В статия за УНИАН бившият командир на рота от батальона „Айдар“, военен анализатор и директор на Националния антарктически научен център Евгений Дикий коментира изявлението на канцлера на ФРГ Фридрих Мерц за далекойните оръжия и предлага „три посоки“, към които Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) да насочат ракети Storm Shadow, Scalp и евентуално в бъдеще – Taurus.
Realpolitik.bg представя превод на материала без съкращения и редакторска намеса.
„Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че Германия, Великобритания, Франция и САЩ са премахнали ограниченията за използването на далекобойните оръжия, доставяни на Украйна. А Кремъл нарече това решение „опасно“, защото тази стъпка уж „противоречи на стремежите на Русия за политическо уреждане на войната“.
Но възниква въпросът: имаме ли физически с какво да реализираме този вид разрешение? Т.е., ако просто са ни дали „зелена светлина“ да използваме ракети с голям обсег, тогава това разрешение всъщност се отнася до много малък брой ракети Storm Shadow и Scalp. Да, имаме ги, но, първо, те не са ни предадени в такъв обем, какъвто ни е необходим. Второ, ние активно ги използваме, така че е ясно, че не може да са останали много от тях. Ако ако говорим само за използването на оставащите ни Storm и Shadow Scalp, то това е друга история.
Но ако изявлението на Фридрих Мерц не е само за разрешение, а за реалното обявяване на прехвърлянето на ракети Taurus, тогава то е много полезно. В крайна сметка, подобно разрешение, плюс техният 500-километров обхват – е един вид „здравей“ на арсеналите на Главното ракетно и артилерийско управление (ГРАУ) на Русия, „здравей“ конкретно на стратегическите командни пунктове на противника.
Всъщност има три групи основни обекти на територията на Русия, които са много интересни за нас.
Първите са военни складове със стратегическо значение, а не на тактическо ниво (за съжаление, не можем да си набавим достатъчно далекобойни оръжия за тях за каквито и да е средства). Ние, със собствени сили, с помощта на собствени безпилотни летателни апарати, „разнесохме“ четири арсенала на ГРАУ и почти намалихме наполовина интензивността на вражеския артилерийски огън на фронта. Т.е., унищожаването на такива обекти наистина работи. А това означава, че тази насока трябва да се развива и продължава.
Втората е ударите по „кръвоносната система“ на Русия – нефтопреработвателната промишленост. По някаква причина пишем малко за това, но например в Ростовска област на Русия и в някои от контролираните руснаците южноукраински региони бензинът вече се предлага с купони и с опашки. В същото време, колкото и да е странно, тези купони са въведени точно две седмици след като ударихме нефтопреработвателната рафинерия в Ростов.
Между другото, това демонстрира истинските приоритети на Русия, след като първо спестява от цивилното население и дори последният литър гориво, който остава, ще отиде за руската армия. Но наистина трябва да направим всичко, за да стане този литър наистина последен.
И накрая, третата категория обекти, които са интересни за нас за удар (и буквално миналата седмица имахме сериозни успехи в тази насока), са критично важни предприятия на руската отбранителна промишленост. Не бих казал, че виждам много компетентна стратегия за поразяване на такива предприятия. Но бих нарекъл такава стратегия основополагаща.
Какво имам предвид? Факт е, че по време на Втората световна война съюзниците – САЩ и Великобритания – вече са решавали подобна дилема. Тогава те са избирали кои обекти в Германия ще бъдат бомбардирани от тяхната далекобойна авиация.
И им се е наложило да направят труден избор. В края на краищата, всеки боеприпас на далекобойната авиация е струвал десетки свалени бомбардировачи, а германската противовъздушна отбрана е работила добре. Съответно, било е необходимо да се изберат най-важните и ценните цели.
Например, би било възможно бомбардировачите да бъдат насочени към фабриките на Месершмит. Те обаче решават да не го направят. Вместо това изчисляват, че само две германски фабрики произвеждат лагери за всички самолети, всички танкове и всички колесни машини. И съюзниците насочват ударите специално към тези два завода. Това им позволява да намалят производството на цялото оборудване в Германия с една трета.
Сега изчисляваме и такива „фабрики“, които не произвеждат крайни продукти, но чиято работа влияе върху възможностите на Руската федерация като цяло. Ето защо не се спираме толкова много на „Алабуга“. Не че не можем да я ударим (понякога „летим“ натам). Работата е там, че „Алабуга“ вече е финален етап, може лесно да се премести. А ние търсим онези предприятия, които произвеждат наистина уникални компоненти, от които зависи цялата верига за доставки.
Пример? Наскоро бе ударен завод, който произвежда силови елементи за всички руски крилати ракети и за всички руски коректируеми авиационни бомби. Това бе единственият такъв завод в Руската федерация. И той произвеждаше тези компоненти, а не просто ги сглобяваше. Сведохме производството му до нула.
Всъщност искам да вярвам, че сега ще имаме повече възможности да поразяваме критични звена на всички вериги в руския ВПК“.
