Сухопътна операция в Ивицата Газа ще струва скъпо на Израел, а САЩ биха могли да помогнат за разрешаването на ситуацията, убедени са в редакцията на изданието American Thinker.
В САЩ се чуха много интересни отговори на атаката на ХАМАС срещу Израел от 7 октомври. Ясно е, че най-рационалното е да бъдем възмутени от изнасилванията, отвличанията и убийствата на израелски цивилни, извършени от т.нар. войници на исляма. Те изобщо не са войници или борци за свобода; те са диваци, необвързани от никакво чувство за военна дисциплина или дълг към палестинския народ. Ако бяха войници, те щяха да обмислят потенциалните отговори на Израел и произтичащите от тях щети върху инфраструктурата и цивилни жертви, преди да предприемат подобна жестока атака. Много сме прави да сме възмутени. ХАМАС подбуди нещо, което изглежда като изключително сурово възмездие на хората, живеещи в Ивицата Газа.
Нека кажа, че имаме залог в тази битка. ХАМАС уби и отвлече американски граждани и САЩ трябва да направят всичко по силите си (освен откуп), за да ги спасят и да накажат извършителите. Подкрепям опитите за спасяване на специалните сили и операциите в Ивицата Газа, но предупреждавам – нека не се ангажираме прекалено много във войната на Израел.
Трябва да обмислим дългосрочните последици от израелския отговор, който изглежда като пълномащабно нахлуване в Ивицата Газа, преди да позволим на възмущението ни да ни отведе в друга дълга и скъпоструваща война. Араби и евреи се бият от сто години, а ние издържахме само около 20 години в Афганистан. И за да бъде ясно, нашето военно ръководство и политически лидери (сякаш има някаква разлика) загубиха волята да продължат борбата в Афганистан, само защото много американски гласоподаватели го поискаха. Ако 11 септември беше нашата причина да отидем в тази страна на първо място, тогава вероятно не сме достатъчно възмутени от 7 октомври в Израел.
В момента имаме две групи кораби на ВМС на САЩ, посветени на задачата да подкрепят Израел и привидно да отправят сигнал към други лоши играчи като „Хизбула“ и Иран да стоят далеч от пътя на еврейската държава. Обещахме материали и боеприпаси, за да поддържаме отбраната на Израел, което все още предполага огромни разходи за американския данъкоплатец.
Подкрепата на САЩ за Украйна и всякакви други потенциални горещи точки, както и стресираната в момента икономика на Америка усложняват тази цена. Ако Иран предприеме действия, както е правил в миналото, и наруши доставките на петрол, това може да доведе до увеличение до 250 долара за барел петрол и нечувани цени на газа (и САЩ не са в състояние бързо да увеличат местното производство). Нещата може да станат много по-лоши.
Ако ХАМАС не ни разгневи достатъчно сега, опасявам се, че скоро всички ще бъдем много ядосани.
Израел е готов да нахлуе в Ивицата Газа, гъсто населен регион с около 2 милиона души. За да достигнат целите си, които по всички сметки са добре подготвени и очевидно мотивирани, израелските войски ще трябва да преместят огромна част от пехотата си в това блато. Тази бойна среда значително възпрепятства голяма част от технологичното предимство на Израел – особено ако страната възнамерява да сведе до минимум въздействието върху цивилното население – което ограничава широкомащабните артилерийски и военновъздушни атаки. Близките битки от къща до къща и от стая в стая изискват вземане на човешки решения на място и поемане на голям личен риск. Това ще струва скъпо от гледна точка на израелските жертви.
Освен това ще са необходими значителни окупационни войски, тъй като те се преместват от една „сигурна“ зона в нова, за да попречат на ХАМАС просто да се върне обратно в предишните си обекти. Тъй като Израел се стреми да контролира тези райони, той трябва да осигури храна, медицинска помощ и подслон на разселените цивилни, живеещи там.
Палестинците няма да отидат другаде, защото никой от арабските им съседи няма да ги посрещене. Може би ООН може да помогне, но както историята ясно показа, войските на международната организация ще бъдат безполезни при поддържането на зони свободни от бойци на ХАМАС. Израел ще трябва да го направи.
Но какво всъщност се постига с всичко това? Това води до наистина окупирана Газа, продължаващо недоволство от Израел от страна на арабския свят и огромни разходи за израелската и всички съюзнически икономики.
Как може Израел в крайна сметка да спечели сърцата и умовете на палестинците и да премахне враждебността на арабския свят? Може би тук се намесват САЩ и други фактори.
Бих искал да си представя инвестиране в инфраструктурата в Газа, създаване на индустрии и работни места и след това въвеждане на други нужди, които техните арабски съседи не са си направили труда да развият. Не е нужно да демократизираме Газа или да установим правителство за палестинците там. И преди сме опитвали да изграждаме нация – при това постигнахме плачевни резултати. Нациите трябва да се изграждат сами, но те все още се нуждаят от икономическата и търговска подкрепа на други страни. Как можем да насърчим това?
Единственият начин Газа и палестинците да бъдат свободен и мирен народ е, ако могат да се присъединят към останалите от нас, които приемаме нашите благословии за даденост. Представете си какво биха могли да направят иранските шест милиарда долара, ако се използват правилно.
Но може ли в Ивицата Газа да се развие наистина просперираща икономика? Може ли в крайна сметка тя да се интегрира в регионалната икономика? Как да премахнем институционалното расово/религиозно разделение?
Само тези предизвикателство биха отнели енергията на няколко поколения и ситуацията може лесно да бъде върната назад (както видяхме в САЩ през последното десетилетие). С други думи, дори надеждата за мирно бъдеще изисква внимателно обмисляне и скъпи усилия, обхващащи много десетилетия, ако не и век или повече.
За съжаление, съмнявам се, че някоя страна или народ има средствата да издържи толкова много време, за да види как всичко това ще се случи. Останалите алтернативи обаче са доста мрачни. Израел може да ликвидира възможно най-много бойци на ХАМАС, да разруши инфраструктурата им и в крайна сметка да напусне Газа, докато ХАМАС или друга организация не разработи средства да ги атакува отново в този мащаб. Или Израел може да се опита да накара палестинците да се подчинят, както направихме със Силите на Оста през Втората световна война, но положителният резултат от това далеч не е сигурен. ХАМАС предизвика това, което вероятно ще се окаже истинска хуманитарна катастрофа.
Вярвам, че трябва да подкрепим Израел, но трябва да сме сигурни, че обмисляме всичко, преди да се ангажираме с определена стратегия. Предпазването на съседите на Израел от боевете и предоставянето на отбранителна подкрепа са добро начало, но освен това, какво можем да направим, което е смислено и управляемо и движи региона към по-добро бъдеще?
