В края на съществуването си властите на СССР приемат новия палубен изтребител Су-33, изоставяйки алтернативен проект. Това се оказа стратегическа грешка, която съвременна Русия сега е принудена да коригира, пише оръжейният експерт и бивш консултант на Пентагона Рубен Джонсън за изданието 19FortyFive.
Така през втората половина на 80-те години СССР разполага с два прототипа на палубни изтребители от различни конструкторски бюра – МиГ-29К и Су-27К.
И двата прототипа са успешно тествани и съветският флот в крайна сметка избира дизайна на „Сухой“, защото има по-голям обсег и може да носи повече оръжия. След като конструкторите вземат предвид всички допълнителни коментари на военните, прототипът на Су-27К се превръща в сериен Су-33.
Технологичният прогрес обаче не стои на едно място и само за десетилетие и половина бордовите системи на Су-33 вече са толкова остарели, че самолетът се е нуждаел от сериозна модернизация. По време на преговорите през 2002 година с авиационния завод в Комсомолск на Амур, където се произвежда Су-33, „московските шефове“ разбират, че модернизацията ще бъде изключително скъпа, тъй като ще трябва да се направят големи инвестиции в проектирането и производствения капацитет в името на оскъдния флот от 19 самолета.
Затова през 2009 година руският авоофлот решава да замени по-голямата част от Су-33 с МиГ-29К, изоставен още по времето на СССР. И всичко това, само защото Индия решава да закупи този тип палубни самолети от Русия и вече са изградени производствени линии за сключения договор. Така на руснаците им излиза по-евтино да направят от нулата нови МиГ-29К с модерно оборудване, отколкото да модернизират вече съществуващите Су-33.
