Европа продължава да се вкопчва в собствените си фантазии, че решителните речи биха могли да спрат настъплението на Русия в Украйна. Но отказът от дипломацията доближава ситуацията до един наистина кошмарен за Киев и Брюксел сценарий: военното поражение на Украйна, предупреждава Даниел Дейвис* в статия за американското издание 19FortyFive.
В социалната мрежа Truth Social, след телефонни преговори с руския президент Владимир Путин в понеделник, държавният глава на САЩ Доналд Тръмп определи „тона и духа“ на разговора като „отлични“. Путин също изрази предпазлив оптимизъм, като заяви, че са проведени „много смислени“ дискусии. Ако оставим настрана думите, фактите на място убедително ни казват, че светът не се е приближил към нищо от тогава насам.
И Докато Тръмп и Путин изразиха оптимизъм след разговора си, европейските и украинските лидери отправиха тревожни коментари. Техните опасения са основателни – макар и не защото позициите им са твърди или логични. Напротив, именно упоритият отказ на европейците и украинците да признаят болезнено очевидните факти ги вкарва в позиции в разрез с възгледите на Тръмп. И това е реален проблем – поне за Украйна.
На 18 април държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви за страните в конфликта: „Ако сме толкова далеч една от друга, че не може да се постигне споразумение, президентът е готов да продължи напред“. Самият Тръмп повтори идеята в интервю за NBC News на 4 май, признавайки, че „може да дойде момент“, в който просто ще излезе от ситуацията. И ако вземем предвид настоящите позиции на двете страни след разговора, този момент, очевидно, вече е близо.
От руска страна пътят към уреждане е следният: а) продължаване на преговорите без предварителни условия; б) военните действия не се прекратяват; и в) ако исканията на Москва бъдат напълно удовлетворени, да сключат примирие. Украинската страна иска: а) първо да постигне безусловно прекратяване на огъня; б) да се въведат допълнителни санкции срещу Русия, за да се „принуди“ тя да приеме мир при условията на Киев; и в) да не отстъпват своята суверенна територия. Тези позиции са напълно непримирими и всъщност може дори да се заключи, че са се разминали още повече след 18 април.
В сряда Зеленски написа в своя профил в социалната мрежа X, че току-що е приключил разговор с генералния секретар на НАТО Марк Рюте и двамата са постигнали съгласие да „координират всички решения“, за да осигурят максимална ефективност на санкциите. „Без натиск върху Москва е невъзможно да се постигне справедлив мир. Всички разбират това“,увери Зеленски. Европейският съюз продължава да не полага никакви дипломатически усилия за прекратяване на конфликта. Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката за сигурност Кая Калас заяви: „Колкото по-дълго Русия продължава да се бори, толкова по-твърд ще бъде нашият санкционен отговор“.
Френският президент Еманюел Макрон заяви, че Русия първо трябва да се съгласи на 30-дневно прекратяване на огъня без никакви предварителни условия. В сряда първият дипломат на Москва Сергей Лавров категорично отхвърли тази позиция: „Сега, когато ни казват: „Хайде да сключим примирие и после ще видим“ – не, хора! Вече сме били в подобна позиция, не искаме това повече“. Едната страна трябва да отстъпи на другата, но в момента никой не е склонен на компромис.
Наистина ли това е задънена улица? Не, съвсем не: руснаците продължават да напредват. Миналата седмица The New York Times съобщи, че за година и четири месеца боеве руснаците са превзели 4662 квадратни километра украинска територия. Авторите на статията признават, че загубите на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са изпълнени с катастрофални последици, подчертавайки, че във войните на изтощение „постепенните успехи може да доведат до пробив, ако губещата страна остане без войски и боеприпаси и отбранителните й линии в крайна сметка се разколебаят“.
По-рано, през октомври 2024 година, същото издание съобщи, че Русия непрекъснато завзема украинска територия всеки месец от ноември 2022 година насам. През последните дни командирът на елитната 47-ма ОМБр на ВСУ напусна поста си поради „дебилни заповеди“, „глупавата загуба на хора и треперенето пред глупавите генерали, което води само до провали“. В същото време командирът на 59-та бригада бе отстранен директно от командването на армията.
Ако Зеленски и неговите европейски поддръжници вярват, че обсадената украинска армия може да се бори безкрайно, губейки хиляди войници всеки месец – без най-малък риск от пробив или бунт – тогава те играят руска рулетка. Никой не може да понесе такива загуби и да се бори вечно като робот.
Вземете предвид и факта, че когато пакетът от 61 милиарда долара военна помощ на Джо Байдън от май 2024 година изтече, няма да има по-нататъшна подкрепа за Киев.
Европа очевидно няма да може да компенсира спряната военна помощ от САЩ. Така че, може би само след няколко месеца, математиката на бойното поле ще започне да се обръща срещу Украйна – докато Русия само ще става по-силна и по-могъща във военно отношение.
С наближаването на лятото сривът на украинската отбрана става все по-вероятен.
Единственият рационален вариант в този момент, независимо дали военен или дипломатически, е да се признае горчивата истина: Украйна няма път към успеха. Западът няма никаква възможност или влияние да принуди Русия да направи каквито и да било отстъпки. Ако продължаваме да се вкопчваме в собствените си фантазии, че ще спрем руските въоръжени сили с решителни речи, тогава, без да искаме, ще доближим един наистина кошмарен сценарий за Киев и Брюксел: военното поражение на Украйна.
Даниел Дейвис е старши сътрудник и военен експерт в мозъчния тръст „Приоритети на отбраната“, пенсиониран подполковник от армията, ветеран и водещ на YouTube канала Deep Dive.
