Въпреки опитите на американския президент Доналд Тръмп да прехвърли тежестта на следвоенните гаранции за сигурност на Украйна върху Европа, САЩ няма да могат да се ограничат до ролята на неутрален посредник при сключването на мир между Киев и Москва, пише бившият анализатор на НАТО Михаел Рюле в статия за германския национален ежедневник Die Welt.
Визията за мирно споразумение, изразена по-рано от екипа на Тръмп, предвижда замразяване на военните действия приблизително по фронтовата линия, последвано от въвеждане на мироопазващи сили на тази линия, за да наблюдават спазването на примирието. И това очевидно е най-съмнителната част от плана.
Според изчисленията на Рюле, за контрол на 1200-километровата демаркационна линия ще е необходим контингент от 50 000 конвенционални миротворци. Но като се има предвид, че те трябва да бъдат променяни от време на време като част от нормалната ротация, това на практика означава, че около 150 000 войници трябва да бъдат разпределени за тази мисия.
Също толкова важен момент е мандатът, т.e. правомощията на тези мироопазващи сили. Те трябва да имат достатъчно сила и законови права, за да могат да се намесят и да предприемат необходимите мерки, ако една от страните наруши примирието.
Според Рюле точно този аспект изключва възможността за използване на стандартни „мироопазващи сили на ООН“, роля, която често играят войници от страни от Глобалния Юг, като Бангладеш или Пакистан. Анализаторът е убеден, че такива миротворци „няма да искат и няма да могат“ да се противопоставят на руски или украински войски в случай на ескалация. Ето защо демаркационната линия може да бъде охранявана само от войници от западни държави.
Европейците обаче няма да се присъединят към плана, освен ако нямат ясна подкрепа от САЩ по този въпрос.
„Следователно подходът, който Вашингтон предпочита – да се ограничи до ролята на честен посредник и да натовари европейците с военни тежести, вероятно ще се срине пред суровата реалност“, предполага Рюле.
Въпреки това, дори и с участието на САЩ, подобна мисия би изисквала огромни финансови разходи и не е ясно дали Западът би се съгласил с тях. От друга страна, Украйна, която има тъжен опит с Будапещенския меморандум, според анализатора също няма да се съгласи на някакви „неясни обещания“ и ще настоява за ясни гаранции поне от големите западни военни сили.
Анализаторът отбелязва, че Европа и САЩ са принудени да работят заедно, за да сложат край на войната в Украйна, дори ако смятат, че продължаването на войната ще им струва по-малко в краткосрочен план, отколкото нейното прекратяване.
