Бойните действия в Серебрянското горско стопанство са били доста трудни, защото видимостта е била много ниска поради големите гъсталаци, руските войници са били разпознавани по звуци и затова често е имало близки престрелки. Това заяви командирът на 20-та оперативна бригада от Националната гвардия на Украйна (НГУ) „Любарт“ и бивш боец от 12-та бригада „Азов“ Вадим Крикун с позивна „Янки“ в интервю за „Армия TV“.
Като част от подразделение „Азов“ е воювал в различни региони на Украйна, включително в Серебрянската гора.
„Когато влязохме в гората, казах: „Още не сме се били в гората, момчета. Плавахме с лодки, бихме се по полетата, бихме се в градовете. Сега се бием в гората, остава само въздушен десант – и това е всичко“, пошегува се Крикун.
По думите му бойците на „Азов“ са навлезли за настъпление дълбоко в гората, където няма инфраструктурни съоръжения, пътища или укрития.
„Ето защо всичко това трябваше да се гради от нулата – да се прокопаят пътища, да се изградят ситуационни точки за удар, места за струпване. До линията на бойния контакт беше някъде около 20 км“, разказва Крикун за навлизането на подразделението в Серебрянската гора.
Той добави, че е необходимо да се влезе правилно, да се заеме позиция, да се адаптира теренът към поведението на противника, да се изучи и след това да се продължи изграждането на стратегия за настъпателни действия.
„Моят батальон работеше директно в боровата гора, а след това се преместихме в т.нар. блата при устието на река Северски Донец, където протичаше най-активната фаза на настъпателните действия. Беше интересно. В екипа си го наричахме „нашия Виетнам“, защото там имаше много гъста растителност. Това беше предимство, защото от въздуха не се виждаше нищо. Не беше рационално да се използва артилерия с калибър под 120-милиметра, защото дори не можехме да видим мястото за удар“, подчерта военният.
По време на боевете в Серебрянско в горското стопанство от голямо значение е била индивидуалната подготовка, а именно ориентирането и вниманието, отбеляза „Янки“.
