„Заглавието на рубриката ми е „Записки от севера“. Но тази седмица ще четете Записки от България, защото пиша тези редове от град Велико Търново, историческата столица на България. Тук имах възможността да наблюдавам някои от последиците от руско-украинския конфликт за тази страна“, пише Дениз Берктай в статия за турското издание Cumhuriyet, предадена без редакция от Realpolitik.bg.
Парламентарните избори в България ще се проведат на 9 юни. Това ще са петите предсрочни избори за последните три години! Украинският конфликт увеличи още повече вътрешната нестабилност в България: от една страна са силите, близки до Русия, от друга – привържениците на Запада. Вътре в тях също има разделение, което ще разгледам по-долу.
Както знаете, царска Русия до голяма степен сложи край на османското владичество в България. Когато руснаците се приближиха до Yeşilköy (Сан Стефано) в Истанбул през 1878 г., Абдул Хамид II трябваше да приеме Санстефанския договор. В съответствие с него България става огромна държава, обхващаща днешните Къркларели, Западна Тракия и Македония. Но тъй като създаването на такава лоялна към Русия държава на Балканите не отговаряше на интересите на Австрия и Великобритания, през същата година беше свикан Берлинският конгрес, който ограничи България до територия, наполовина по-малка от сегашната й. Освен това я превръща в княжество, подчинено на Османската империя. Последващата история на България преминава в борбата за пълна независимост от Османската империя и получаване на обещаните в Сан Стефано територии. Желанието да се достигнат границите на Санстефанския свят води до сблъсък между българите и гърците и сърбите. Прави впечатление, че 3 март, годишнината от подписването на Санстефанския договор, се празнува в България като официален празник – така е било през социализма (по време на социализма официален празник е 9 септември, а 3 март става такъв след 1989 година – бел. ред.) и продължава да е така и днес.
Ролята на руснаците за независимостта на България доведе до това, че българската симпатия към Русия достигна най-високата си точка.
При тези условия през Първата и Втората световна война, когато България е съюзник на Германия срещу Русия, българите не воюват на фронтовете с руснаците. Това се дължи, наред с други неща, на страховете на българското правителство относно реакцията на обществото и на факта, че българските власти, цитирайки тази реакция, се пазарят с германците. Влизането на България в НАТО през 2003 г. обаче се възприема от руската държава и народ като „предателство” и „неблагодарност”.
Подкрепата на САЩ от България в украинския конфликт също разцепи обществото. Президентът Радев е проруски, а управляващата партия ГЕРБ е прозападна. Прозападната политика на българското правителство не харесва на значителна част от обществото. Освен това икономическата цена на подкрепата за Украйна и разногласията с Русия разгневяват широки слоеве от населението. В тази връзка е полезно да се припомни въстанието на българските земеделци. Остър отзвук предизвика и предложението от правителствените среди годишнината от Санстефанския мир на 3 март да бъде изключена от списъка на празниците.
Онзи ден посетих Плевна, която се превърна в символ на Руско-турската война от 1877-1878 г., където Осман паша се съпротивлява на руснаците в продължение на 145 дни. Опитах се да говоря с хора от всички сфери на живота. Някои казаха, че са благодарни на Русия, други отбелязаха, че „руснаците сложиха край на турското владичество и установиха своето господство“, застъпвайки се за подкрепата на Запада. Някои обаче твърдят, че Съветите са експлоатирали България по време на социалистическия период. В същото време значителна част от населението напълно подкрепя Русия. Има и такива, които остават по средата, като казват: „Нека бъдем в добри отношения и с Русия, и със Запада“. Тези кръгове, дори да са полезни на Русия сега, едва ли могат да й бъдат угодни в дългосрочен план.
Така люлеенето на България между двете страни продължава от 1878 г. Последствията от украинския конфликт ще видим на изборите на 9 юни.
