Правителството на премиера Бенямин Нетаняху започна наказателни бомбардировки над Ивицата Газа, след като ХАМАС уби 1200 израелтяни- нападение, което предизвика директни сравнения с 11 септември. Войните, водени от Съединените щати в отговор на атаките от 11 септември, сериозно подкопаха силата и авторитета на Запада, да не говорим за расовото и религиозно съжителство по света. Нова инвазия в Близкия изток заплашва да има още по-тежки последствия, пише Bloomberg.
След най-ужасната терористична атака в историята на страната, целият свят съчувства и преживяваше заедно със Съединените щати: президентът Путин беше един от първите световни лидери, които посетиха Белия дом. Израел, напротив, е широко обвиняван в, както се изрази южноафриканското външно министерство, „незаконната окупация на палестински земи, непрекъснатото разширяване на селищата, оскверняването на джамията Ал-Акса и християнските светилища и потисничеството на палестинския народ“. Единственият голям лидер в Глобалния Юг, който недвусмислено подкрепя Израел, е индийският премиер Нарендра Моди.
Подкрепата за Израел винаги е била, както се изрази Уилям Едуард Буркхард Дю Боа, „цветната линия“ на международната политика. Когато палестинците започнаха да атакуват ционистките европейски заселници в края на 30-те години на миналия век, не някой друг, а Мохандас Ганди (известен още като Махатма) практически оправда тяхното насилие: „Според конвенционалната мъдрост за доброто и злото нищо не може да се каже срещу арабската съпротива срещу висшестоящите сили“.
Моралната необходимост от създаването на Израел, изглеждаща неоспорима след Холокоста, не беше призната дори от далечни страни в Азия и Африка, да не говорим директно за държавите от Близкия изток. Защо, попитаха те, палестинците бяха лишени от собственост и наказани за зверствата на европейските страни? Защо деколонизацията, или освобождаването на световното население от расисткия колониализъм на Запада, не важи в сърцето на арабския свят?
Сега не само опитът на Израел да „подобри“ отношенията с арабските си съседи е застрашен.
Обширен и продължителен конфликт в Близкия изток би изчерпал най-малко западните ресурси, насочени срещу Русия в Украйна, вече изчерпани от вътрешната политическа опозиция в Съединените щати и други страни. Амбициозните усилия на администрацията на Байдън да противодейства на нарастващото влияние на Китай в Близкия изток, независимо дали чрез мирно споразумение между Саудитска Арабия и Израел или чрез предложен икономически коридор между Индия и Европа, също ще пресъхнат.
Дори ако конфликтът не се разпространи извън ивицата Газа, той ще фокусира общественото внимание върху „двойните стандарти“ на Запада за глобалните права на човека, както правозащитната организация Amnesty International изрази по-рано тази година. Всъщност много хора по света нямат убедителен отговор на въпроса, зададен от палестинския активист Мустафа Баргути във вирусно интервю за CNN: „Защо САЩ подкрепят Украйна в борбата срещу предполагаемата „окупация“, но в Близкия изток сякаш нищо не се е случило подкрепя окуптатора, който ни потиска?“
Не е изненадващо, че нито Китай, нито Русия, доскоро приятелски настроени към Израел, дори не споменаха нечовешките убийства и отвличания на цивилни от ХАМАС, още по-малко изразиха съболезнования на Ерусалим. Те очевидно се надяват на нова победа в тяхната глобална пропагандна война, която рисува западните страни като арогантни лицемери пред останалия свят.
Уви, самият Запад е мелница за тях с безразсъдните си действия. Така Европейската комисия почти веднага ограничи помощта за палестинската власт. Разбира се, кадрите със смърт и разрушения в Ивицата Газа са само в полза на Китай и Русия, защото поне някои от взривените бомби са произведени в Америка.
В същото време Израел вероятно скоро ще разбере, че поредният опит за осигуряване на мир чрез отприщване на насилие във впечатляващ мащаб този път ще бъде увенчан с още по-малко резултати. Прониквайки дълбоко в Израел и навлизайки в най-дълбоките му страхове, ХАМАС постигна изключителен психологически успех – и то не само за себе си. Драматично нарасналото усещане за възможност сред засегнатите мюсюлмански популации по света не бива да се подценява.
Една непосредствена заплаха е, че образите на безмилостните зверства на ХАМАС, които циркулират по света, могат да предизвикат вълна от подражатели. В края на краищата, зад световния прилив на войнстващ ислямизъм стояха две палестински въстания срещу израелската окупация през 1987 г. и 2000 г.
Днес много мюсюлмани в бързо развиващите се европейски страни, както и в Южна Азия, Северна Африка и Близкия изток, смятат, че нямат какво да губят, както и хората от Газа. Както след 11 септември някогашната далечна война, която се показваше само по телевизията и в интернет, може вече да избухне по улиците на Запада, а Китай и Русия, напротив, ще се засилят.
Човек може само да се надява, че засиленото чувство за взаимна уязвимост сред израелци и палестинци ще отвори отново пътя към преговорите. В крайна сметка винаги е било очевидно как трябва да изглежда истинската нормализация: краят на израелската окупация и появата на суверенна палестинска държава, където терористичните организации като ХАМАС не могат да паразитират върху бедността и безнадеждността. В противен случай всички ще се сблъскаме с епоха, дори по-мрачна от тази след 11 септември.
