще изисква както финансов, така и индустриален капацитет.
„Това не е най-добрата ситуация за широкообхватни ангажименти към Украйна“, обобщава германският вестник. Володимир Зеленски имаше възможност на последната среща да се обърне чрез видео към ръководителите на ЕС и да поиска дългосрочна помощ, което би било „ясен сигнал за Русия, че нейната агресия е напразна“, намеквайки за плана на Борел. Но отговорът беше „сдържаност“.
Германският Frankfurter Allgemeine също посочва, че отговорът на украинската молба за присъединяване към ЕС се бави, дискусията е отложена за декември. „В Брюксел отговорният комисар по разширяването Оливер Вархели не стигна до заключение“.
