Статията на Святослав Хоменко е публикувана от рускоезичната редакция на ВВС под заглавие „Паника и зрада: Какво се случва около главнокомандващия ВСУ Залужни“.
Преди дори не бихме нарекли подобен инцидент скандал, но сега той накара цялата политическа Украйна да изтръпне.
Депутатът от Радата, „порошенковецът“ Владимир Ариев написа в социалната мрежа Facebook, че по негови данни министърът на отбраната Рустем Умеров е внесъл предложение за оставката на главнокомандващия Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) Валерий Залужни. В социалните мрежи възникна паника и „зрада“ – така на украински политически жаргон се нарича ситуацията на коварен провал.
Генерал Залужни е свръхпопулярен герой от украинския военен епос, който се пише в момента. Неговата оставка определено не е стъпка, която ще бъде приета и подкрепена от широките маси.
Час по-късно Ариев свали поста, който беше публикувал: казват, че информацията за оставката на Залужни не е потвърдена.
„Зрада“ се отменя? Не. Тази на пръв поглед комична ситуация – кой знае, а Ариев като бивш журналист можеше да бъде по-придирчив към източниците си – за пореден път привлече общественото внимание към ситуацията около главнокомандващия ВСУ.
Тиха ревност
Нека назоваваме нещата с истинските им имена. Обкръжението на президента и може би дори самият Володимир Зеленски винаги са изпитвали известна ревност към Валери Залужни.
Той е единственият украинец, който може да се съревновава със Зеленски по отношение на нивото на обществена подкрепа и – това е може би най-важното – по отношение на електоралните перспективи. Да, все още няма планове за избори в Украйна, но някой ден ще се стигне и до тях.
Но за момента тази ревност е тиха. След като Залужни публикува статия с шокиращо отрезвяващи оценки на текущата военна кампания, хор от Telegram канали, контролирани от канцеларията на президента и политици от президентския офис, се обърна срещу него.
Залужни е обвинен в пораженчество, в нежелание да се бие до победен край (т.е. до връщането на границите на Украйна в тези от 1991 г.). Срещу него се обърна намерението му да защити докторската си дисертация и дори страгичната смърт на един от най-близките му помощници.
Изглежда, че обществото се подготвя за факта, че един от любимците на народа, символ на героичната съпротива на ВСУ срещу руската армия, „Атаман Залужни“, ще бъде уволнен.
Ако разгледаме ситуацията в по-широк контекст, уволнението на Залужни в момента не изглежда като най-доброто решение за Владимир Зеленски.
След публикуването на сензационна статия в списание Time (в нея се казва по-специално, че дори най-близките му сътрудници не смеят да кажат на президента горчивата истина за състоянието на фронта), на фона на призиви от западни партньори за засилване на борбата с корупцията, и с оглед трудностите при получаване на западна помощ в близко бъдеще, акциите на Зеленски в страната и в чужбина, меко казано, потънаха.
В тази ситуация освобождаването от длъжност на главнокомандващия ВСУ изглежда просто като илюстрация на украинската поговорка „Изгоря хамбарът, ще изгори и къщата“. (Означава, че когато възникнат проблеми, човек предпочита просто да приеме факта, че всичко се срива и не прави нищо – бел. ред.)
Политик и военен
От друга страна, нека все пак погледнем реално на нещата. Володимир Зеленски настоява, че потенциалът на украинската офанзива все още не е изчерпан и украинските въоръжени сили трябва да се бият, докато достигнат границите на 1991 година.
А Валери Залужнни твърди, че войната е навлязла в позиционна фаза и украинците трябва да мислят за стратегическа отбрана.
Очевидно е, че политическото и военното ръководство на страната имат различни виждания за настоящата ситуация на бойното поле и как тя ще се развие в близко бъдеще. И ако някой от тях трябва да напусне капитанския мостик, тогава според закона Зеленски има право да уволни Залужни, а не обратното, независимо дали на някого му харесва или не.
Формално това е така. Но в течение на година и половина от голямата война в Украйна се формира уникален модел, когато една свръхпопулярна личност – президентът Володимир Зеленски – прокарва интересите на своята държава на различни международни платформи с подкрепата на цивилизования свят и договорена помощ от чуждестранни партньори, а друга супер популярна личност – Валери Залужни – воюва, унищожава окупаторите и освобождава украинските земи.
И те не се бъркаха един на друг: Залужни не се занимаваше с политика, Зеленски не казваше на военните как трябва да се бият.
Хипотетичната оставка на Валери Залужни, поискана от Володимир Зеленски – особено в ситуация, в която решимостта на Запада да подкрепи Украйна изглежда е донякъде разклатена – изглежда като очевидно нарушение на този баланс.
Да, такава оставка ще отговаря на закона. Но тя явно няма да отговаря на обществените очаквания от правителството. И изобщо не е факт, че обществото и особено тази част от него, която защитава самото право на Украйна да съществува с оръжие в ръка, ще приеме подобна стъпка спокойно.
